IvanStefanov (Иван Стефанов) - Произведения

Ехо от джендема 🇧🇬

Двоумих се и то не малко…
Да ида ли, да не ида ли?
И ми се искаше и ми беше обидно…
Но тръгнах…
Чакаше ме път. ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2012-05-16T11:20:30+03:00 984 3

НАТЮРМОРТ 🇧🇬

И Дъки беше художник…
И той имаше тапия!
Е, спореше се и как е влязъл, и как е завършил…
Но какво значение има това? Че един ли беше така влязъл, че само той ли беше? Ами! Маса народ! Най-добрите!
И като взе тапията, запретна ръкави и започна… ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2012-05-09T15:23:31+03:00 770 1

Гост 🇧🇬

Дойде една привечер…
В един горещ летен ден.
От улицата, отдолу, зад дувара, някой извика:
- Тук ли сте? Излезте! Имате гостенин!
И аз, най-малкият, притичах… ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2012-05-03T00:02:09+03:00 1.3K 4

Из мъртвите сибирски полета 🇧🇬

ИЗ МЪРТВИТЕ СИБИРСКИ ПОЛЕТА
Телефонът …
Познат мъжки глас пита:
- Можеш ли да прескочиш до тук?
Опитах се да увъртам, но…: ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2012-04-25T10:05:03+03:00 1.3K 1

Юри 🇧🇬

ЮРИ
Юри е „хахо”!
От двайсетина години…
От тогава, когато му оставал само един изпит…
За да завърши медицина. ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2012-03-28T11:08:32+03:00 714 1

Клошари 🇧🇬

Всеки ден минават…
Той!
Дрипав! Окъсан!
С каручка, теглена от кон, по-кльощав от него.
И Тя! ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2012-03-18T17:35:07+02:00 794 4

Сомнамбул 🇧🇬

По тъмна доба…
Посред нощ…
Кога всичко притихне…
Заспивам и аз!
И ставам! ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2012-03-02T21:09:09+02:00 769 2

Съмнение 🇧🇬

Откриха го!
Потупаха ме по рамото!
Добре било!
Той бил! Приличал си!
И се разотидоха… ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2012-02-26T11:45:03+02:00 791 3

Разминаване 🇧🇬

РАЗМИНАВАНЕ
Време…!
И мръсно!
И озлобено!
Няма вече с кого едно кафе да си пийна… ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2012-02-22T10:10:05+02:00 739 3

Пън 🇧🇬

ПЪН
Поостаря!
Навъртя стотака!
И оглуша, и ослепя!
Но си е все така и хубав, и умен, и приятел! ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2012-02-15T20:27:56+02:00 805 1

Кучка 🇧🇬

Не пиеше много.
До козирката!
Ни повече, ни по малко!
При него всичко беше точно!
Пиеше само вечер. ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2012-01-29T19:49:47+02:00 1.2K 10

Недобито куче 🇧🇬

Не успях да запитам…
Преди да отворя уста…
Плаче! Опитва да протегне ръка. Не може.
Плаче! Кълне! Нарежда:
- Проклет да е! Защо си отиде? Защо ме изпревари? На кого ме остави? Защо не ми каза, какво да правя? За какво ни беше всичко? Защо? Мълчи! ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2012-01-10T15:35:42+02:00 847 5

Архив 🇧🇬

Прибирам се.
В градината, Ириней клекнал на една пейка.
Така се е заблеял, че не ме видя.
Подритнах го по протегнатия крак и викам:
-Здрасти, Ириней! Къде си се заблеял? ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2011-12-10T17:17:05+02:00 921

Късмет 🇧🇬

Голям съм късметлия!
С късмет съм се родил, с него си вървя. На боклук да ме хвърлят, пак ще оцелея. Е, то само аз си знам как оцелявам. Знаеш ли оня виц, дето заекът бягал през глава? Пита го лиса защо, а той вика:
- Скопяват лъвовете!
- Ами ти да не си лъв?
- Не съм, ама като ти резнат ония работи ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2011-10-09T09:41:38+03:00 956 4

