galiakara
49 результатов
А/ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЖЕНАТА:
Днес е един нов ден, съвсем нов и неповторим. Утре той вече ще бъде вчера. Затова не го пропущай, без да му се насладиш.
Слънцето още не е изгряло, а ти отваряш очи. И какво от това? Важното е да е слънчево в душата ти. От снощи си си дала обещание, че днес няма да се ядос ...
Днес е един нов ден, съвсем нов и неповторим. Утре той вече ще бъде вчера. Затова не го пропущай, без да му се насладиш.
Слънцето още не е изгряло, а ти отваряш очи. И какво от това? Важното е да е слънчево в душата ти. От снощи си си дала обещание, че днес няма да се ядос ...
1089
2
Как щеше да дочака утрото? Венета седеше в тесния кухненски бокс с чаша кафе пред себе си. Отвори втората кутия цигари. Погледът ù се рееше през прозореца. Апартаментът беше на шестия етаж и имаше хубав изглед Стараеше се да мисли за нещо друго, не точно за утрешната среща, но не можеше. Трябва да с ...
920
2
Срещата им беше неочаквана. Не бяха се виждали най-малко петнадесет години, от времето, когато се омъжи за Емил...
Израснаха в съседни дворове. Владо беше с година по-голям от нея, но разликата не се чувстваше. Може би защото момичетата съзряват по-рано. Харесваше й приятелството му. Не беше от разг ...
Израснаха в съседни дворове. Владо беше с година по-голям от нея, но разликата не се чувстваше. Може би защото момичетата съзряват по-рано. Харесваше й приятелството му. Не беше от разг ...
1273
7
Чувстваше се като кълбо от нерви. Опита се, седейки на бюрото да си направи масаж на врата, да се отпусне с равномерни вдишвания. Не помагаше. Не можеше да се пребори в момента с яда си. Знаеше, че ако не се успокои, ще получи онова досадно главоболие, което в последно време често я спохождаше. Но к ...
1057
1
Почувствали ли сте как корените ни теглят назад? Назад, в спомените...
Случи се преди няколко години да се разделя с двора, останал в наследство от баща ми, а на него - от дядо. Тъжно е, когато се разделяш с нещо мило и свидно за душата ти...
Като се пенсионираха, родителите ми се върнаха на село. С ...
Случи се преди няколко години да се разделя с двора, останал в наследство от баща ми, а на него - от дядо. Тъжно е, когато се разделяш с нещо мило и свидно за душата ти...
Като се пенсионираха, родителите ми се върнаха на село. С ...
1408
6
Две-три кокошки наперени,
дюздисани в натруфена премяна,
клюкарстваха си мило и доверено
за разигралата се вчера д р а м а:
Във курника си имаше канони, ...
дюздисани в натруфена премяна,
клюкарстваха си мило и доверено
за разигралата се вчера д р а м а:
Във курника си имаше канони, ...
747
1
Владето беше обиколил половината земно кълбо. Пътешественик да беше, нямаше да е видял толкова. Професията му помагаше в това.
Кой е Владо ли? - манекен, един от най-красивите младежи, които се бяха раждали на тази земя! Чак пък толкова! - ще възкликне някой.
Въпросът не беше само в тялото, което бе ...
Кой е Владо ли? - манекен, един от най-красивите младежи, които се бяха раждали на тази земя! Чак пък толкова! - ще възкликне някой.
Въпросът не беше само в тялото, което бе ...
1058
6
Още щом влезе в бара, погледът му се прикова върху нея. За пръв път я виждаше тук. Беше толкова различна от всички познати момичета, че нямаше как да не я забележи. Източената й стройна фигура се движеше с лекота из тясното пространство зад бар-плота. Светлите й коси, прибрани в голяма кокалена шнол ...
1039
2
Петя хълцаше неутешимо. Опитвах се да я успокоя дотолкова, че да може по-спокойно да ми обясни причината за тази криза.
