20 538 резултата
И всичките мъже са легнали в краката ми.
Не искам никой тишината да разплиска.
Разпада се и битието ми, на атоми.
Май остарях. Дали да стана феминистка?
Че не било в млекото – хайде в суроватката. ...
Не искам никой тишината да разплиска.
Разпада се и битието ми, на атоми.
Май остарях. Дали да стана феминистка?
Че не било в млекото – хайде в суроватката. ...
582
2
6
Старата асма
Старата асма на двора си е все същата,
в сянката и спомням си с усмивка за някога.
Един букет от вкусни гроздове до къщата
и детството под нея, спомените идват всякога. ...
Старата асма на двора си е все същата,
в сянката и спомням си с усмивка за някога.
Един букет от вкусни гроздове до къщата
и детството под нея, спомените идват всякога. ...
1357
1
2
Измислени лягат си дните.
Жадуват за сън закъснял.
Подреждат си пъзел мечтите
в щрихован каданс черно-бял.
Проплакват от ъглите струни. ...
Жадуват за сън закъснял.
Подреждат си пъзел мечтите
в щрихован каданс черно-бял.
Проплакват от ъглите струни. ...
1338
4
13
За краткия живот, почти до жътвата,
примигват все фенерчетата, малките,
та в ямите житейски да не хлътвате
но кой ти гледа – буболечки жалки те,
по жътва все полепват по диканите, ...
примигват все фенерчетата, малките,
та в ямите житейски да не хлътвате
но кой ти гледа – буболечки жалки те,
по жътва все полепват по диканите, ...
474
4
12
Безкрайната любезност сладко лепне,
сълзите театрални са, уви.
Достигнала е възраст – достолепна,
и с фалш душата трудно се лови.
Дори и струна някаква да трепне, ...
сълзите театрални са, уви.
Достигнала е възраст – достолепна,
и с фалш душата трудно се лови.
Дори и струна някаква да трепне, ...
357
2
6
В две малки, топли женски длани,
светът е птиче голишар,
та в поглед детски да остане,
заветът майчин – свиден дар.
Защото всичко си отива, ...
светът е птиче голишар,
та в поглед детски да остане,
заветът майчин – свиден дар.
Защото всичко си отива, ...
364
2
6
Часовникът през времето прокарва
пространствени секунди и минути.
Събужда се красавицата ларва
и става пеперуда рано сутрин.
...А ехото отломъци откъртва ...
пространствени секунди и минути.
Събужда се красавицата ларва
и става пеперуда рано сутрин.
...А ехото отломъци откъртва ...
556
Днес обърнах небето
нагоре с краката,
рових, рових…
и облакът даже се скри.
С две-три капки ...
нагоре с краката,
рових, рових…
и облакът даже се скри.
С две-три капки ...
522
4
8
Откак се помня все ме свѝра,
в канавката отруден делник,
а имал планове Всемирът –
да съм поет – щастлив безделник.
Добре, разбрах, но що не прати, ...
в канавката отруден делник,
а имал планове Всемирът –
да съм поет – щастлив безделник.
Добре, разбрах, но що не прати, ...
925
8
14
Всички пътища приличат на спирала,
от която се завръщаме
нагоре.
И усещаме, че нещо се повтаря,
и усещаме - кръгът ще се затвори. ...
от която се завръщаме
нагоре.
И усещаме, че нещо се повтаря,
и усещаме - кръгът ще се затвори. ...
463
5
6
Пак сме в канавка безславна.
Въздух ли търсим, какво ли?
Пъплехме. Вярно, че бавно,
но пък е без главоболие.
Има и други до мене, ...
Въздух ли търсим, какво ли?
Пъплехме. Вярно, че бавно,
но пък е без главоболие.
Има и други до мене, ...
933
5
20
Пролет край морето
Само дърво, само израсло край морето,
посреща пролетта, разцъфнаха се цветове.
А слънцето изпраща му своите лъчи от небето,
красиви цветове в лилаво, от Бога те са дарове. ...
Само дърво, само израсло край морето,
посреща пролетта, разцъфнаха се цветове.
А слънцето изпраща му своите лъчи от небето,
красиви цветове в лилаво, от Бога те са дарове. ...
636
(рапър от канавката)
Чудя се наистина как сме оцелели?!
На ръба ли баш да се предадем? – Едва ли!
Вятър ли не случихме, че сме побелели,
а сега – в канавката! Пътя не видя ли?! ...
Чудя се наистина как сме оцелели?!
На ръба ли баш да се предадем? – Едва ли!
Вятър ли не случихме, че сме побелели,
а сега – в канавката! Пътя не видя ли?! ...
