Краде се като за последно,
тревожа се аз за слабите!
Виждам, че живеят бедно,
за тяхна сметка грабите!
Затова те си мрат като мухи,
че първо е личният интерес!
Подхвърляте им малко трохи,
третирате пенсионера кат пес!
Знам, че не щете да се промените,
не вярвам да победите егото ваше,
че просто вашия бог са си парите,
резултатът от туй е много страшен!
© Георги All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