- Двайсет години семействата ни поддържат приятелство. И ние с нея никога не сме се скарвали за нищо. Защо? Сълзите я задавяха и не можеше да продължи...
Обади ми се рано сутринта. ...
- Двайсет години семействата ни поддържат приятелство. И ние с нея никога не сме се скарвали за нищо. Защо? Сълзите я задавяха и не можеше да продължи...
Обади ми се рано сутринта. ...
956
1
Защо сънят ми неспокоен тръпне от всеки шум
Плаши ме на вятъра воят и неизвестният друм
Очакване позабравено, сълзи в немирни мисли
Спомените оставени, възкръсват светли и чисти
Насън или наяве мечтая. Гали ме невидима длан ...
Плаши ме на вятъра воят и неизвестният друм
Очакване позабравено, сълзи в немирни мисли
Спомените оставени, възкръсват светли и чисти
Насън или наяве мечтая. Гали ме невидима длан ...
603
"Любовта е съчетание от една душа,
обитаваща две тела" - Аристотел
Не мога да бъда друга,
пулсирам по твоите вени -
с мисълта ми заспиваш, ...
обитаваща две тела" - Аристотел
Не мога да бъда друга,
пулсирам по твоите вени -
с мисълта ми заспиваш, ...
659
Вече години се каня да опиша едно свое студентско трагико-комично премеждие, което остана в спомените ми от онези хубави години.
Следвах в тогавашния Ленинград (сега Санкт Петербург), випуск 1981-85 година. Онези, които по това време са били студенти в бившия СССР, знаят, че имаше строги закони за п ...
Следвах в тогавашния Ленинград (сега Санкт Петербург), випуск 1981-85 година. Онези, които по това време са били студенти в бившия СССР, знаят, че имаше строги закони за п ...
820
Беше надвечер. Възрастната жена, потропвайки с бастунчето си, се качи внимателно в автобуса. Поогледа се за празна седалка и като не можа да намери, се прилепи към металната колонка и я прегърна за по-голяма сигурност. Никой от седящите не се помръдна. Даже умишлено отклониха глава, за да се направя ...
831
7
Вече цяла седмица чакаше негово позвъняване... В главата й се преплитаха безброй въпроси, все хипотетични. Нямаше отговор на никой от тях. В такива мигове й идеше да го "зареже", да прекъсне тази трудна връзка, но той точно в този момент се обаждаше, намираше винаги някакво извинение и всичко започв ...
1227
7
Жената на нашия век -
равноправна, свободна,
умна, покоряващо чаровна,
елегантна, стилна, модерна,
без колебания, с посока верна. ...
равноправна, свободна,
умна, покоряващо чаровна,
елегантна, стилна, модерна,
без колебания, с посока верна. ...
585
На баща ми с неизмерима обич
Някой ден ще се върна.
Ще отворя дървената порта.
Ще вляза тихо в стария двор.
На пейката ще поседна, ...
Някой ден ще се върна.
Ще отворя дървената порта.
Ще вляза тихо в стария двор.
На пейката ще поседна, ...
523
3
- Хей, магарета недни, ставайте! Татко ви откога ви чака в курията! Хайде, че като взема оная, дряновата, ще ви се стъжни пред зъркалите! - крещеше с все сила Пена на двамата си сина.
Момчетата скочиха като ужилени, навлякоха набързо дрехите си и слезнаха от горния етаж в кухнята. На масата ги чаках ...
Момчетата скочиха като ужилени, навлякоха набързо дрехите си и слезнаха от горния етаж в кухнята. На масата ги чаках ...
842
1
Поканихме на гости наши стари приятели, с които съвсем случайно се засякохме на пазара. Бяхме се позагубили през последните години и срещата ни беше добър повод да се видим и поприказваме.
Моичкият като се паникьоса: какви мезета щели сме да приготвим, какви питиета, а основното ястие какво щяло да ...
Моичкият като се паникьоса: какви мезета щели сме да приготвим, какви питиета, а основното ястие какво щяло да ...
1365
6
Когато залезът спре във очите ми
и там завинаги потъне.
