2 мар. 2018 г., 11:40

Прокоба

818 0 1

      ПРОКОБА

 

Ах, как желая

 

да се впиша,

 

с думи прости

 

в „Литературния небосвод”.

 

Но!  Бог  да ме  прости!!!

 

Че от провинцията

 

съм аз и прокоба тежка

 

лежи над моята глава.

 

Защо ли всеки конкурс -

 

иска непубликувани слова

 

и предплата за всяка творба.

 

Жалко - много жалко

 

за такава творческа съдба.

 

Но в живота днес

 

е така,

 

когато си нямаш - голяма

 

финансова торба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всички сме от селата!Поздравление за написаното!Някога днешна София е била провинция на Търновград!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....