IvanStefanov
148 результатов
  1251 
  1282 
  1517 
  1428 
  1461 
  1324 
  1547 
  1239 
Тогава…
Млади, влюбени, щастливи…
Вече имена в изкуството ни. И не само в нашето.
Заедно учили. Заедно завършили. Заедно работили, години наред, на тавана на една сграда.
Там било ателието им. ...
  665 
  1414 
  1334 
  1377 
  827 
Бяха се хванали за гушите.
Преди години започнаха да си строят жилища.
Заедно, като приятели,
На едно място. В едно блокче.
Започнаха всичко с мерак, с радост, че се бяха измъчили да живеят тук и там, на чуждо или свое, но и тясно, и неудобно, и скъпо. ...
  703 
Не се заричай!
Само това не прави!
За резил можеш да станеш по всяко време и всяка възраст. Ще ти разкажа как се омаскарих и то така, че бая време не смеех да отида и цигари да си купя.
От срам!
Едно лято, тогава когато правих колибата на село, се случи много горещо. Събрал бях няколко приятели да п ...
  709 
в памет на българската култура
Забил съм нос в масата.
Имитирам, че съм жив.
Форма на съхранение, на откъсване от света.
Опит да не чувам, да не виждам. ...
  666 
Тиха вечер…
Пуста улица….
Сам човек…
Джакопо!
Художник! ...
  747 
И тоя случай не ми излиза от главата.
Преди години се завръщаме от един наш конгрес.
Свършиха споровете. От време на време едва не се хващахме за гушите. И все за едно. Какво е това изкуство и как да го майсторим?
Не се смей! Ако знаеш колко време сме загубили през годините да си чешем езиците и то ...
  712 
Абе, художник съм!
С тапия, без тапия, както искаш, така ме минавай.
Цапам, мацам, драскам.
Вече няма къде да събирам шедьоврите си. Само по таваните не съм накачил картини. Трупам, трупам и се спъваме в тях. Трупам, защото никой за нищо не ме бръсне. Никой нищо не купува. И ако все още не съм се от ...
  782 
-Ела! - вика ми Пецата, като ме изслуша да се оплаквам. - Ела ще те заведа при един баш спец. Майката им ще разкатае на твоите опоненти.
-Ти, - викам, - отде знаеш, че е спец? Те всичките се пробутват за такива. Има ли по-фукливо и по-лъжливо нещо от адвокат. На тоя, дето съм го наел, ми иде да му с ...
  623 
От няколко месеца сме новодомци.
Нанесохме се едновременно с трийсетина семейства.
По-голямата част от тях са бивши собственици, живели дълго на това място, докато им съборят къщурките и се познават. Ние сме нови. Само няколко семейства. И сме непознати. Другите знаят за нас от чули-недочули, разбра ...
  657 
Разправят си бабите.
Стоят на припек и си разправят.
Какво ли не си измислят?
Сега си разправят за гугутките на балкона. Кога дошли, откъде дошли, защо дошли? Защо все пред тоя балкон кацат?
А там, зад тоя балкон, доскоро живееха двама старци. Техният свят беше затворен в апартаментчето на втория ет ...
  714 
Още примигвам на слънцето!
Излизам от сградата… и Манго ме сграбчи!
-Най-после да ми паднеш! Абе приятел, откога ти пращам хабер след хабер, да дойдеш? Абе колко пъти пращам момчето с колата? Няма те! Колко пъти, чуя че си тук, доде изскоча и си заминал? Сега няма да се измъкнеш! Всичкото циган знае ...
  657 
Терасата е точно над нашата.
Широка е, колкото да се сложи един стол.
Той е в единия ъгъл. Там стои дядото.
В другият ъгъл е котлона. И бабата!
Той стои неподвижно! Не може да се завърти. Дебел е и се е заклинил там. Само очите му шарят насам, натам. Навън излиза рядко. Учудващо за пълнотата, се дви ...
  686 
Стара къща!
Старо дърво!
Стар човек!
Тя оцеля, защото беше хубава. От панелния погром я спаси, обявяването и за паметник на културата.
То оцеля покрай къщата. Държеше се за земята с два прогнили корена. Над тях клечеше една коруба, а над нея стърчаха два счупени клона, като прекършени ръце. ...
  690 
В двора на детската градина се вклинваше малко полузапустяло дворче.
Къщичката в него беше на преклонна възраст. Малка, прихлупена, леко наклонена.
Пред нея стърчеше висок, дръглив бор, който имаше само на върха няколко клончета. В дъното се гушеха, потънали в храсталак и бурен, още две три сгради, ...
  747 
Дели ни една кокоша мрежа.
