МарияДимитрова.67
958 результатов
Това не е любов, а нещо друго.
Не е дори и зов на грешна плът.
Не е проклятие, не е и вуду.
Това е нещо, идващо отвъд.
Не е пристигнало от ада земен – ...
  280 
Кралството дръпна юздите, писна –
каталунци разтурват катуна.
Сбогом, гринго мой, аста ла виста,
свири цигулка с едничка струна.
Чудна е струната и горчива – ...
  275 
Белеет парус одинокий
М. Лермонтов
Белее пристан с хладна белота.
Водата пред брега му коленичи.
А циганинът – сам накрай света. ...
  396 
Разпра дъха ми суетата,
прониза слънчевия сплит
и рукна пясъчна позлата
в гърба на син, измислен кит.
Змия по кожата ми мина ...
  685  11 
Всичко е написано –
черен стих и бял.
Всички думи смислени
някой е изпял.
Аз коя съм – блудница ...
  2493  18  35 
На Треванян с "Шибуми" и на
всички отчаяни мистици
Стъклата – в счупени лъчи,
муха от оникс в транс бръмчи.
Под мене подът, в кралско синьо, ...
  294 
Ни солнце, ни звезда...
Вл. Набоков
Не в парковете на Париж,
ни в пищна ботаническа градина,
не даже в крепостта на Ниш, ...
  274 
Замахнах с ноктите си – страсти,
забих ги в мускула – стомана.
Дланта ми с рамото ти срасна –
бездарна драма, но за двама!
И нова приказка затича ...
  246 
И отново,
както винаги –
надолу, бегом по стълбите –
все Пепеляшка,
все Пепеляшка. ...
  272 
Лошадь белая на траве
Б. Гребенщиков
Вестителят сняг замита
на пътя жалейния гръб.
Под свода кънтят копита, ...
  276 
Овце.
Овце за броене.
Ниви
за жътва.
Камъни за събиране. ...
  597 
Прогонени от Рая – на Земята,
затворени сме в немощни тела.
Душите ни безпомощно се мятат,
сред куп беди мечтаят за крила.
А в райския чертог не е щастлива ...
  306 
Този дъжд е със тяло на мъж.
Хр. Фотев
Муза посидела и ушла
Вл. Висоцки
Тръгна си лятото. Златният дъжд ...
  281 
Като изплашено
и затворено в клетка зверче.
И отново потъвах в сънища.
Само те ми обещаваха
щастие. ...
  286 
/Влакче на абсурда/
Обущарят ходи бос,
а шивачът – гол.
Раздавачът на късмет е прост
и поднася своя стол ...
  287 
Ще има пак звезди... и кучета ще има,
виещи към тях като преди...
П. Пенев
Небе с отхапана луна
и с кучета, вилнеещи по нея. ...
  595 
Капка по капка се стича вода –
бисерни, малки, сияещи капчици.
Блясък последен – и чезнат в пръстта,
плъзва тъгата ми с котешки лапки.
Мека, уютна, безпаметна – сън, ...
  1067  14 
Криви пътеки – измамно безгрижни.
Нямат начало, а край не се вижда.
Криви дървета, над пътя надвесени,
в лятната утрин – странна гротеска.
Уж се изкачваш, а после политаш ...
  1561  11 
Напразно връхлитат вълнѝте
пак в ярост безумна брега.
Разбиват се с грохот в скалите,
разсипват се в цвят – дъга.
Звездите умират красиво ...
  270 
Солнца контур старинный
золотой, огневой...
А. Белый
Голямото червено слънце
потъва в златен пясък. ...
  300 
Изповед на един монах
Изгубените вещи
от лавката ме викат:
Избирай, без да спираш
и никого не връщай. ...
  280 
Монахът атонски се моли
за целия грешен свят,
потънал в беди и неволи.
Полага живота си свят
за някой незнаен нещастник - ...
  357 
Моля, кажете не на шега...
Детска песничка, текст: Драгомир Шопов
Кой разля дъга по пътя?
в локвите от цвят блести.
Слънцето горещо стъпва ...
  301 
Хванах кукумявка на вратата
на лабораторията на светлината.
Какво е станало с нея, не знам,
но вече не е там.
А, тя била всъщност тука, ...
  336 
III част от цикъла
Сдържа дъха си Париж и се гмурка
в мътно безмълвни, дъждовни вълни.
Редом със моста на Сена мъждука
хладно тунелът с безброй светлини. ...
  358 
Зелена светлина, червена –
във стаята ми мигат светофари.
В стените сенки са вградени.
Сънят очите ми затваря.
Потъвам пак в небитието. ...
  349 
Плакала е горчиво нощта...
П. П. Славейков
Париж нахлува с цветове и звуци
във стаята ми тъмна пак.
Душата ми – безкрила, куца ...
  852 
По тънкия ръб на бръснача
старците и децата крачат.
Едните събират шишарки,
другите тичат из парка.
Отворили шепи и вестници, ...
  402 
Първо извадих
иглата, забита
в сърцето ми.
На нея имаше
червен вълнен конец. ...
  396 
Душата ми е камертон
В. Петкова
И моята душа бе камертон,
като на други –
художници, поети, музиканти. ...
  400 
Теория на хаоса по каубойски
Чухте ли - американците
стреляли с пушки по ураганите.
Ах, тези глави, лудите,
да бяха се целили в пеперудите. ...
  485 
Заспиш и сънуваш... Но какво сънуваш?
Хр. Ботев
Над земята българска – вой на банши.
Летят в мрака полицейски коли.
Приказките си смениха бранша. ...
  397 
Британия ни напуска.
Бият погребално камбани.
Давид натисна спусъка.
Голиат е със смъртна рана.
Някакви хора ликуват. ...
  419 
Преселение
Кого трябва да пусне Европа,
че все я нападат рояк скакалци -
питат се някои мизантропи,
обзети от ужас, издигат стени. ...
  459 
Приказна картина
в свидната страна:
бялата пъртина,
пълната луна.
Светлина от свода ...
  1247 
Домино
Ракета-светулка с неонов корем
проряза небето среднощно.
Заби се в земята - гигантски паун
с разперена, дълга опашка. ...
  424 
Не съм от тези с плахо слово
и с все надолу сведен взор,
със снизхождение, готово
да оправдае всеки в спор.
Не съм от тези – да не смея ...
  1258 
Молитва
Михаил Лермонтов
Когато ми е трудно,
в сърце щом лъхне студ,
една молитва чудна ...
  1656 
Предложения
: ??:??