Jan 2, 2008, 9:50 AM

Угасва времето, във дланите ми скрито... 

  Poetry » Phylosophy
1214 0 41
Автори Jane_d(Деси Инджева) и Романтик(Христо Костов)
Угасва времето, във дланите ми скрито...
Болезнено изстена... безвъзвратно отлетя.
Не се поспря, за нищо не попита,
погледна тъжно... и помаха ми с ръка.
Угасва времето... зениците ми блеснали,
за новото безвреме са попили светлина,
омайващо ги... в неизвестното привлича,
феерия искряща, взрив от красота.
Събужда времето косите ти със вятъра,
в пролуки, съхранили капки топлина...
Затихналата, тъмна сцена на театъра, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Random works
: ??:??