Сложих я преди години заради кокошките. Не толкова, че ще изкълват нещо, а защото цапаха поляната с курешки. От към мен е пусто и диво. Пущинак! Колкото и да се опитвах, не можех да надвия на буренаците, а пък и така ми харесваше. Нейният двор е истинска градина, стръкче б ...
  725 
След обед…
Поизморени, поспираме работата. Побъбряме. Де за това, де за онова.
И Пантелей обича да чете. И си споделяме.
Чешем си езиците…
-Ти, - вика ми той един ден, - наистина ли считаш, че това е най-хубавата ни книга? ...
  536 
Такова чудо не се беше случвало!
Гледаха и не вярваха.
Въртеше брадвата и, една по една, насичаше дрехите.
Сутринта, като разбра, че сестрата е пристанала, побесня. Сипеше люти закани и място не си намираше из двора. После влезе в собата и повлече голямата ракла, дето с ръцете си я беше правил и дет ...
  938 
Никак не е късно, моето момиче!
Никак и никога!
Само кога изнесат човек от къщи, така викаше моята леля, само тогава вече нищо не можеш да направиш. И да скимтиш, и да подсмърчаш, и да се вайкаш, и косата си да скубеш. Нищо! Та като те слушам сега, ти се чудя на акъла. И на оня серсемин, мъжът ти, с ...
  910 
-Ела бързо! Ела да гледаш !
Влизам. Гледа телевизора и вика:
-Твоят приятел!
Присядам до нея.
Да, той е. Стар приятел. ...
  589 
Ама като съм се вкиснал, като съм се разкиснал! Нищо не ми се прави, нищо не ми се гледа. Всичко ми е криво. А съм пипнал да правя нещо, от нямай на къде и то на нищо става. Изправил съм се до прозореца и съм се зазяпал в дърветата отсреща. Уж гледам, ама не съм сигурен дали виждам нещо. Очите ми та ...
  633 
Не чети, ако си млад!
Не чети, ако не си млад!
А бяхме млади…
Луди, щури, рошави…
По-умни, по-способни от нас нямаше! ...
  669 
- И къде ги изтърсихте?
- Отпред, пред портата. Ама много се разпиляха. Няма да можеш да влезеш.
- Нищо. Ще ги оправя.
И затворих телефона. Обадиха се от градчето. Оня ден бях там. Събаряха на центъра две къщи за разширение на площада. Тухлите бяха хубави и им викам.
-Изпратете един камион на моята ...
  1175 
Пак ме жилнаха!
Дали го правят нарочно, или без да съм там пак за това си говорят?
Но се впримчвам! Неведнъж забелязвах, че де по един, де по двама, уж между другото се шмугват зад преградата и потъват в завършените зали. Гледат, шушукат, подсмиват се и после при всеки случай ми подхвърлят.
- Абе, ш ...
  755 
По улицата бавно се изкачва възрастна жена. Почуква с бастунчето и поспира на всеки няколко крачки. Прави опит да се поизправи, и отново чук-чук и няколко крачки. Когато доближи, кучето настръхна. Скочи към нея и яростно залая. Гласът ми го закова на крачка от бастуна. Жената спря и се изправи. Пред ...
  812 
Чуден е божият свят!
Още по-чудни сме Ние! Хората!
Ако някой каже, че е най-най-най, ще му се смеем, ама не се смеем, като се считаме за най-най. Че то, ако реално се загледаш, с едно куче не можем да се сравняваме. И по-умни са, и по-честни и по-интелигентни.
Връща се Златото оня ден, но нещо не е ...
  884 
Ако минеш през това село, не можеш да не я видиш, да не я изгледаш.
Не заради това, че щеш, не щеш, минаваш по край нея, а защото друга такава няма. Не и заради това, че е голяма, има и по-големи. Заглеждаш се в нея, защото е необичайна, не прилича на другите. Те са еднотипни, като че извадени от ед ...
  771 
Коридорът беше дълъг, дълъг…
И от ляво и дясно стаи, стаи…
И във всяка от тях хора, хора…
Отдолу имаше още няколко коридора, а пък отгоре не ги знаеш колко са.
Много народ. И все учени, все с големи тапии. Тук работеха, ама кой какво правеше, си знаеха в съседните стаи, по комшийски. Така си и преск ...
  1108 
Таман завъртях да тръгна по другата улица и две ръце ме сграбчиха. Грамадни лапи ме стиснаха така, че едва успях да извикам.
- Пускай, ще ме удушиш! Само бай Иван имаше такива лапи и само той имаше кучешкият навик да ме сграбчи и да ме подруса, докато се нарадва, че сме се видяли. Тоя път ме подруса ...
  789 
Предложения
: ??:??