Така и не разбрах какво се случи,
но тази ненадейна тишина
нахълта в мен безмилостно и счупи
на хиляди парченца радостта.
Богата бях, сред другите избрана.
Раздавах се, разголвах до сърце.
А щастието беше ми награда,
тъй истинско и хубаво... Но днес
потъвам в тишината и се губя.
И цялата тъга съм, и боля.
А някакви снежинки посред юли
в душата ми валят, валят, валят...