Когато замечтаната луна
в тях няма вече да се върне.
Когато спре дъхът ...
и там завинаги потъне.
Когато замечтаната луна
в тях няма вече да се върне.
Когато спре дъхът ...
899
5
Сузане заедно с майка си летеше за България. Току-що бе отпразнувала осемнадесетия си рожден ден. Завърши един от престижните столични колежи готвеше за кандидат-студентски изпити, когато получи Поканата. Беше от Българската национална телевизия. Учтиво я молеха да участва в едно от най-популярните ...
855
4
Денят преваляше. Зимният вятър сякаш не можеше място да си намери. Сърдит, разфучан, леден, помиташе всичко по пътя си. Небето - свлечено над покривите. Дори бездомните кучета се бяха изпокрили в този студ. Ако не светеха лампите по къщите, човек можеше да си помисли, че се е озовал в някакъв фантас ...
828
4
Аз съм градско чедо със селски произход. Как така ли? Много просто - родителите ми са "забягнали" в града да се учат и там останали. Иначе и двамата са от пловдивските китни селца. Чак като се пенсионираха, отново се върнаха там.
Но приказката ми не е затова. За моята свекърва искам да ви разкажа.
Н ...
Но приказката ми не е затова. За моята свекърва искам да ви разкажа.
Н ...
2092
8
Посвещавам с най-топла обич на баща си
Здравей тате!
Не искам с нищо да те натъжавам, но знаеш, между нас никога е нямало тайни. Липсваш ми. Много. Никой не можа да запълни твоето място в сърцето ми. Може би затова толкова често гостуваш в съня ми. Присядаш до леглото, погалваш косите ми и в онази к ...
Здравей тате!
Не искам с нищо да те натъжавам, но знаеш, между нас никога е нямало тайни. Липсваш ми. Много. Никой не можа да запълни твоето място в сърцето ми. Може би затова толкова често гостуваш в съня ми. Присядаш до леглото, погалваш косите ми и в онази к ...
5398
8
Сава Момчилов се женеше. Селските одумки жужаха като пчелен кошер навред. Довел булка от странско, след дълго отсъствие. Но не точно това развълнува съселяните му. Преди четири-пет години, когато тъкмо да навърши осемнайсет, поиска за жена най-личната мома - Магда, щерката на майстор Ставро. Тя беше ...
1415
15
П ролет. Младост и красота.
Р анно утро. Свежа топлота.
О баятелни погледи. Клетви.
Л юбовни мигове - разноцветни.
Е ротика в сънища и миражи. ...
Р анно утро. Свежа топлота.
О баятелни погледи. Клетви.
Л юбовни мигове - разноцветни.
Е ротика в сънища и миражи. ...
745
2
Селцето се беше опнало в низината, точно под заоблените родопски върхове. От долния му край като змия се точеше реката. Стар майстор, още от времето на заселването на хората тук през 19 век, беше построил як каменен мост за чудо и приказ. Широк шест стъпки, висок шест-седем метра, дълъг към дванайсе ...
1390
6
"Любовта е съчетание от една душа,
обитаваща две тела" - Аристотел
Не мога да бъда друга,
пулсирам по твоите вени -
с мисълта ми заспиваш, ...
обитаваща две тела" - Аристотел
Не мога да бъда друга,
пулсирам по твоите вени -
с мисълта ми заспиваш, ...
784
2
Лягам. Заспивам. Сънувам.
Светлината бленувам.
Събуждам се. Ставам. Общувам.
През миражи нанякъде плувам.
Чакам те. Викам те. Чувам ...
Светлината бленувам.
Събуждам се. Ставам. Общувам.
През миражи нанякъде плувам.
Чакам те. Викам те. Чувам ...
578
Издадох присъда на любовта.
Дали не сгреших - се питам сега.
Не бях ли безмилостен съдия?
Знам вече - младостта
е време за грешки. ...
Дали не сгреших - се питам сега.
Не бях ли безмилостен съдия?
Знам вече - младостта
е време за грешки. ...
