ГФСтоилов
179 результатов
1.
В стаята беше тихо.
Или почти тихо, защото следящите състоянието на пациента уреди непрекъснато цъкаха и премигвайки сменяха режимите си на работа. Също така се долавяше и капенето от подаваните разтвори от двете системи - накрайниците им се впиваха като нокти в двете ръце под тях. Но освен това ...
В стаята беше тихо.
Или почти тихо, защото следящите състоянието на пациента уреди непрекъснато цъкаха и премигвайки сменяха режимите си на работа. Също така се долавяше и капенето от подаваните разтвори от двете системи - накрайниците им се впиваха като нокти в двете ръце под тях. Но освен това ...
845
1
1.
Сюзън точно слагаше масата за вечеря, когато телефонът иззвъня. Отивайки към него, тя погледна часовника, отбелязвайки си наум, че часът е осем без десет и е вече късно, за да бъдат безпокоени.
Преди да вдигне слушалката, той иззвъня още един път.
- Ало? – каза тя, като в същото време влезе мъжът ...
Сюзън точно слагаше масата за вечеря, когато телефонът иззвъня. Отивайки към него, тя погледна часовника, отбелязвайки си наум, че часът е осем без десет и е вече късно, за да бъдат безпокоени.
Преди да вдигне слушалката, той иззвъня още един път.
- Ало? – каза тя, като в същото време влезе мъжът ...
836
1
Кралицата е в сянката на смокинята, пазила в жаркия ден тялото ѝ от палещите лъчи на слънцето.
Вятъра, появяващ се винаги привечер, развява леко къдриците на косите ѝ, оставена днес пусната и без тежката украса - само няколко цвята са вплетени в тях, като на всяко листо е поставен млечен бисер.
Тънк ...
Вятъра, появяващ се винаги привечер, развява леко къдриците на косите ѝ, оставена днес пусната и без тежката украса - само няколко цвята са вплетени в тях, като на всяко листо е поставен млечен бисер.
Тънк ...
876
Какво ще са нощите, ако ги няма звездите, ако ги няма мечтите и ако ги няма очите, които да се взират в тях?!
Ще са толкова празни и пусти, сякаш са остров в океана на самотата, който никога няма да има своя заселник, корабокрушенецът, който да се разбие в тях и да ги открие.
Ще бъдат нощите студени ...
Ще са толкова празни и пусти, сякаш са остров в океана на самотата, който никога няма да има своя заселник, корабокрушенецът, който да се разбие в тях и да ги открие.
Ще бъдат нощите студени ...
1674
Дайра вървеше покрай насипа, превила се срещу силния вятър и се канеше да премине празното пространство между пресечките на двата квартала. Веднъж преминала, стените на отсрещните сгради щяха да ù дадат малко повече защита срещу блъскащия я вятър. Тя се огледа - беше пусто - сниши се и приготви авто ...
876
1
1
„Глупакът просто е човек, който мисли другояче"
(А. и Б. Стругацки „Времето на дъжда")
* * * * *
Плочaта стигна до края и автоматът я върна отначало. Свилия се на големия фотьойл мъж дори не погледна към грамофона, макар да започваше да слуша същата музика за четвърти път днес. Просто продължаваше д ...
(А. и Б. Стругацки „Времето на дъжда")
* * * * *
Плочaта стигна до края и автоматът я върна отначало. Свилия се на големия фотьойл мъж дори не погледна към грамофона, макар да започваше да слуша същата музика за четвърти път днес. Просто продължаваше д ...
823
1
1.
- Иса! Иса, тук ли си? – гласът на дона Октавиа бе с лека нотка на раздразнение, нещо крайно необичайно за нея. – Иса, моля те, идвай по-бързо!
Исабел излезна измежду гъстите клони на храстите, които до преди миг сякаш бяха нереални, обхванати от трептене и странно призрачно избледняване на цвето ...
- Иса! Иса, тук ли си? – гласът на дона Октавиа бе с лека нотка на раздразнение, нещо крайно необичайно за нея. – Иса, моля те, идвай по-бързо!
Исабел излезна измежду гъстите клони на храстите, които до преди миг сякаш бяха нереални, обхванати от трептене и странно призрачно избледняване на цвето ...
1017
1
„То бе една малка, малка лодка - която по залива тръгна.
То бе едно храбро, храбро море - което навътре я дръпна.
То беше една хищна, хищна вълна – която с език я прегърна.
Така не разбраха големите кораби – че моята лодка потъна.*
Вятъра съвсем леко се усили, което нагъна още повече морето пред сед ...
То бе едно храбро, храбро море - което навътре я дръпна.
То беше една хищна, хищна вълна – която с език я прегърна.
Така не разбраха големите кораби – че моята лодка потъна.*
Вятъра съвсем леко се усили, което нагъна още повече морето пред сед ...
912
1
1
1.
Тунелите бяха потънали в сенки. На няколко места имаше пукнатини и струеха снопове светлина, но бяха толкова немощни, че на около метър се топяха в тъмнината. Тези слаби пробиви на светлината бяха едва в начало на тунелите, навътре всичко вече бе потънало в непрогледна им неизвестност.
Дълго се ч ...
