20 538 резултата
Обичай, обичай до края!
Нека чувствата в тебе не спят
и не, за да идеш във Рая -
да оставиш следа в този свят!
Изправи се с чиста душа ...
  1288  13  16 
I use myself and others in moralistic ways,
for all my sisters and brothers live their better days,
finding out what they are truly meant to be,
insatiable to the point of insanity.
Missing out on the seemingly insignificant, ...
  1061 
Тази кожа отесня ми,
като рухо на змия.
Дъх не стига, място няма
и стихът ми занемя.
А бодлите й са много ...
  525  14 
Светът наежен като гръб на таралеж,
събрал в пазвата различни цветове.
Застинал в някакъв мечтан копнеж,
изкупва хиляди човешки грехове.
Тежи въздухът от толкова лъжи - ...
  519 
Приятелю, добре дошъл във клуба
на хората броящи с петдесет -
не, не годините реално извървяни,
уроците, приятелю, живяни!
Животът, казват, е училище, ...
  728  10 
Прешлените на слънцето
Разгръщат светкавиците
си пред мен
И вериги от полети
оформят колоните ...
  497 
Аахммм
Въздишка лека
За тежест вече не може да се говори
Ааахмммм
Хванала съм смъртта под ръка ...
  371 
ПРЕД ПОРТИТЕ НА РАЯ
Сбрах думички – като листа,
покапали подир сланица.
В косите ми скрежинки спят
и не отлитат – жадни птици. ...
  407  11 
Творец да си на този свят
е мисия граничеща с проклятие,
че той е с материалното богат,
но няма към душата възприятие,
а точно там се взират те... ...
  691 
Сенките вече бягат от мене,
но далеч е все още новия ден.
Влачейки с мъка своето бреме,
по стръмния път пристъпвам сломен.
Това не съм аз! Аз живял съм отдавна - ...
  631  11 
Мога да изтрия сълзите,
а градът да забрави моето име,
дори да си отрежа косите
и живота в шепи да скрия.
Мога без път да поема, ...
  1949  11  22 
То е мъничко… Мъничко!
Скрито в гърдите.
Нужда има – да порасте…
Търси хармония с болката.
Оцелява сред рани, обиди и хули… ...
  657 
Изминаха безброй години
страхът убива чувството накрая
Можем ли да го кажем?
Можем ли да го опишем?
А можем ли завинаги да умрем? ...
  581 
О, Ден,
с радост, мъка и любов благословен!
Зад ъгъла се скри развял
момчешка бяла риза-
платно на кораб, ...
  469 
Влюбих се във самотата,
мълчаливата ми любов.
Тя следва ме на местата,
де вирее моят живот.
Не изисква нищо от мен, ...
  689 
Изниза се поредната година
от времето ни на Земята.
Натрупахме тъга и радост,
но имаме душевна младост.
В четир'сетте, когато бяхме, ...
  513 
Животът ни сякаш в нереалност потече.
Май, Всичко е вече ... онлайн.
  499 
Почувстваш ли се в две ръце,
притиснали те жадно цяла,
грешно ще е, без сърце -
да разрушиш прекрасна Вяра!
Когато срещнеш две очи, ...
  922 
...
Позна ли ме?
Не трябват думи -
загубих вяра и в тях.
Те крият често скудоумие,
нюанси в адвокатски глас. ...
  504 
И когато полека пристъпи,
тя – красива, с коса до нозете,
всичко евтино вече е скъпо
и безценно е всичко невзето.
По косите й, свети безкрайност, ...
  1615  21  18 
Мъгла над блатото се стеле
и пъновете светят слепи.
Горят, а всъщност негорели,
така и ще изчезнат с време.
Било е, тъй и ще остане, ...
  699 
Нямам време да лъжа себе си.
Всяка лъжа ме снижава в света.
Дори лъжите да са прелестни,
не уронват ми не само честта.
Възприятията са тъй нежни, ...
  635 
Между Рая и Ад -
тръгват всички посоки.
Между старец и млад -
се съдържа животът.
Между край и начало - ...
  506  12 
Има мигове вълшебни,
но пропускани от нас
сякаш, че са непотребни,
сякаш са отровен газ.
А оплакваме се после ...
  318 
Нали надеждата не е утеха,
защото човек сам е целта,
а сборът от всички надежди
е в общ мироглед приобщеност.
Заставени да бъдем предрешени ...
  369 
И мислим се за равни Богу,
в плътта си вкопчени пълзим.
Щом прати мор и смърт, тревога,
молитви, храм, тамянов дим,
възнасят, чак до небесата: ...
  297  12 
„Битие́“*
Живота е една загадка
и от души́, и от тела́,
но във Библейската препратка
до днес не схващаме това́... ...
  244 
По-добре да си напълно сам,
Раздвоен, със себе си да спориш,
От това – безсмислени истории
Твой „другар“ да каканиже с плам
И да сплетничи без капка срам, ...
  759  34 
За съзнателни хора е свободата,
другите неправилно я разбират.
Не губи напразно времето си на земята,
разумните сал правилно се ориентират.
Мъдрост е да избереш по-трудната пътека, ...
  301 
Ръцете ти протегнати, сънувам
Гальовни в нощният мрак
А Луната за мене отронва
Сълзица, голяма от хлад.
Ще сънувам и бяла постеля ...
  577 
На постоянен адрес живея бездомен.
Смехът ми е с болка и сълзи пропит.
Будуваща сянка от дремещ спомен,
ме наказва да дишам, отдавна убит...
Денят ми е черен, със знак пълнолунен. ...
  474  14 
Демони
Нощем в душата ми демони бушуват,
в съня злодейте ми в нея тършуват.
Търсят да намерят в мен нещо лошо,
а намират единствено едно,добро! ...
  265 
Душата ми е кладенец тъмен -
непресъхващ, с дълбоки недра.
Пътят до там е труден и стръмен,
че крие в себе си жива вода.
Дланта ми - влажен чернозем е. ...
  426 
...
Не спя, защото нещо трябва да ви кажа,
не е световен катаклизъм, новина.
Повярвайте, като снежинка бяла
нечакана таз мисъл закръжа.
За нещо просто, видимо и лесно, ...
  496 
Последния си стих, когато сътворя,
какво ли ще съдържа, чудя се?
Дали доволството от моята съдба,
или пък болки от разбитото сърце?
А може би дори и да не знам, ...
  277 
Смел си,
дори когато никой не дава надежда.
Вярвам в теб-направи ме войн.
Водиш,
дори когато някой отдава омраза. ...
  626 
Къде си?
Как ражда се страха,
страха от силното обичане
в люта битка с глада,
пак за същото обичане. ...
  388 
Животът ми – пълен провал.
Дошъл на пресекулки.
Кой каза – Да ми е халал!
Тук-там има и светулки.
Животът ми – пълен успех. ...
  593 
ОБИКНОВЕНИ НЕЩА
И малко стига ми – да съм щастлива –
в изострения въздух сутрин рано
да заухае на кафе и кифли,
да ме погали с топли длани мама, ...
  415  16 
...
Последната притча се пише със кръв,
не защото е зима и трябва контраст.
За всеки е важно да остави следа,
подир да заглъхне сетният глас.
Имоти, бижута, все ценни неща, ...
  425 
Предложения
: ??:??