Hekredel
1.524 el resultado
Една година
Една година си отива.
Изпращана с какво ли не!
И както във живота бива,
тя води свойто протеже!... ...
  530 
Мъката е смачкала Човека
Пребит от мъката върви Човека...
От зъбите ù е излязал мек!
Татрузи се едва по кривата пътека...
За болките си той си търси лек!... ...
  374 
Над бялата хартия
Стоя над бялата хартия...
И съм със огън зареден.
Решавам пъзели, не крия!
Във Нерешимото съм потопен! ...
  668  11 
Не съм дошъл...
Не съм дошъл на този свят
като през чуждо да премина!
Цвета ми да е ялов цвят!
Да ме забравят за година! ...
  742 
За живота ни
Борби... И конфликти различни!
Горчилки големи...
И злъч...
Преплетени точки ...
  427 
За цигарата ми
Стоя с цигарата си. И прогонвам Самотата...
Обсъждаме парливите въпроси на Деня.
Целуваме се, като влюбени в устата...
Цени ме тя... И аз самият вечно я ценя! ...
  390 
24 Някога за Чили
Тъгуваме се за жертвите във Чили.
А жертвите не виждаме у нас!
Дерем си гърлото със всички сили...
И рекламираме яйца и праз! ...
  731  12 
Топла есен
Навън е още топла есен.
Дъждът припрян барабанú...
И като припева на стара песен
дълбоко в мен се настани. ...
  423 
Животът си върви
Животът си върви... И отминава!...
По стръмното край нас тече.
Отмива низости и слава…
И вирнати глави сече! ...
  369 
Една неделя
Неделята е стоплила стъклата.
Оглежда ме смирено и мълчи...
И аз се зверя в нея, будалата,
и чакам зимата да зафучи... ...
  376 
Със тебе няма да остана
Не искам и не мога да остана...
Аз тръгвам вече
и ще си вървя!
Ти във сърцето ми ...
  352 
2 Заблудата от миналото
С голяма кошница тръгнах!...
Не крия!
Да търся пъпа на Света!
Неоткритото аз ...
  357 
За мен самия
Родих се селянин, във стара селска къща.
И моят пъп е хвърлен в селския ми двор,
от гдето бягам цял живот и все се връщам,
където се затваря моят кръгозор... ...
  435 
Корида
Като хинин горчи на гърлото обидата
и пръстите се свиват ядно на пестник.
Изтласкват те, като говедо, на Коридата
и вместо мъж, превръщаш се в обречен бик. ...
  622 
Във есента
Във есента остават
само голи клони.
След лятото изгарят
злаци и листа. ...
  433 
Моите думи за Левски
Легенди днес разказваме за тебе.
Написали сме много стихове.
Направихме те наше бойна знаме,
Глядущето ни с тебе се кове! ...
  646 
От август тридесет и четвърта - до наши дни
(послепис)
След всичко казано до тука,
пред вас се чувствам съвсем гол!
Аз "през просото сгазих лука" ...
  662 
За изживяното в Миналото
Аз спомените си
през иглени уши
прекарвам.
И мъча се да бъда ...
  456 
В планината№2
Като отприщена лавина
кълбучна се мъглата от върха...
И синьото небе се срина
със съскане дълбоко във дола. ...
  424 
Аз и поезията
Единствен аз докрай останах верен -
без тежки клетви и без труфила.
Останах си такъв, какъвто бях намерен.
За мене ти най-важна си била! ...
  443 
Напразни салюти
Без всякаква стойност
бе тази епоха,
в която застрада
добрият човек! ...
  360 
Нереален свят
Живея цял живот
във нереален свят
от образи,
мечти и рими. ...
  819 
Тоягата
Животът ме обрули
със тояга...
окърши пъпки,
цветове, бодли. ...
  441 
Зад хоризонта
Как бавно и мъчително
животът ни изтича...
През иглени уши
ни се провират дните. ...
  346 
Пролетна асоциация
Денят сияе и цъфти
от щастие,
защото е залюбил
Пролетта. ...
  357 
Димитровден
Димитровден. Голям ден за разплата.
Сменяват се ратаи и платци...
Природата рисува по гората,
а ние палим свещи на светци. ...
  604 
Паунови пера
Родих се.
И живея на земята.
В спестовна книжка
трупам свойте дни. ...
  1280 
Ще има...
Ще има кал в живота ни,
ще има смрад и пръски.
О, светлината има антипод.
И хората един на друг ...
  423 
Есен в Асеновград
В гората е забагрена картина...
Рисува я без четка есента.
А над града оловото се срина.
Прескачаме на зимата плета! ...
  585 
Предпролетно
Небе като дълбок
планински вир,
надува вятъра
над планината... ...
  412 
В планината
Небето бездънно е синьо.
Препуска небесният кон...
Опивам се, като от вино,
във скута на топлия склон. ...
  741 
До кога
Като кокошки ние
цял ден ровим във
боклука -
за няколко трошички ...
  421 
Потокът
Денят тежеше вече от умора...
А някъде далече бе Нощта...
С прибежки бързаше Потокът хора,
за нощен отдих след труда. ...
  576 
Аз искам да те гледам
Ще те прегърна аз!
Но стой - да те погледам!...
Със теб не се насищат
моите очи... ...
  549 
Свят отровен
Като юмрук
сърцето се е свило!...
И удря по
килийната врата... ...
  375 
Изгрев
Нощта през утрото избяга
и хлопна външната врата.
Светът събуден се протяга...
Денят каруците си впряга ...
  494 
След дъжд качулка
Я виж,
навъси се небето.
Ядоса се...
Започна да гърми. ...
  617 
Топлик
Във мрака ми
Надеждата порасна.
И като зайче
тъмнината прекоси... ...
  549 
Вечер край морето
Навънка се дотътри Вечерта,
по стръмните пътеки на морето.
Отстъпи хоризонта на Деня...
Потрепват зениците на Небето. ...
  1029  22 
Навици
Настроиш се така,
очите ти да гледат близко
и бавно станеш късоглед!
Приучиш се ...
  624 
Propuestas
: ??:??