8 min reading
Най-хубавото за отдих местенце, живописно, страстно в зелено и свежо в диаманти – това е прелестта на двора, посред топло лято, въздух тъй влажен, че ти потича по косите, край морето. Ех, това мечтание на бриз, който с усмивка пленителна си играе с тялото ми, навя рошавата ми глава в интереса на най-интересните дебри на съзерцанието. Умът е плод на съзерцанието, а философът – плод на ума... или тъй поне, си мислех аз, окрилен от влажния въздух.
Полегнал си бях на един шезлонг, опнал се на слънце, обграден от розите. Тука, на гости при приятеля ми Добри от Варна, най-готино течеше ми мисълта. Тя принципно не тече, братия, а се въргаля, обърква се сама в себе си и заминава да тича за спорт, в опити безуспешни да се стегне... обаче бризът целува най-обаятелно мозъчното ми вещество, та нежно го извисява до най-невероятни величини на дълбочини. Тъй де, така оплетено просто да съобщя исках, че съм започнал да мислувам.
Едно е от съществено значение да спомена – аз плюс слънце образуваме черв ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up