eX_girl
72 результатов
Вземи тези прекършени криле!
Вземи ги и полети!
Вземи това влюбено сърце!
Вземи го и забрави!
Вземи тези угасващи очи! ...
Вземи ги и полети!
Вземи това влюбено сърце!
Вземи го и забрави!
Вземи тези угасващи очи! ...
574
4
Вдъхновено от едно друго „И сякаш...”
Посветено на Вени...
И сякаш ти си крилете, с които политам между сградите... и сякаш ти ми направи хартиени ръце, които се подчиняват само на твоята воля... и сякаш падам всеки път, когато си далеч... и сякаш ти си цялото ми вдъхновение и цялата сила в душата м ...
Посветено на Вени...
И сякаш ти си крилете, с които политам между сградите... и сякаш ти ми направи хартиени ръце, които се подчиняват само на твоята воля... и сякаш падам всеки път, когато си далеч... и сякаш ти си цялото ми вдъхновение и цялата сила в душата м ...
1071
1
Всичко ми се върти. Попрекалих с водката и с глупостите. Много глупости правя напоследък. Емо много ми липсва. Опитвам се да не се замислям много, много, но... уви. Ще взема да се видя с момичетата. Да поизлезем някъде, да удавим мъката в алкохол. Не ми се излиза много. Поне да мине времето.
Телефон ...
Телефон ...
858
8 часа вечерта. Какво виждам? Нищо. Морето се разбива уморено под прозореца. А аз съм никой. Просто едно размито момичешко лице, устремено към звездите. Слушам John Surman. Много подходяща за обстановката музика. Отнася ме. Трябва да сляза долу на брега, да се отдам малко на морето. Но след малко, н ...
678
Случиха се хиляди неща с мен. Случиха се, не мога да ги променя. Много каляски ме премазаха с грохота на селски полустрошени каруци. От някои болеше, а за други разбрах чак след време.
Но тогава бях безчувствена. Нямах ръце, за да те потърся, нямах глас, да те повикам, нито очи, да те видя. Нямах ум ...
Но тогава бях безчувствена. Нямах ръце, за да те потърся, нямах глас, да те повикам, нито очи, да те видя. Нямах ум ...
688
1
Написано в една от най-тежките нощи в живота ми и посветено отново... на Вени...
Аз съм този, дивият, вечно отсъстващ, забравил в теб очите си. Аз съм баладичният, тихият, недокоснатият, с раздърпаните ръкави, с протегнатите ръце, с устремения поглед.
Аз съм този, помниш ли? Този, за когото написа п ...
Аз съм този, дивият, вечно отсъстващ, забравил в теб очите си. Аз съм баладичният, тихият, недокоснатият, с раздърпаните ръкави, с протегнатите ръце, с устремения поглед.
Аз съм този, помниш ли? Този, за когото написа п ...
496
1
Аз съм онази, която те викаше без думи. Аз съм половинчата, разхвърляна, груба, стихийна. Аз съм онази, която те искаше, без да мисли. Аз съм тъмнината преди утрото.
Аз съм онази, която вечно си търсеше мястото. Аз съм объркана, завеяна, безотговорна. Аз съм онази, която никога не се вписваше. Аз съ ...
Аз съм онази, която вечно си търсеше мястото. Аз съм объркана, завеяна, безотговорна. Аз съм онази, която никога не се вписваше. Аз съ ...
933
3
Вдъхновено от „Седем”
и посветено на една от
най-прекрасните нощи
в живота ми...
Една нощ. Две звезди. Луна. ...
и посветено на една от
най-прекрасните нощи
в живота ми...
Една нощ. Две звезди. Луна. ...
942
2
Да те обичам или пък не?
Да те обичам ли или не искаш?
Да те обичам какво ще рече?
Да те обичам ли ме притискаш?
Обичам те днес, преди, сега, вчера. ...
Да те обичам ли или не искаш?
Да те обичам какво ще рече?
Да те обичам ли ме притискаш?
Обичам те днес, преди, сега, вчера. ...
748
4
Insomnia
За да не забравя колко те обичам...
Ден 1
2.30 през нощта. Дебелянов, малко свещи и много сълзи. А си мислех, че съм го преживяла. Явно не съм, обаче. Не ми е тежко. Не ме боли. Просто стоя и се взирам в белия таван, а пред очите ми минават образи, образи. Спомени, спомени. От много нощи не ...
За да не забравя колко те обичам...
Ден 1
2.30 през нощта. Дебелянов, малко свещи и много сълзи. А си мислех, че съм го преживяла. Явно не съм, обаче. Не ми е тежко. Не ме боли. Просто стоя и се взирам в белия таван, а пред очите ми минават образи, образи. Спомени, спомени. От много нощи не ...