1520
7
34
Черни хладни люспи стискат крехка шия
Студенина се плъзга, увива, краде ми дъха
Греховността ме принуждава да разкрия
хапката похот, която ми заседна в гръдта
Съскащ разцепен език с моя се преплита ...
Студенина се плъзга, увива, краде ми дъха
Греховността ме принуждава да разкрия
хапката похот, която ми заседна в гръдта
Съскащ разцепен език с моя се преплита ...
751
1
4
Небето често пада ниско
и свечерява смелостта...
В канавките осъмват мисли,
че сме длъжници на Дълга!
Библейска кал по съвест гузна ...
и свечерява смелостта...
В канавките осъмват мисли,
че сме длъжници на Дълга!
Библейска кал по съвест гузна ...
757
1
8
СЛЪНЦА В ГРАДИНАТА НА ГОСПОД
Сред мека макова постеля
от ситно юнско кадифе
и светлосиня безпределност –
със дъх на риган и кафе, ...
Сред мека макова постеля
от ситно юнско кадифе
и светлосиня безпределност –
със дъх на риган и кафе, ...
442
4
11
Застанал пред нощните очици на небето,
покрити с препаска от божествено слово,
Йосиф, останал без едничката си бащина дреха,
отправя поглед към тях и брои своите братя.
Оттатък от опаката страна на земята ...
покрити с препаска от божествено слово,
Йосиф, останал без едничката си бащина дреха,
отправя поглед към тях и брои своите братя.
Оттатък от опаката страна на земята ...
838
4
Рекапитулация на загубите
„Всеки ден по мъничко се губим.” Райсън
Тече животът ми. И губя, губя,
приятели, пари, любови. Всичко.
Научих, че е лесно да се влюбиш, ...
„Всеки ден по мъничко се губим.” Райсън
Тече животът ми. И губя, губя,
приятели, пари, любови. Всичко.
Научих, че е лесно да се влюбиш, ...
591
5
16
Едно дете,
заченато с любов,
стои под дървото
на родословието
и узрява в утробата ...
заченато с любов,
стои под дървото
на родословието
и узрява в утробата ...
483
7
15
Всяка дума е моя
и ги владея – всичките.
Оставям ви покоя –
мочурите в душичките.
Гледам ви и желая ...
и ги владея – всичките.
Оставям ви покоя –
мочурите в душичките.
Гледам ви и желая ...
507
3
13
Шест е ...
Не искам да се будя…
Пътувам между светлина и мрак…
Настроението е кота нула.
И колкото и да съм силна, пак ...
Не искам да се будя…
Пътувам между светлина и мрак…
Настроението е кота нула.
И колкото и да съм силна, пак ...
329
БЛАГОДАРНОСТ
След
като
на Бог си
благодарил ...
След
като
на Бог си
благодарил ...
354
2
"Няма да е все така! " -
вчера чух го като притча
и в моята душа
запечатах с любопитство.
Имало един младеж... ...
вчера чух го като притча
и в моята душа
запечатах с любопитство.
Имало един младеж... ...
386
1
5
Блъскам се в стъклени облаци,
изтъкани от пагубна страст.
Посивели от мъчен раздор,
прегорели от сляпа тъга,
по-случайни от всякога... ...
изтъкани от пагубна страст.
Посивели от мъчен раздор,
прегорели от сляпа тъга,
по-случайни от всякога... ...
753
2
17
Оставяш под прозореца
на дръзката си младост
смирено да се перчи
стрък от похотлив Верис-със жълт калпак,
почти неразпознаваем, ...
на дръзката си младост
смирено да се перчи
стрък от похотлив Верис-със жълт калпак,
почти неразпознаваем, ...
450
1
1
Викане на духове 👻⚰️🕯️
Светът не ми хареса, скрих се под земята
Ковчегът ми е тесен, но приятно безчовечен
Когато душата ми от задух се върти и мята,
подавам навън носа си от живота привлечен ...
Светът не ми хареса, скрих се под земята
Ковчегът ми е тесен, но приятно безчовечен
Когато душата ми от задух се върти и мята,
подавам навън носа си от живота привлечен ...
1046
1
1
Цари Мали град
Там високо в подножието на Рила планина,
сред китни селца и тучни поляни, родни нивя.
Намира се една българска крепост, твърдина,
запазила жива българщината отпреди а и сега. ...
Там високо в подножието на Рила планина,
сред китни селца и тучни поляни, родни нивя.
Намира се една българска крепост, твърдина,
запазила жива българщината отпреди а и сега. ...
346
Да пишеш е било занятие тъй скверно,
отнася те далече от света студен
и риташ цял живот, срещу ръжен.
