Izumrudkata
290 результатов
Зелени гори и поля,
блестят изумрудено
сред тишината
на изгряващия ден!
И всичко е сътворено ...
  398  11 
В невидимия миг на времето,
стрелките неуморно се гонят!
Тиктакат, танцуват, отмерват -
по спиралата на времето бързат!
И невидимо дните се нижат, ...
  415 
Този свят се разтърсва от злоба,
този свят все кърви и кърви,
окован, омърсен и злопаметен
все намира начин да води войни!
Не, този свят - не е моя...! ...
  499  12 
Колко много - нежен пух от глухарчета
се понася нагоре към небето
и полюшква ги вятъра...
под милувките на слънчево лято!
Колко много - скрити надежди ...
  414 
Припламва мрака
от непокорните
ми мисли...
Среднощно бдение,
съдбата - разнищва! ...
  585 
Била ли съм...преди последните
отронени лъчи на слънцето да ме докоснат?
Сън ли съм?Или наистина живея и съм тука!
Защо мълчим когато в нас крещи душата
и иска нещо да ни каже...Живях ли истински? ...
  511  14 
Всеки миг в мен се оглежда!
Дали греша, дали изпълвам
дните с любов... Искрите
прехвърчат и припламва зората
та светът да бъде – обичан и бял! ...
  336 
Нощ е! Ела, подай ръка
ще ходим на бал...
там сред звездите!
Когато две сродни души
се преоткрият, ...
  393  12 
С бяла пухкава къделя
зимата затрупа, ниви
къщи и градини, пътища -
гората...Ето стройната елха
как блести с премяна бяла... ...
  604 
Отмина бурята! А беше тъй зловеща,
сви щеше вятъра и изтъргваше дървета,
а оголените корени докоснаха небето
със надежда, че ще премине бурята
и слънцето отново пак ще ги докосне. ...
  646  13 
Вълшебство е изгрева -
докосва душата ми...
Виж, този свят -
как кристално блести,
целува деня ми... ...
  544 
Пеперудено лято пърха по миглите,
слънчеви дни с мирис на бор
и толкова е цветно тук сред поляните
и поемам си дъх с мирис на вечност...
Пеперудени мисли блестят изумрудено ...
  835  13 
Ранена птица съм трябва да се спусна
и да се скрия от света на хората...
Боли ме! От предателства и злоба!
Боли ме! Дори не искам вече
и сама със себе си да споря! ...
  513  10 
Там някъде в далечния безкрай -
вълшебствата се случват...
и запленена от тази звездна красота
душата ми се пълни радостна позлата.
Вълшебно е!И тъй красиво и радостна ...
  507  12 
Ще докосна светлината
и тя ще проблесне
като космичен
енергиен заряд.
Искри ще посипе ...
  401  11 
Златна есен - медена песен си пее...
За богатството на таз земя българска,
за работните добросърдечни стопани,
за реколтата и пълни хамбари -
с круши, ябълки, пшеница и грозде... ...
  907  11 
Облаци цигарен дим -
будни неспокойни нощи...
Защо сама себе си руша
в мрака на загиващия свят!
Загиващ свят - коварен зъл ...
  312 
Всички сме актьори на сцената живот,
и всеки един от нас играе главна роля...
сюжета е различен и всеки сам е сценарист
и тъй вълшебно се разлистват дните...!
Измислям си приказни вълшебства ...
  321 
Стъпки по пясъка на времето
и преминавам през всички онези
неземни състояния на душата -
сякаш съм била тук и преди...
Табуна със коне тича свободно ...
  464 
Изтъкани от звездна материя
кадифено в нас се преплитат
красота и изящество...
в лунния бал сред звездите!
Неуморно стича се времето ...
  238 
Ще бъда слънчев лъч
в душата ти притихнал
и ще запазя все така
непокорния си дух.
Тупти в сърцето ми ...
  869  11 
След толкова много години на чакане,
търпение и пролети в дългите нощи
солени сълзи – от отронената въздишка
на времето – бяла птица днес се роди!
И полетя навред и нашир по земята ...
  327 
Нежен воал над сребриста луна,
някак ефирно времето разстила
и на облаче бяло - душата полита
да попие миг вечност и звездно сияние!
Нежно ефирно - докосва звездите ...
  541  13 
От сложна материя - изтъкан е човека!
Пушечен изстрел - рикоширал куршум!
Мишена все търси - все за нещо роптае...
а да надзърне във себе си - дори не желае!
Оплетен във паяжина - нишките дърпа, ...
  375 
Аз не бързам - времето бърза...
Търпението взима висока отплата!
Защото мълчах си свих се в черупка
и тайничко плачех в нощта от безсилие!
А разперените пръсти на мрака... ...
  385 
В трепета на дните ми...
със вятърните мелници се боря!
Уморих се толкова много...
уморих се от хорската злоба!
Неразгадани послания закодирах ...
  498  12 
Преливат се минутите и отминават
и времето не ще се върне вече...
а със всяка следваща секунда,
все по-бързо отминава...
Задъхана ще тичам сред цветята - ...
  486 
***
Моя обичана вселена,
вземи ме в своята прегръдка...
Покажи ми верния път,
как себе си сама да намеря...
Изгубих се някъде по пътя на живота. ...
  402 
По спиралата на времето тръгвам -
да преосмисля житейските си уроци,
едни от тях все така се повтарят -
да затръшна вратата не мога...
И разравям в мислите си отминали ...
  391 
Бушува бурята... бушува и не спира,
срещу предателствата, срещу това,
че мълча - когато ми се иска
на глас да крещя!
За да заблести в небето ...
  414  10 
И въпреки всичко продължава живота ни,
притиснат в клетката на излъгани полюси
отдавна предадени от страх да не изгубим
посоката – туптяща е болката от думи –
напразно изказани и потънали във забрава. ...
  1452  10  18 
Вълшебна роза разлиства листенца
в самото сърце на вселената...
а мислите ми тъй свободно се реят
из прекрасните звездни пространства...
Звезден прах сред галактики посипва – ...
  670  10 
Необятни звездни пространства,
звезден прах, мечти и луна –
ме повеждат напред и нагоре
към всяка моя съкровена мечта.
Така ми се иска света да прегърна ...
  310  10 
Поседнахме до прозореца -
както някога,
под ласките на слънцето
в деня на прошките...
и толкова много болка ...
  365 
Медоносно се сипят въпросите!
Как, защо, кога и къде...
се препънах по - пътя си стръмен.
А сега в мене отекват тревожно,
накъде, накъде се запъти - кажи ... ...
  375  13 
Все така потъвам в мислите си...
и мислено към себе си пътувам,
дали душата ми ще отрази светлината
която вселената към мен изпраща!
Дали с този светъл стих – ...
  204 
***
Ето слънцето изгрява, събуди в мен
моята изгасваща душа... не ме откъсвай
като прецъфтяла роза – отдала си живота за мига,
когато росата нежно я докосва, когато я целуват
слънчеви лъчи – не ме откъсвай от тоз вълшебен свят... ...
  188 
Тревогите отекват в мислите
и тревожно ме будят –
среднощното кафе
ми е спасение
и в тишината на нощта ...
  450  10 
Мечтая си за слънчеви пътеки
където все към извора ме водят
на знание, мъдрост и надежда,
че светът е тъй прекрасен...
Затова от всеки слънчев лъч ...
  441 
Ще отроня сълза и ще я изпратя по вятъра,
за да измине онзи дълъг път – като отронена
въздишка на душата – преминала през
трудния път и в битките с мрака,
все повече докосва себе си... ...
  437 
Предложения
: ??:??