Тунелите бяха потънали в сенки. На няколко места имаше пукнатини и струеха снопове светлина, но бяха толкова немощни, че на около метър се топяха в тъмнината. Тези слаби пробиви на светлината бяха едва в начало на тунелите, навътре всичко вече бе потънало в непрогледна им неизвестност.
Дълго се ч ...
800
1
1
Слушай, сега ще ти разкажа за времето, когато нощта стана вечна и всички звезди паднаха в безкрая. Oт тогава за нас няма вече сутрин и ден, а само мрак и тъмнина. Изчезна светлината отведнъж, изсмука я бездната. Сега само понякога въздухът ще заискри от студ, кристален и пронизващ, такъв го знаеш и ...
1236
1
2
1.
- Кога ще тръгваш?
- След три дни. Може би след четири.
- Дълъг ще e пътя, че и самотен!
- Но пък е интересно - представи си само как се рееш сам в космоса, носен от слънчев вятър - възхитено заописва по-младият от двамата мъже, безгрижно поседнали на дървената веранда на къщата. ...
- Кога ще тръгваш?
- След три дни. Може би след четири.
- Дълъг ще e пътя, че и самотен!
- Но пък е интересно - представи си само как се рееш сам в космоса, носен от слънчев вятър - възхитено заописва по-младият от двамата мъже, безгрижно поседнали на дървената веранда на къщата. ...
1007
1
1
Ако животът е море и дните са неговите вълни, които идват и си отиват, а спомените са пристанища, то е добре да имаш пристан, в който да се завърнеш - си мислех в някои дни, когато Слънцето не бе така ярко и горещо, а едва пробило облаците, и корабът се носеше в пълна хармония с водата и вятъра. В т ...
750
1
1
Събуди се като последен в редицата, безкрайна редица, виеща се напред. Първото нещо, което осъзна, бе, че е гол като охлюв, без нищо по тялото - лъснало голо сред нищото. Прокара ръка по главата си - беше гладка като стъкло. Не разпозна нито ръката, нито тялото си, сякаш не бяха негови, а нечии чужд ...
589
Слънцето грееше кротко в есенния следобед, времето все още беше топло, но листата пъстрееха и тук-там вече окапваха. Далече, много далече напред се виждаха гърбовете на последната планина. Някъде оттам започваше тесния път към това място, който рядко биваше използван и още по-рядко можеше да бъде на ...
835
3
.... и мрак ще облее земята, за да скрие страха в сърцата на тези, които ще бъдат изгубени в мрака завинаги...
* * *
Кристина отвори прозореца и седна на широкия му перваз. Свеж океански въздух нахлу в стаята и леко развя косите й. Нощния хлад я погали и тя настръхна, но й стана приятно от допира му ...
* * *
Кристина отвори прозореца и седна на широкия му перваз. Свеж океански въздух нахлу в стаята и леко развя косите й. Нощния хлад я погали и тя настръхна, но й стана приятно от допира му ...
786
1
2
- Слушай, дядо, сънувах странен сън - каза момчето.
- Ъхъ - безучастно каза старецът, кърпейки рибарска мрежа пред малката си хижа на брега.
- Не, не, слушай! Този сън е хубав. Сякаш беше наистина! - възкликна то и заразказва бързо, преди споменът да е избледнял заедно с настъпването на зората.
Дядо ...
- Ъхъ - безучастно каза старецът, кърпейки рибарска мрежа пред малката си хижа на брега.
- Не, не, слушай! Този сън е хубав. Сякаш беше наистина! - възкликна то и заразказва бързо, преди споменът да е избледнял заедно с настъпването на зората.
Дядо ...
917
4
Корабът леко се поклащаше от вълните, които с въздишка се разбиваха в тялото му. Топъл вятър издуваше платната, а слънцето вече падаше към хоризонта и потъваше в постелята от красиво оцветените облаци, спуснали се като завеси в далечината. Денят бавно и величествено си отиваше, отшумявайки с цветове ...
1101
1
( песен, изгубена в нощта )
Вечерта се спускаше плавно по склона на голямата планина. Сенките бавно се удължиха и се плъзнаха като хищно търсещи пръсти из гората. Заглъхнаха една по една обичайни крамоли на горските жители, огласящи цял ден гората и всички се приготвиха за сън. Скоро щеше да се стъм ...
Вечерта се спускаше плавно по склона на голямата планина. Сенките бавно се удължиха и се плъзнаха като хищно търсещи пръсти из гората. Заглъхнаха една по една обичайни крамоли на горските жители, огласящи цял ден гората и всички се приготвиха за сън. Скоро щеше да се стъм ...
1112
1
3
1.
Крилата на пламъка сътвориха вятър - могъщ и горещ. Ина усети допира му върху лицето си и си помисли, че тази стихия може да изгори всичко наоколо. Дори и нея.
Изплаши се, когато разбра, че той иска да я докосне с пръстите си, плъзнали се към нея като огнени камшици.
- Моля те, иди си - каза тя и ...
Крилата на пламъка сътвориха вятър - могъщ и горещ. Ина усети допира му върху лицето си и си помисли, че тази стихия може да изгори всичко наоколо. Дори и нея.
Изплаши се, когато разбра, че той иска да я докосне с пръстите си, плъзнали се към нея като огнени камшици.
- Моля те, иди си - каза тя и ...
982
1
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