575
Вчера реших да погледам малко телевизия. Бях се отказала вече месеци да слушам новини... От две години все за икономии говорят, все режат заплати и пенсии, а те самите - ни лук яли, ни лук мирисали, пълнят си гушките... и сметките в швейцарските банки.
Попадам на едно предаване, озаглавено "Как да с ...
Попадам на едно предаване, озаглавено "Как да с ...
1717
- Ставро, моля те, недей! Боли ме! Смили се и над децата! Всичко се чува в другата стая! Моля те! - крещеше младата жена и се опитваше да се предпази от ударите на мъжа си, които се сипеха неспирно върху нея.
Тежка беше ръката му и безмилостна. Изгубеше ли контрол, се превръщаше в див звяр. Поне да ...
Тежка беше ръката му и безмилостна. Изгубеше ли контрол, се превръщаше в див звяр. Поне да ...
1306
4
Обиждаше ме -
търпях...
раняваше гордостта ми -
мълчах...
без самочувствие до тебе - ...
търпях...
раняваше гордостта ми -
мълчах...
без самочувствие до тебе - ...
676
3
Когато останеш сам, денят ти ще посивее.
Ще търсиш светлина. Незрим ще си за нея.
Осиротели клони вятър студен ще троши.
Часовникът разсърден все назад ще върви.
Когато останеш сам, огнището ще угасне. ...
Ще търсиш светлина. Незрим ще си за нея.
Осиротели клони вятър студен ще троши.
Часовникът разсърден все назад ще върви.
Когато останеш сам, огнището ще угасне. ...
882
2
Веднъж, оглеждайки се във водата,
пуйката позната се запита
дали от нея по-красива има на земята?
Наблизо в този миг
с походка бавна и тържествена ...
пуйката позната се запита
дали от нея по-красива има на земята?
Наблизо в този миг
с походка бавна и тържествена ...
1072
2
П етък е - край на работната седмица.
А втобусът не идва. Цял час. Тръгвам пеша.
Т ова е полезно движение - за ръце и крака.
И мам стотачка в джоба. Тя ми остана.
Л еле, трябва да купя много неща! ...
А втобусът не идва. Цял час. Тръгвам пеша.
Т ова е полезно движение - за ръце и крака.
И мам стотачка в джоба. Тя ми остана.
Л еле, трябва да купя много неща! ...
781
2
Години минаха от тогава...
Бях още малко момиче,
на баба първо кокиче.
Лична палавница в игрите,
отличничка и в белите - ...
Бях още малко момиче,
на баба първо кокиче.
Лична палавница в игрите,
отличничка и в белите - ...
743
4
"Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам! - каза Финдли.
- Върви си! Всички спят у нас!
- Не всички! - каза Финдли."
Робърт Бърнс ...
- Аз хлопам! - каза Финдли.
- Върви си! Всички спят у нас!
- Не всички! - каза Финдли."
Робърт Бърнс ...
1003
1
Като същински стари европейци,
смъкнали балканския си ямурлук
и дваж по-примерни епикурейци,
не правим вече на Европа напук.
Учебниците по история преписахме, ...
смъкнали балканския си ямурлук
и дваж по-примерни епикурейци,
не правим вече на Европа напук.
Учебниците по история преписахме, ...
1387
1
Години ме мъчи
въпросът на датския принц:
ДА БЪДЕШ ИЛИ НЕ?
Кое е по-достойно за душата -
да понесеш ...
въпросът на датския принц:
ДА БЪДЕШ ИЛИ НЕ?
Кое е по-достойно за душата -
да понесеш ...
770
3
Апокрифна е нашата луда любов
Пълна със скрита и тайна наслада
Отмаляла прегръщам влажната нощ
Капки в косите ми разпилените падат
Разсъмва се Смело пристъпва денят ...
Пълна със скрита и тайна наслада
Отмаляла прегръщам влажната нощ
Капки в косите ми разпилените падат
Разсъмва се Смело пристъпва денят ...
611
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
