Почти празна стая. В ъгъла дъбова маса, а на нея - черни и бели фигури от шах. По белите квадрати търся щастието, което лъкатуши между тях. Далеко от черните полета! Нима не мога да бъда бяла царица... Но по диагонала - черен офицер - исполин! Мога ли да помръдна? Отсреща ми - топ, около мен - дребните пешки. Бягай от малките хора! Докога ще се луташ? Нима животът ти наистина е партия шах? Но има"пат". Равновесие.
Не позволявай да те победят черните мисли, а мисли в бяло. Защо? Има синьо небе, бели птици, тъмнозелено море, а на дъното те чака златната рибка. Нахвърляни мисли, довяни от есенния вятър. Седим един срещу друг. Нима винаги ще играя по играта на твоите черни фигури? Този път ти ще бъдеш"мат". Защото се научих вече да побеждавам не само теб, но и себе си. Опитвам по-сложни ходове, тъй като се справих с лесните просто от раз. И знам защо побеждавам. Защото искам да съм добра и бяла. Слънцето грее за всички, но и за мен, искам да нося светлина на другите и те никога да не остав ...