Jul 8, 2010, 11:57 AM

Проблемът

931 0 0
2 min reading

ПРОБЛЕМЪТ

 

     Автомобилът спря насред пътя. Двама млади мъже слязоха от него и го избутаха встрани, за да не пречи на движението. Те веднага вдигнаха капака на двигателя и се надвесиха над прегрелия мотор. Запретнаха ръкави, извадиха инструментите и започнаха да ровичкат в частите. Колата въпреки старанието им не искаше да запали - изглежда майсторите не бяха добри и не можеха да отстранят повредата. Времето летеше неумолимо. Слънцето се вдигаше все по-високо в небето и ставаше горещо. Мъжете се изправиха с безпомощно отпуснати ръце. Като нямаше какво повече да направят, те седнаха на бордюра под сянката на дървото от крайпътната градинка.

     На пейката в алеята срещу тях стоеше спокойно един старец. Той с безразличие наблюдаваше опитите им да отстранят повредата. От време на време дори задрямваше. Вайканията им го будеха, но равнодушно ги изслушваше, потънал в безразличието си.

     -  Като гледам онзи старец, направо му завиждам за безпроблемието - рече единият мъж.

     -  Наистина - допълни другият. - Повече от час дреме блажено в прохладната сянка и хич дори и не ще да знае, че на нас работата ни се проваля.

     - Добре си е той, ами ние какво да правим?

     Чул това, старецът се надигна от пейката. Искаше да се махне от досадниците, които му пречеха да размишлява. Като минаваше край тях, той се спря и им каза:

     -  Повикайте пътна помощ. Не разбрахте ли, че сами няма да се справите с повредата? И още нещо искам да ви кажа, защото думите ви достигнаха до мен и без да искам дочух разговора ви. Аз съвсем не живея без проблем и не съм никак за завиждане.

     -  Защо? - изненада се единият от мъжете. - Не личи, че нещо Ви притеснява. Дремехте си най-спокойно на пейката.

     -  Защото аз имам, синко, да решавам най-сериозния проблем, който вие навярно и не подозирате дори, че съществува. А именно, че се опитвам да помиря Божествения живот в себе си с човешкия.

     И след като каза това, старецът се отдалечи, сподирен от неразбиращите погледи на двамата мъже до повредения автомобил.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Хаджидимитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...