Преход 🇧🇬

Юрката понесе ударите на прехода по всички членове и алинеи.
И не само по тях.
Понесе ги и по точките и запетайките в тях. Както скептично си подхвърляше понякога, онождаха го по всички параграфи. Това, с годините ставаше все по-често. Отдавна никой за нищо не го бръснеше и той, ще не ще, започна са ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2011-10-06T16:47:29+03:00 959 6

Педя човек 🇧🇬

- Маркизе, на война ли си бил? Къде си се нашарил така?
Маркиза ме изглежда отгоре, отдолу, припалва цигара от цигара, попримигва като недоспал и пристъпва от крак на крак.
За отговор не трябва да бързам. Маркиза е от чешит нагоре. Ако го питаш днес и ти отговори утре, е добре, защото съм имал случа ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2011-08-02T21:03:28+03:00 980 3

Автопортрет 🇧🇬

АВТОПОРТРЕТ
Чешит!
Ами голям!
За по-нежно му викахме Чешо.
После се появи и едно „дон”, та стана дон Чешо. ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2011-07-07T22:28:00+03:00 1.1K 4

Илюзия 🇧🇬

Излезе.
Бавно. Смутено.
Извини ми се.
От вратата. Преди да я затвори.
Притеглих цигарите. Не обичам да казвам не. ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2011-07-05T19:50:01+03:00 839 1

Рожден ден 🇧🇬

От няколко дена валеше.
Ситно, студено.
Навън беше прогизнало.
Изгубих представа за времето, пък и не ме интересуваше. Бях потънал в работата си и почти не излизах навън.
Идвах тук, когато трябваше да решавам нещо трудно, което искаше да съм сам и нищо да не ме отвлича. Мястото беше забутано дълбоко ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2011-07-03T18:41:16+03:00 1.3K 3

Идол 🇧🇬

… да не се чете ношем и от непълнолетни!
Защо тогава ми разказа това?
Защо на мен?
Бяхме обикновени познати.
Дори и едно кафе не бяхме изпили заедно. Почти не го познавах. Четях материалите, които пишеше във вестника. Беше грамотен журналист. И той толкова ме познаваше. Кой знай! То тия драскачи са ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2011-06-22T16:55:10+03:00 841

Дон Кихот 🇧🇬

Вкиснал съм се.
Обажда се жената.
- Знаеш ли, как ти викат?
- Как?
- Дон Кихот. ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2011-06-14T22:01:15+03:00 1.1K 1

Среднощен глас 🇧🇬

-Здрасти!
-Ъ! Ъ!
-Здрасти, викам! Събудих ли те?
-Ъхъ... Кой е?
-Аз съм. Не ми ли позна гласа? ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2011-06-12T20:14:25+03:00 774 3

Идиот 🇧🇬

Идиот!
За мен става дума.
Не премигвай!
Чудя се и се мая, какъв беше тоя мой късмет. Защо, кога бях още младо момченце, и пикаех още по шумките и се оглеждах накъде да свърна, не се намери един-единствен познат, който да ми каже:
- Върви, трябва да вървиш, но да не си тръгнал натам, дето се фишкат, ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2011-06-10T16:33:08+03:00 910 6

Смут 🇧🇬

Двор! И порта!
Къща! И голяма! И хубава!
Отминах портата, кога викна.
И къде ще ида, та няма да се върна? И без да се обърна и да погледна през оградата, знам какво ще видя.
Асма! Под нея маса. На нея чашки. До нея столчета. Две. На едното е седнал, другото ме чака. ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2011-03-16T20:59:04+02:00 867 2

Келеш 🇧🇬

КЕЛЕШ
Аз! Не става дума за друг! Келеш съм си! И ако в нещо се съмнявам, то не е дали съм или не съм, а дали съм не какъв да е, а голям келеш. Как да не се съмнявам? Има ли някой да не иска, не само да е голям, ами и да е най голям? Няма значение в какво.
Гризе ме това пусто съмнение. Отвътре! Изяжд ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2010-12-16T16:21:22+02:00 1.4K 2

