Jul 4, 2005, 11:02 PM

* * *

  Poetry
1.2K 0 1

Днес ще се разходя из страниците на твоята история.

Ще пипам нежно,
ще намеря сума ти мечти забравени,
ще ги изтупам от прахта на времето,
че пак да блеснат те в твоя ден.

Ще пипам нежно
и където срещна малка рана,
ще я намажа с мехлема на душата си -
и в миг ще заздравее.

Ще бъда силна
и където видя мъничко любов изгубена,
в шепа ще я скрия и след това ще я засея -
с пълната си мощ да те обхване.

Ще бъда твоя,
ще съм боичките, с които правиш всичко пъстро,
ще стана светлината, която озарява всичко тъмно;
аз ще съм моливът, с който пишеш "щастие" в книгата на своя живот.

Ще стопля цялото сърце..
Ти само протегни ръце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Малкодухче All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря! Много мило
    А намирането на тези ръце си е доста трудно...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...