МарияДимитрова.67
958 результатов
Под съвършената ми погрешност
незаслуженото величие
на сляпото самодоволство
е птица Рух,
стиснала в нокти ...
  381 
Сълза по страната
на снежния връх.
Лавина.
Очите на демон
и кратки слънца – ...
  461  11 
Днес няма да пиша.
Неделя.
Дори не вали.
Все още дишам.
И не боли. ...
  269 
Събота.
Отмина и този дъжд.
Денят се усмихва
като къпано бебе –
на прага ме среща ...
  409  11 
От векове се скитам
из пустинята.
В очите ми изтече
много пясък.
Косите ми изпръхваха ...
  338  11 
полски
път прашен
унила Извива
нишка
край ...
  259 
Дяконе, прости, почивай в мир!
Повече не знам какво да сторя.
Пак ще те обесят. А подир
с примката ще се закичат. Горе
ти ще трепнеш в неспокоен сън. ...
  151 
Не, не плача, не сълзи, не –
просто пак заваля.
Богомил Гудев
Пак заваля – а теб все те няма,
пак заваля – ти все още си тук. ...
  319  19 
По улиците, облачни
от смог –
гръмовно-мълнийна
клаксониада.
И счупеният ...
  476 
Цяла нощ дъждът валя
и замислено провеси
над дървета и поля
плюшена завеса.
Тихо скри кога и кой... ...
  424  24 
  201 
Рей се, рей, прозирен блясък!
Рей се над гори, рътлини
и плъзни се с дързък плясък
по вълните сини.
С лик сребрист се появяваш, ...
  794 
Министърът на Външно
е резервиран външно,
а Силовият ни министър –
със слаба памет, рисков,
Министърът пък на Войната ...
  746 
Тя – с вежди черни,
с гръд – като скреж.
Аз – малко нервен,
с много копнеж.
Уж речовит съм – ...
  834 
Бавно и леко,
като в забавен кадър
от филм на Тарковски,
ръцете нелепи повдигат
искрящата кана с вино. ...
  207 
Светът е пълна със секунди чаша,
а часовете чакат на опашка.
Пълзят пък дните поотделно
през вените неравноделно.
Усещам как кръвта кипи. ...
  650  11 
Някаква циганска баница
в стихове.
Тюрлюгювеч от детство,
мазно-постен вкус
и щипка лютиво. ...
  174 
Златни искри – в очите ти.
Глухо напява прибой.
Пак обещава покой
хладният смях на вълните.
Снежни стрели – в очите ти. ...
  223 
Сърфирам
из нета
в плиткото на битието в близкото на
дълбината и далнината
някак нехая ...
  207 
Обичах безумно муха!
Отдавна, отдавна – тогаз
бях млад като свежа леха,
зелен и наивен бях аз.
Сегиз-тогиз, взел микроскоп, ...
  1001 
Дълга вечеря.
Бляска кристал.
Ям прекомерно
и съм заспал.
Гледам: насреща ...
  1176 
Хубаво момче –
леден къс, изсечен камък,
изваяние с очи –
жълт кристал и хладен пламък.
Хубаво момче – ...
  268 
Кто был охотник? Кто – добыча?
Все дьявольски-наоборот.
Марина Цветаева
Даже мен да ме няма на белия свят,
потърси любовта ми ...
  255 
/Нехайно
фигурно
анамерично
не-хайку/
л у п а к а н а ...
  348 
Ще те заспя. Ще отсънува
галерата вълни крайбрежни.
След пристани от хладна нежност
към други дни ще отпътува.
Над със ...
  316 
Завоалирана е
тишината
между двата
полюса на
битността. ...
  360 
Вятърко, ветре могъщ,
вееш над ниви и къщи,
есенни листи пилееш
в пустото, голо поле.
Облаци гривести гониш, ...
  939  18 
Непонятно ми е
внезапното състрадание
на спрелите
пред входа дървета.
Сивият кораб ...
  368 
Пред къщчо, на пейчо
седи Олелейчо
и гледа капчучка
как свири с дудучка.
На цветчо калинчо ...
  351 
Баба Зима пак размята
белия кожух.
песен
Дочух пролетта как изкука
с бравурния танц на капчука. ...
  162 
Запокитена в плен на тъгата,
под сърцето си нося посоки.
Под езика си – камъче лятно,
а в очите си – сребърни локви.
И потичат косите ми черни ...
  319 
– Вчера я на крыльце его ждала.
– Отби се пътьом в нашта махала.
– Я сделала ему венок из роз.
– Вечеря му приготвих, бе мой гост.
– Он подарил мне свой носок. ...
  366 
Бледо разсъмване.
Празно легло.
"Вчера" топи се
под алчния лъх
на пламъка. ...
  239 
– Не те открих сред хилядите други.
– То след мой заметали вьюги.
– Не те намерих в знойната пустиня.
– То кровь моя тихонько стынет.
– Брегът ли името ти пак отрони? ...
  282 
Аз вярвам в синя венценосност.
Дмитрий Мережковски
I
Не вярвам в синьото лъжепророчество –
отрочето ...
  449 
Пред погледа ми като на екран
преминаха безшумно стихове.
Животът ли прибира свойта дан
или смъртта си връща с лихвите?
29.12. 2018 3.00
  384 
Защо все преструваш се ти
на вятър, на птица, на камък?
Защо все усмихваш се ти
от свода, припламващ с гръм кратък?
Духа ми не дръж изтерзан, ...
  960 
Страня от хората, не вярвам
в суетната им доброта:
живота меря с друга мяра,
с безцелна, друга красота.
Аз вярвам само в синевата, ...
  900 
I
Луната със сиво лице,
в разкъсана облачна
риза,
по хълма полека ...
  419  13 
Какво си спомням всъщност – радост само
в очите – топло, слънчево небе.
Останалото сякаш беше ... знам ли?
Останалото си е все – без теб.
И нищо, че отново пианистът ...
  305 
Предложения
: ??:??