Jul 16, 2016, 8:46 AM

Снежинки посред юли

  Poetry
1.4K 2 18

Така и не разбрах какво се случи,

но тази ненадейна тишина

нахълта в мен безмилостно и счупи

на хиляди парченца радостта.

 

Богата бях, сред другите избрана.

Раздавах се, разголвах до сърце.

А щастието беше ми награда,

тъй  истинско и хубаво... Но днес

 

потъвам в тишината и се губя.

И цялата тъга съм, и боля.

А някакви снежинки посред юли

в душата ми валят, валят, валят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жанет Велкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...