248 779 резултата
Един от многото… Съвсем обикновен.
Приличат си досущ в квартала.
Тук изгревът събужда моя ден.
В панелна рамка слънцето узрява
като оранжев плод насред кашпѝте, ...
  267  15 
Вехти чувства споделени
между тебе и между мен:
пеят светли всеки ден!
Пойни птици прелетели
в утрото на ранна доба ...
  184 
Отдавна ме отлъчиха от рая си,
и "не се вписва" етикет си имам.
Но в нощите не мигвам и мечтая си,
да бъда просто твоята любима.
Та като казах "просто" се захласнаха, ...
  190 
Още когато само Бог съществуваше
и Вселената с ръцете си създаваше.
Още когато нямаше ги дните, нощите,
аз вече те обичах, аз вече те обичах.
Още от първия ден на Сътворението, ...
  277 
Ех, веднъж и на мене да се падне...
да сънувам мокър сън с Наоми
да се боря цяла нощ у нас!
Голяма битка, пот и тръпка...
Нямам думи ,само .екс. ...
  193 
Сънувах те снощи сред огън небесен,
звездите рисуваха с звездния прах,
​​​​​​на фона на истински хубава песен,
как двама танцуваме горе без страх.
И сякаш нощта ни приветстваше двама, ...
  521 
И се стоплих между хора
с натрошени съдби.
И се учех как да крия
със усмивка горчиви сълзи.
Те не казват, колко страдат, ...
  207 
КРАЙ РЕКАТА СЪС ЗЛАТНИТЕ РИБКИ
... от дерето със кисели шипки, с жълта сламка в беззъби уста,
край реката със златните рибки сурна чехли към мен есента –
дъх пое, на тревата поседна, хвърли камъче в подмола тих,
сякаш беше дошла за последно да ѝ вържа две панделки в стих, ...
  220 
Отпивам глътката поредна от момент безкраен,
отпивам, а пък вятърът долива ли, долива ми - тъга.
И изплува пак картина сива, спомен таен,
Чак я чувам как ридае,моята душа.
Търси, лута се из тоз пейзаж застинал, ...
  241 
" Нека да е лято",
ала кога ще стане хладно?
Днес яйчица ще си пръжна
на ламарината външна.
И уж ветрец полъхва, ...
  218 
Разтягат се рахат локуми,
ашладисват се бурени.
Пуйетите на конете от думи
са винаги влюбени,
неразбрани и страдащи, ...
  339 
В онези паузи между всяко вдишване,
в най-тихото на всяка тишина,
дълбоко в дълбините на безкрайното,
откривам те, окъпана в луна,
така вълнуваща, единствена, лъчиста, ...
  250 
Морето шепне с глас вълшебен,
вълни танцуват с ритъм лек.
Под синьото небе безбрежно
мечтите си съм вплел.
Звезди на нощния небосвод блестят, ...
  452 
Когато слънчевият лик се скрие,
а облаци покрият небосвода осветен,
тогава мрак освирепял душата ще покрие,
а очите ще потънат в сън опиянен.
А пък ази скитам на площад оживен, ...
  132 
.........................СИМБИОЗА.............
Молив,лист хартия и ето...., нанасям вътрешния си свят,
дори около мен да е всичко "нереално"... в пълен обрат!
Симбиоза между тишина и душевен мир...ценно неизмерим,
Горски свят,птичи гласове..лек за душата.....миг неуловим!? ...
  323 
В очите ти
морето се оглежда,
задъхано
като сърна.
И ляга Слънцето ...
  195 
една усмивка
одухотворява и
орадостява
  298 
Nach
Franz Grillparzer (1791 - 1872) -
„Die Eifersucht
ist eine Leidenschaft,
die mit Eifer sucht, ...
  254 
На Мимо
Приятелю, очите, само те
останали са същите, сияйни.
Стоя пред теб по-дребна от дете,
в юмруче стискам всичките си тайни. ...
  246 
Не им върви на “братята” руснаци,
откакто - комунизмът ги огря.
Живуркат постоянно в автокрация,
напъхани в огромна пещера.
Те, там горките… гледат телевизия ...
