Светът е станал толкова зает...
Чак Карлсон няма време да лети,
а случаят до болка е нелеп -
захванал се павета да реди...
Снежанка бърше нечий парапет, ...
Харесвам ти, защото съм красива
и млада, и невинна, може би?
Такава съм - усмихната, щастлива,
а спирка ти по пътя ми не си!
Та той върви нагоре, към звездите! ...
Със надежда гледам всяка нощ
за звездите, падащи по тъмно.
Няма да ги моля за разкош...
само малките мечти да ми се сбъднат!
Вярвам, в този черен небосвод, ...
Като призрачна светулка в тишината
фас далечен някъде трепти...
Тъжно някак гледа Го Луната,
но сърцето Го боли. Мълчи.
Тази нощ от него Тя си тръгва ...
Присмивам се на своята наивност,
с която съм редила стих след стих...
Носталгия по детската невинност
изпълни ме, когато ги открих.
Ядосвам се на тромавите фрази, ...
Думите са дим - не ги пилей!
Замълчи! До край не обещавай!
Вместо да ме лъжеш, се засмей...
и поне усмивка ми остава! :)
Клетвите ти не важат пред мен. ...
Посветено на всеки, който открива себе си в тези редове :)
Мразя хората, които отказват да се борят -
такива като тях, животът ще ги пребори,
ще ги превърне във гадни, долни твари
и всякаква човечност у тях ще поквари! ...
Обичай ме! Безумно, страстно, диво,
тъй, както знаеш, можеш, само ти.
На мен ми трябва малко да съм жива -
ръцете твои, сините очи...
Да се оглеждам в чисти океани, ...
Сърцето ли? Захвърли го на пътя.
Небето струпва облаци. И мрак.
Сама побягвам. С болката се мъча -
душа безпомощна, душа - сирак.
Пътеки по света - безкрайни, ...
Обичам да говоря с тишината.
Единствена от всички тя разбира
защо така ме плаши самотата
и нещо всеки път във мен умира,
ако не знам къде си, как живееш, ...
Не знам къде си. Спрях да търся вече.
Оставям те да дойдеш, ако трябва.
Наскитах се. Животът ме повлече
и да обичам вечно ми убягва...
За първата любов долита спомен - ...
Мразя как те искам, а пък зная -
не делим със теб една луна -
ти имаш мене, имам аз безкрая
и те откривам само във съня.
Разбираш ли, когато те погледна, ...
Хоризонти да искаш пред мойте очи!
И слънца ми блещукат в косата!
Из спокойните нощни бургаски вълни
най-красиво се къпе луната!
Под лазурното синьо тракийско небе ...
Обичам те! Наистина го чувствам...
както звездите свойте небеса
и както совите среднощната тъма,
както художник своето изкуство...
Както мравките зелената трева, ...
Тази нощ не искам да говориш...
Просто стой до мен и помълчи.
Очите сини искам да заториш,
само сърцето ти да чувам как тупти.
Искам да е тихо. И безумно. ...
В тези дни на робство и на кражби,
как си, българино, още жив?
Взимайки мизерните си дажби,
нито сит си, нито си щастлив.
Век на алчност. Век на простотия! ...
Годините минават в крачки бързи,
и тегли всеки своя си хомот.
А времето лети като отвързано...
И този бяг наричаме "живот"...
Гневът се отличава по лицата - ...
Животът ти е в твоите ръце!
Сама си го избрах такова - трудно!
Заспивам на стоманени игли...
И нека всички други ми се чудят -
във болката човекът се гради! ...
Искам само да почувствам вятъра
да танцува весел из косите ми,
свободата - вътре в мен да диша тя,
а искра да пари във очите ми...
Дай ми трън и малко насекомо, ...
За онези дребни радости, които осмислят живота ни...
Довлачи се до тази спирка
да чака рейс. Запали фас.
Видя го зад една отбивка
и стъпка фаса, син от бяс. ...
Аз съм смях и сълза. Неранима, но слаба,
аз дъга съм и дъжд във небето.
Аз съм слънце и сняг. И във мен се стопява
всеки лед, вътре тук, във сърцето!
Аз съм цвят или мъх. Разярена до радост, ...
Сбогувам се със родния си дом,
със цъфналите люляци на двора,
сбогувам се със сивия балкон,
с лозата и прогнилата подпора.
Сбогувам се със старото дърво, ...
Не искам обичта ти, а да зная,
че те боли за мене и че страдаш.
Да, грешна съм, но и не вярвам в Рая -
харесва ми да виждам как пропадаш.
Доволна съм, когато се обръщаш ...
Оставих я на пътя. Нека страда!
Това ми стига, за да се усмихна!
Да гледам любовта ми как пропада,
понесена до болка в някой вихър.
Мечтаех да я срещна, да е моя, ...
Приведен, изтормозен и разбит,
пресичаше града със крачки бавни,
кашонът му и клечката кибрит
на дом и на огнище бяха равни.
Той друго нямаше на този свят - ...
Не вярвах, че умирала надеждата.
До днес. В краката ми умря!
Изглежда я застигна неизбежното -
изчезна, разпиля се, изгоря...
Разбира се, изпратих я с мълчание - ...
Сърцето ми препати от обиди,
от думи, обещания незрели...
Но хвърлям долу всички тез' вериги-
вървя, където преди мен са спрели!
Опази твърдо във тъга и в радост ...
