ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
Oct 29, 2008, 9:46 AM

Вълчице моя 

  Poetry » Erotic
1027 0 8

Обичам света през сребърен водопад.

Твоите коси по мене се стичат.

В трепет ме хвърля познат аромат.

Привлича и дразни малко езиче.

 

С пръсти ме галиш, а носиш пожар.

Краката с крака в ръченица се гонят.

Детелина под нас излива нектар

и само добавя масло във огъня.

 

Ездачко моя, пришпори по-силно!

Захапваш устни и взривът е близко!

Ехти в ушите вик за още по-обилно

и уж летим, а толкова сме ниски.

 

Измъчваме се, дишаме, сумтим.

Побъркани, телата ни се сплитат.

Белег по плешката, а от косите - дим,

и с изгрева мечтите ни отлитат.

 

Не сме и хора в този миг, дори.

Вълчица с вълк озъбено се хапят.

Във вой и писък щом страстта ръмжи,

първична обич и от козината капе.

 

И заедно ще стигнем небеса...

И морно е отпусната душата...

Вълчице моя, сребриста красота,

ела, ела! Заспи ми на ръката...

© Красимир Дяков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??