Убиват пратениците. Не жалят в черно.
Сто пъти до̀земи превиха те, но ето – ...
отнася те далече от света студен
и риташ цял живот, срещу ръжен.
Убиват пратениците. Не жалят в черно.
Сто пъти до̀земи превиха те, но ето – ...
337
1
8
Много зло в тоя свят се среща,
а в хармония искаме да живеем.
Тя е толкова хубаво нещо,
а цял живот мъчим се, тлеем.
Разковничето е разумността - ...
а в хармония искаме да живеем.
Тя е толкова хубаво нещо,
а цял живот мъчим се, тлеем.
Разковничето е разумността - ...
400
Дали ще стихне тази клада в мен,
която без остатък ме изгаря?
Аз прашен пилигрим съм – ден, след ден,
душата си принасям, на олтара
и тя топи се, като бяла свещ – ...
която без остатък ме изгаря?
Аз прашен пилигрим съм – ден, след ден,
душата си принасям, на олтара
и тя топи се, като бяла свещ – ...
1048
6
9
Много старо стихотворение, но си го обичам.
Аз никому и нищо не дължа.
Не съм и вещ. Просто съм си ничия.
Свободно непокорна съм река
преливаща от хиляди различия. ...
Аз никому и нищо не дължа.
Не съм и вещ. Просто съм си ничия.
Свободно непокорна съм река
преливаща от хиляди различия. ...
374
3
9
Тръгвах вече много пъти,
все се спирам и увъртам.
Напред как искам да се втурна, но защо ли
някой все назад ме дърпа.
Нечия ръка ме хваща, ...
все се спирам и увъртам.
Напред как искам да се втурна, но защо ли
някой все назад ме дърпа.
Нечия ръка ме хваща, ...
829
Гражданки бяха и двете ми баби –
бялото сладко, в поднос от сребро.
Силни жени, но в душите си – слаби.
Еви, от нечие твърдо ребро.
Рано земята и двете повика, ...
бялото сладко, в поднос от сребро.
Силни жени, но в душите си – слаби.
Еви, от нечие твърдо ребро.
Рано земята и двете повика, ...
291
2
6
Поетът с дисаги
Преметнал дисаги със стихове през рамо,
върви той по своя път и води пак борба.
С музата му любима късно вечер и сутрин рано,
пише за хората, от бог е неговата дарба, съдба. ...
Преметнал дисаги със стихове през рамо,
върви той по своя път и води пак борба.
С музата му любима късно вечер и сутрин рано,
пише за хората, от бог е неговата дарба, съдба. ...
501
1
Познахме се през пролетта.
Пчели опрашваха цветята.
Светът пристана ни – олтар,
а слънцето – халка от злато.
През лятото ме изгори ...
Пчели опрашваха цветята.
Светът пристана ни – олтар,
а слънцето – халка от злато.
През лятото ме изгори ...
586
5
7
Светът днес бленува любов
сам още не знаещ какво е,
изгарящо чувство, порив ли, зов
проблем ли е, или главоболие
Мисли си, че е море... ...
сам още не знаещ какво е,
изгарящо чувство, порив ли, зов
проблем ли е, или главоболие
Мисли си, че е море... ...
331
10
Благодаря ти Майко
Благодаря ти Майко че живот си ми дала,
заради теб аз появил съм се на този свят.
А колко безсънни нощи ти над мен си бдяла,
уморена но с усмивка, колко нощи не си спала. ...
Благодаря ти Майко че живот си ми дала,
заради теб аз появил съм се на този свят.
А колко безсънни нощи ти над мен си бдяла,
уморена но с усмивка, колко нощи не си спала. ...
352
2
Вървях по своя тежък друм,
но за миг забравих суета, шум,
изпълних се с радост тиха,
птичи песни ме успокоиха.
Усетих около мен светлината, ...
но за миг забравих суета, шум,
изпълних се с радост тиха,
птичи песни ме успокоиха.
Усетих около мен светлината, ...
286
И нека хората да дрънкат,
че ако млъкнат ще е тихо.
И с пустословието лихо
мълчанието ти разбиха,
като кристална чаша тънка. ...
че ако млъкнат ще е тихо.
И с пустословието лихо
мълчанието ти разбиха,
като кристална чаша тънка. ...
364
5
11
Ако съм гълъб със пречупени крила,
мечтата ми ще бъде да излитна.
Да изтупам болката във пепелта,
жарта към синьото небе... да лисна.
В звезди да я превърна, във мечти, ...
мечтата ми ще бъде да излитна.
Да изтупам болката във пепелта,
жарта към синьото небе... да лисна.
В звезди да я превърна, във мечти, ...
1066
5
6
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