Кошмар 🇧🇬

Пристигаме на колибата в село. Не сме идвали повече от седмица. Още не съм прибрал багажа.
Влиза комшията отсреща.
Влиза и вика:
- Сядай! Остави багажа и сядай!
Придърпваме столове и се курдисваме един срещу друг: ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2010-12-07T13:33:50+02:00 810 1

Реституция 🇧🇬

Миг ли, два ли, докато усетя, какво иззвъня, телефон или звънец, и тя връхлетя. Подвижна купчина от кости и кожа. Зачудих се как се държи и очаквах да се строполи, но по пода изтрака нещо като бастунче и едновременно с тоя звук започна една тирада от думи, от които в началото почти нищо не разбирах. ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2010-12-03T18:00:30+02:00 897 1

Откуп 🇧🇬

Всяка година, рано напролет, преди още гората да се облече, те пристигаха.
Хора, коне и огромни стада от овце.
Идваха някъде от далече.
Заживяваха високо в планината, почти в облаците.
Късно есента си заминаваха, пак там някъде далече и на другата пролет отново се връщаха. ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2010-11-25T19:10:17+02:00 912

Сбогом, приятел! 🇧🇬

Вратата се отвори!
Той застана пред нея.
Столът отхвръкна! Прескочих го и кой кого сграбчи не разбрах. От двайсет години не бях го виждал. Откакто завършихме. Тогава се пръснахме из страната. Той си остана в София. Беше си оттам. Първите години, чат-пат по телефона се чувахме, а после, аз ли потънах ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2010-11-24T20:25:08+02:00 920 4

Преоценена стока 🇧🇬

Магазин!
За преоценени стоки!
Щанд!
Зад него - жена.
Пред него - момиче. Под двайсетина. ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2010-06-03T18:08:45+03:00 1.2K 3

Празник 🇧🇬

ПРАЗНИК
Появи се.
Кога, откъде, никой не разбра.
Призрак. Черен, мръсен, окъсан, дрипав…
Едната ръка неестествено виси. Дясната. По-къса и като че няма и пръсти. С лявата върши всичко. С нея се и кръсти. Прави това често. Смътно се дочува: ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2010-06-02T20:30:52+03:00 837 3

социални добавки

IvanStefanov

Картины » Графика

2010-05-11T20:23:55+03:00 1K 1

присъствие

IvanStefanov

Картины » Живопись

2010-04-08T11:09:51+03:00 1.2K 3

Дух 🇧🇬

Ставам суеверен.
След оная вечер нещо в мен се промени.
Както и да се опитвам да го извъртам, както и да се опитвам да си го обяснявам, нищо не излиза.
Не мога и да го забравя.
Искам, не искам, то ни в клин, ни в ръкав ми шукне в главата. ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2010-01-31T18:45:43+02:00 876 3

нежност

IvanStefanov

Картины » Живопись, Акварель

2010-01-07T18:13:27+02:00 1.3K 4

ВЕЛИКАН

IvanStefanov

Картины » Живопись, Акварель

2010-01-05T19:24:39+02:00 1.4K 2

Реминисценция 🇧🇬

Кавал свири на поляна…
Един ръб, на един скат.
Надвиснал над околните дворове и къщи. На върха му поляна. На нея камък, като купа сено, къща с едничка стая и до тях един дръглив, крив салкъм…
Настане вечер, месец изгрее…
Всичко притихне. Опустява! ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2009-11-15T11:02:55+02:00 978 3

ИКАР

IvanStefanov

Картины » Живопись, Акварель

2009-11-14T14:13:38+02:00 1.5K 2

* * *

IvanStefanov

Картины » Живопись

2009-11-14T14:12:20+02:00 984 2

ЗАЗОРЯВАНЕ

IvanStefanov

Картины » Живопись, Масляные краски

2009-11-12T20:05:34+02:00 1.3K 6