  411  12 
Като на времето безкрайно от недрата
И като обич на сърцатите в сърцата
Туптиш, обсебваш и дивиш, и приласкаваш! -
Елѐен! - Който да помазваш -
Не преставаш!
  313 
Убиха бъдещето и остана днес.
Кръстовище на улици без изход.
Човечество затънало в "прогрес".
Премина Рубикон при своя поход.
Облякоха Надежда, Вяра и Любов ...
  241 
СНЕГЪТ КАТО ЗАБРАВА, СЪН И СПОМЕН
... къде се губя толкова лета,
нима из светове, в които няма
да седна пак край своя стар баща,
да се заровя във купа̀та слама, ...
  333 
Капки дъжд се стичат по стъклото,
разминавайки се, правят пътечки,
неочаквани лабиринти,
капки отложено щастие
/вместо похотливите стъпки на тъгата/. ...
  213 
В последната извивка на деня
треперя в самотата непрогледен.
Без твоята усмивка опустях,
в небе диагонално, непотребен.
Отдалечи се - мъничка звезда, ...
  404 
Видях те , приказна и жива,
душата ти бе къс небе,
сърцето ми прескочи - "Самодива!"
а реална всъщност бе!
И познах водата в твоя поглед, ...
  202 
За болката какво да ти разкажа,
по-скоро ме подсеща, че съм жив.
Изплаках я в размер многотиражен,
не ти бе важно кой е прав, кой крив.
Хвалѝ се с мойта бяла лековерност, ...
  270 
На море
Бански. Слънце. Джин. Море.
Шоу програма. Кабаре.
Шотове един след друг.
Времето не спира тук! ...
  187 
П О П Ъ Т Я 35
Помня бабите и дядовците си,
помня и себе си като малък,
в мигове от спомените откраднати,
се виждам,как към настоящото Сега бягам... ...
  119 
Една дръпка още пристрастяване,
това е моето жестоко наказание,
да ме изтръгне никой няма желание.
Даване без получаване,
какво бе това страдание? ...
  165 
Ако те дочакам
Ако някога със залез те дочакам
и тихо с очи те прошепна,
ако се скрие сълзата ми в мрака
и само с дъх те посрещна. ...
  247 
Пролет е.
Вишната цъфти.
И твоята усмивка там...
Зодиакален афродизиак
Везните мои ...
  245 
ХЛЯБЪТ НА БАБА
... рисувам в стих прекрасните неща, с които помня къщата на баба –
в мига – преди да влезе във пещта, как кротко във месала втасва хляба,
а баба ръсва стиска брашънце – и мацва го със масълце от шкафа,
и дядо Станко – с грейнало лице – обръща живи въглени с дилафа, ...
  404 
Раздели ни дъждът
и пред нас той постави преграда,
занемя вън светът,
а капчукът се спусна по нашата сграда.
И сърцето разбра ...
  245 
Жега. Слънчеви лъчи.
Лято. Влюбени очи.
Полъх. Нежен морски бриз!
Пясък. Плаж. Море. Каприз.
Лодки. Кей. Копнеж. Мечти. ...
  307 
И ето, вятърът отнесе глъчката омайна
и ехото заглъхна след нас...
тръгна всеки в посока незнайна
след последните думи: “ На добър час!”.
Казват: “ Споменът не умира, ...
  349 
Може би, крие се щастието –
в работа любима, в дребните неща…
Струва ми се – срещам го, не рядко,
в чудни филми и книги омайващи…
На литургия празнична в храма, ...
  345 
Трепери утрото
и карамфиленото слънце
в обратен залез пак догаря.
Сивее безразборно светлина -
от сресани лъчи извира... ...
  219 
Събличай тази риза златоткана,
уж падна мрак – ни полъх няма вън.
Ела, луна, седни и ще ти хвана,
от бяла сова несънуван сън.
Той милва като майската прохлада, ...
  244 
Сякаш нишка невидима свързва
тези тихи минути с безкрая…
Нощ далечна дали ни обвърза
и напомни ли бегло на рая?!
В оня миг само мисъл с теб бяхме! ...
  267 
Предложения