Угасва времето, във дланите ми скрито...
Автори Jane_d(Деси Инджева) и Романтик(Христо Костов)
Угасва времето, във дланите ми скрито...
Болезнено изстена... безвъзвратно отлетя.
Не се поспря, за нищо не попита,
погледна тъжно... и помаха ми с ръка.
Угасва времето... зениците ми блеснали,
за новото безвреме са попили светлина,
омайващо ги... в неизвестното привлича,
феерия искряща, взрив от красота.
Събужда времето косите ти със вятъра,
в пролуки, съхранили капки топлина...
Затихналата, тъмна сцена на театъра,
по-жадна ражда се за глътки светлина.
Животът не угасва в овехтяла кинолента,
с последния антракт не свършва любовта.
Изплъзнал се без дъх, в безвремие, момента,
изтупва със замах, полепнала, прахта...
Съзижда се тогава новороденост бяла,
пропита с благослов и вяра, без страха...
продажник на надежда, сляпо оцеляла,
той тръгва си вгорчен, оставя тишина...
Но тази тишина изпълнена е с чувства,
лишена е от роли в спектакъла фалшив.
Безгласна скитница била е във безумства,
безличен сив нюанс... от негатив.
Угасна времето... потъна в пустодумие.
... Всемира прероди се в нова тишина.
Безкраен празник - светли новолуния,
копнежи звездни... любов и чистота.
© Христо Костов All rights reserved.
поздравления!!!!
)