1591
На Вени...
Да ти кажа: „Сбогом!”. Но защо?
Толкова празно, така непростимо.
Да ти кажа: „Сбогом!”. Но какво
без теб ще бъде новото ми име? ...
Да ти кажа: „Сбогом!”. Но защо?
Толкова празно, така непростимо.
Да ти кажа: „Сбогом!”. Но какво
без теб ще бъде новото ми име? ...
684
2
Скачаме ли?
Стояхме пред сладкарницата и спорехме. Във връзка като нашата диапазонът от теми за спорове беше от забравена на котлона тенджера с извряла супа до жестоко и абсолютно безпричинно предателство. Изврялата супа си е сериозен проблем. Особено когато нямаш какво да ядеш, а умираш от глад в 3 ...
Стояхме пред сладкарницата и спорехме. Във връзка като нашата диапазонът от теми за спорове беше от забравена на котлона тенджера с извряла супа до жестоко и абсолютно безпричинно предателство. Изврялата супа си е сериозен проблем. Особено когато нямаш какво да ядеш, а умираш от глад в 3 ...
755
1
За един от най-красивите дни в живота ми...
Един най-обикновен ден. Бях си все така празна, както съм празна и сега. Болеше си ме все така, както ме боли и сега. И нищо не беше различно.
Циганско лято. Топла септемврийска утрин. Малко преди да започна училище. И тогава ли бях такова диване, каквото ...
Един най-обикновен ден. Бях си все така празна, както съм празна и сега. Болеше си ме все така, както ме боли и сега. И нищо не беше различно.
Циганско лято. Топла септемврийска утрин. Малко преди да започна училище. И тогава ли бях такова диване, каквото ...
600
1
„Гарванът грачи грозно, зловещо...”. Знаеш ли, че този гарван съм аз? Знаеш ли, че аз дойдох от пепелта, събрах песъчинките в пустинята, преброих капките в морето само за да те видя в този момент? Знаеш ли, че чаках в сенките, търсех всяко твое слабо място, за да те ударя, за да те смачкам, за да те ...
705
1
Посветено на най-невероятните сини очи,
които съм виждала в живота си...
Очите ти като морето
и аз, изгубена във тях.
Очите ти, всепоглъщащи като небето ...
които съм виждала в живота си...
Очите ти като морето
и аз, изгубена във тях.
Очите ти, всепоглъщащи като небето ...
1493
1
Родих се различна. Най-различна от различните. Черно-бяла. Като в стар нискобюджетен филм. Някаква жестока шега на природата. Някак болезнено чувствителна в своя черно- бял свят.
Живеех в малка къща на самия морски бряг. Живеех там със сестрите си. Родителите ми често пътуваха и единственото семейст ...
Живеех в малка къща на самия морски бряг. Живеех там със сестрите си. Родителите ми често пътуваха и единственото семейст ...
1772
3
Axel Rudi Pell - You Want Love
19:42; 01.08. (петък)
Търсене. Едно пътуване през времето и пространството.
Безтегловност. Безсмисленост. Всичко във всичко. Нищо в нищо. Всичкото в нищото. И нищото във всичкото.
Безкрайност. Светлини. И страх. От безвремието. ...
19:42; 01.08. (петък)
Търсене. Едно пътуване през времето и пространството.
Безтегловност. Безсмисленост. Всичко във всичко. Нищо в нищо. Всичкото в нищото. И нищото във всичкото.
Безкрайност. Светлини. И страх. От безвремието. ...
678
1
Дъждът се сипеше на отчайващи талази. Сякаш цял порой се изливаше от небето. И то беше едно такова сиво и мрачно, сякаш скърбящо за всичките полумъртви, изнурени от вечни битки за душите си жалки подобия на човешки създания. И светът беше един такъв мръсен и унищожителен, сякаш желаеше да погълне и ...
821
Умирам... умирам за теб.
Плача... и плача в нощта.
Сълзите ми, капчици лед,
Душата... забравена страда.
Викам... и викам сама ...
Плача... и плача в нощта.
Сълзите ми, капчици лед,
Душата... забравена страда.
Викам... и викам сама ...
457
2
Алесиа стоеше сама в стаята си. Слушаше слъзливите си баладки и се питаше защо животът й е толкова скапан и защо губи всичко, което иска в мига, в който го получи. Отговор така и не намираше. Трудно беше. Всичко й беше трудно. Не можеше да диша, да спи, да се храни. Всичката болка в душата й така и ...
