Mar 24, 2020, 8:57 PM

Кучешка песен

3.1K 3 3
00:00
01:45

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

КУЧЕШКА ПЕСЕН

 

Понякога сънувам пролетта

с едва наболи стръкчета иглика

Забравил съм на колко съм лета.

Не чувам вече. Ти ли ме извика?

 

Сега съм уморен и ми се спи.

Оставаш ли да поиграем после?

Бог пална свещ в смълчаните липи

с най-нежния и ароматен восък.

 

Различен си от всички и си мил,

не ме подритна, като се умилквах,

погàли ме с ръка и ме зави

със чистата си беличка престилка.

 

Разказвал бих ти много за гласа

и думите, с които съм прогонван.

Не знам защо ужили ме оса 

и ставам някак тих и безтегловен.

 

Привиждат ми се толкова лица,

от спомените почвам да се шашкам

преследван съм от глутница деца,

раняван съм със бренеке и шашка.

 

Но пак обичам тоя свят жесток,

макар и любовта да не усещам.

Щом мен ме има в тъжния живот,

навярно някой наумил е нещо.

 

Благодаря за всичко. Лека нощ.

Не закъсняват звездните експреси.

Лети ли сякаш вехтият ми кош? 

Оставям те с добро. Дай лапа.

                                             Рекси.

Comments

Comments

Editor's choice

Плачът на сърцето 🇧🇬

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...

Заръча ми, напролет пак да мина...

rumbic

Старицата реших да заговоря, онази, дето все стои сама, лицето и́ пропито от неволи – с душа, смирен...

Прегърни ме

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам"

Сбогуване 🇧🇬

Taso

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...

Този свят не е купчина прах 🇧🇬

Dendu89

Събрах смелост да прочета точно този мой стих с призив за повече усмивки и много повече обич. Усмихн...

Кольо Матеев – Ковача

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам"