Jun 15, 2007, 9:45 PM

Не заслужаваш

  Poetry
747 0 2

Кой беше ти?
Най-голямата илюзия.
Какво ти сторих?
Просто те обичах.
Защо ми го причини?
Защото си мислиш, че
всички сме подли, като теб.
Не заслужаваш миг покой,
не заслужаваш обичта.
Любовта не познаваш,
Доброто не оценяваш,
Нежността ми на боклука хвърли.
Не заслужаваш щастлив да си,
щом не знаеш какво е
щастие да дадеш.
Всичко исках да ти дам, а ти -
захвърли го, като ненужен парцал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...