975
2
He became the swarm,
indeed a pitiful imitation
To the verge of a quiet glance,
an oracle without eyes
Darkness... My precious companion, ...
indeed a pitiful imitation
To the verge of a quiet glance,
an oracle without eyes
Darkness... My precious companion, ...
1141
3
Ти и аз. Прегърнати. Погълнати от огъня в сърцата си. Изгубени. В чувства и мисли. Усмивка. Плаха, недокосната. Целувка. Бърза, открадната. Ръце. Сливащи се и търсещи. Устни. Изгарящи и удовлетворяващи. Да те имам пак така. Бих дала душата си. Да потъвам в очите ти, да се давя в смеха ти, да се гърч ...
987
2808
4
- Eeeтааа...
- Тук съм!- извика уплашено момичето.
- Ееетааа...
Гласът я обгръщаше и праввеше сякаш част от безплътната си същност. Ета тичаше към него, искаше да го стигне, да види чий е. Тичаше, а под краката й се срутваше сякаш цялата Земя. Мъглата се стелеше около нея и притискаше гърдите й.
- Е ...
- Тук съм!- извика уплашено момичето.
- Ееетааа...
Гласът я обгръщаше и праввеше сякаш част от безплътната си същност. Ета тичаше към него, искаше да го стигне, да види чий е. Тичаше, а под краката й се срутваше сякаш цялата Земя. Мъглата се стелеше около нея и притискаше гърдите й.
- Е ...
938
2
Мелинда събра нещата си и за последен път огледа стаичката, в която беше отраснала. За няколко милионен път се питаше дали постъпва правилно и дали трябва да я напусне. По някакъв странен начин беше привързана към мизерното помещение, обзаведено само с едно легло и няколко стола. Дори котлон си няма ...
1130
1
На момчето, което ме научи да обичам,
дълбоко, истинно...
На Миро...
Валеше. Беше тъмно. Дъжводните капки удряха безпощадно лицето ми и се сливаха с дъжда в очите ми. Сълзите капеха една подир друга и аз бях неспособна да ги спра. Гърдите ми се пълнеха режещо студения въздух и се задушавах, не само ...
дълбоко, истинно...
На Миро...
Валеше. Беше тъмно. Дъжводните капки удряха безпощадно лицето ми и се сливаха с дъжда в очите ми. Сълзите капеха една подир друга и аз бях неспособна да ги спра. Гърдите ми се пълнеха режещо студения въздух и се задушавах, не само ...
1032
4
Анна допи поредната бира и включи телевизора. Оттам се чу редовното "Bonsoir meiseur- dames". Пфу. Мразеше проклетия френски и всичката лигава романтика, която излъчваше. Какво не би дала да си е отново в у дома, да се гуши в топлите печки и да се смее с приятелката си! Уви, Хелзинки беше далече, а ...
1230
2
- Дишай, Марго, дишай! - повтаряше Иво и бързо и сръчно притискаше гръдния кош на момичето, за да извади водата от белите му дробове.
По тебеширено бялото лице на Маргарита се стичаха малки капчици. Сред болезнената му бледност се тъмнееха само здраво стиснатите ресници и изваяните вежди.
Ваната беш ...
По тебеширено бялото лице на Маргарита се стичаха малки капчици. Сред болезнената му бледност се тъмнееха само здраво стиснатите ресници и изваяните вежди.
Ваната беш ...
938
3
Вървях си аз по тихата улица. Пак самичка. Какво ли движение може да има в Модерно предградие? "Замъкът", наречен НГДЕК "Константин Кирил Философ", вече не е никакъв замък, а абсолютен затвор за мен и за свободолюбивия ми дух. Та думата ми беше, че си вървях самичка. Само някой окъснял класик минава ...
931
2
Анна се разхождаше по пустите улици. Студът беше прогонил от тях смеха и детската врява. Сега само откъсналите се есенни листа я съпровождаха по пътя й към Нищото. То бавно я поглщаше и я превръщаше в една от многото обезличени тъжни души. Самотата я притискаше и не й позволваше да диша свободно. Ти ...
1627
5
Една усмивка се отрони и потъна в тъмнината. Една самотна сълза се отрони и се удави в стиснатите до болка устни. Бека се погледна в огледалото - една отчаяна малка фигура, наранена до дъното на душата. Какво ли значение има? Вече не вярваше в нищо. Мракът я беше обгърнал отвсякъде и всичките й усми ...
1087
4
Телефонът звънна.
- Да?
- Здравей. Трябва да те видя.
-Не мога сега.
-Можеш, можеш. Нуждая се от теб. ...
- Да?
- Здравей. Трябва да те видя.
-Не мога сега.
-Можеш, можеш. Нуждая се от теб. ...
943
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
