perperikon (Пер Перикон) - Произведения

Хроника на един предизвестен инфаркт 🇧🇬

Ако има най-подходящ ден за инфаркти, това е понеделникът. Не го казвам аз, казва го статистиката. Моята скромна особа е само част от тази статистика. И как хитро го е измислила майката природа! Или по-скоро мащехата. През уикенда лежерно забравяш всички грижи и тревоги, унасяш се, оголваш се, а пос ...

perperikon

Проза » Рассказы

2021-04-07T07:06:00+03:00 3.5K 3 21

Пазачът на фара и продавачката на мечти 🇧🇬

Здравей, красива непозната!
Ако четеш това писмо, значи изчисленията ми са били верни и бутилката с писмото е достигнала точно до твоя плаж, а ти си я намерила и си се осмелила да я отвориш. Не се чуди откъде идва това писмо, а вдигни глава и погледни към острова с фара срещу твоята вила. Ако видиш ...

perperikon

Проза » Рассказы

2021-03-23T14:27:29+02:00 1.6K 1 12

Общ разказ - Финална част 🇧🇬

Свести се от вадичките вода от дъжда, стичащи се по лицето му, бе заваляло, а разрушеният покрив не бе преграда за пороя. Надигна се бавно, спомни си как се бе озовал на пода върху счупените стъкла и попипа цицината на главата си. Странно, но болка нямаше, само беше замаян, чувстваше се хем някак ле ...

perperikon

Проза

2020-08-05T22:31:13+03:00 1.5K 1 10

Общ разказ – Част 4 🇧🇬

- Глупости – изруга на глас Михаил – като не върви, не върви! Къде се забих в дебрите на ирационалното?!
Беше обезсърчен, но въпреки това записа старателно файла на разказа, по който работеше не без мъка през последните часове, и едва след това изключи компютъра си. Погледна часовника си, време беше ...

perperikon

Проза » Рассказы

2020-07-20T16:51:22+03:00 1.7K 1 12

Клубът на самотните сърца 🇧🇬

В мразовитата януарска нощ самотен прозорец пръскаше оскъдна светлина на уличката, далече от центъра на града. Единични снежинки се гонеха във въздуха. Някои от тях за миг спираха на перваза на прозореца, надзъртаха в стаята, а после дали уплашени от вида на горящата камина вътре, дали запленени от ...

perperikon

Проза » Рассказы

2020-02-10T14:48:18+02:00 2.5K 4 10

Когато Господ го хванат дяволите... 🇧🇬

Когато Господ го хванат дяволите,
ангелите започват да танцуват с тях танго
Телефонът тихо изписуква. Съобщение от шефа: „Днес в 17:00 оперативка в офиса!!!“ С три удивителни. И защо, по дяволите, ги наричат удивителни? Удивление от заповедите на началника? Да бе! Някого подобно събиране в петък при ...

perperikon

Проза » Рассказы

2020-01-23T12:18:30+02:00 1.7K 6 11

Мурсалски чай 🇧🇬

„Още една неодрусана слива!“ – помисли си Павел Григориевич и извади телефона си – „Ей, какви хора има! Така безотговорно да се държат с даденото от Бога!“
Винаги снимаше обектите, към които подхождаше. Не искаше да бъде обвинен някой ден, че посяга на чуждото. Ето и сега - направи няколко снимки, и ...

perperikon

Проза » Рассказы

2019-10-09T19:55:11+03:00 1.5K 2 5

Черешарите 🇧🇬

Секунда след като прочете обявата, в главата на Йоцата проблесна идеята. Беше един от онези проблясъци свише, които идват веднъж в живота и го променят из основи. Тикна таблета в ръцете на майка си, неспираща да мели за бъдещето му, и хукна навън.
- И тази работа ли не харесваш?! Ставаш на тридесет, ...

perperikon

Проза

2019-10-07T23:07:14+03:00 2.5K 4 25

КрУминале или Аферата с житните кръгове 🇧🇬

Телефонът звъни ожесточено. С цветния ми сън е свършено. Събуждам се в черно-бяла стая. Повече черна, отколкото бяла. Сумрак. Телефонът звъни отново. Пресягам се да го изключа. Мярвам името на комисаря на екрана. На комисар не се затваря. Плъзвам пръст по екрана.
- Крумов! Къде си?! – дрезгавият му ...

perperikon

Проза » Рассказы

2019-09-09T15:52:07+03:00 2K 5 15

Господарят на времето (250 думи) 🇧🇬

Автобусът спря пред мен. Сребрист, със син надпис - „Господарят на времето“. Вратата се отвори. Шофьорът, беловлас старец с тога на звезди ми кимна да се кача.
„Мамка му! Водката ми дойде в повече“ – помислих, качвайки се.
- Накъде? Напред или назад? – едва сега видях избелелите слепи очи на стареца ...

perperikon

Проза » Рассказы

2019-08-07T18:42:57+03:00 1.3K 2 1

Копче за джентълмени (250 думи) 🇧🇬

– И защо го правиш това?!
Дали от изпитите бири, дали от нещо друго, но се осмелих да отправя въпроса към непознатия. В този момент той залепваше с бързовтърдяващо лепило някакъв син бутон на тръбата до вратата в празния среднощен автобус.
– Елате да видите защо! Тук пише – подкани ме той.
Надигнах ...

perperikon

Проза » Рассказы

2019-06-04T19:19:33+03:00 1.4K 5 4

Телефонът (250 думи) 🇧🇬

Смартфонът звънеше настоятелно от тротоара, точно до табелата на автобусната спирка. В късната вечер на нея нямаше никого.
Последният автобус спря с пъшкане минути преди полунощ. От него слезе само млада жена. Забеляза светещия телефон. Наведе се и го вдигна. На екрана имаше номер, без име. Поколеба ...

perperikon

Проза » Рассказы

2019-05-30T23:24:05+03:00 1.2K 2 1

Сладкишът (250 думи) 🇧🇬

Чакаше уморено автобуса на спирката. Погледът ѝ неволно се плъзна по разказа, отпечатан в рекламната витрина. Зачете се. Някаква любовна история. Двойка състуденти, таванска квартира, любовен сладкиш. Напомняше ѝ за нейната младост. Когато стигна до момента, в който героинята казваше на приятеля си ...

perperikon

Проза » Рассказы

2019-05-28T11:06:30+03:00 2.2K 6 6

Средновековно 🇧🇬

Барон дьо Шамбери изхвърли ключа от девствения пояс на баронесата от моста над Изер, още преди кулите на замъка му да са се скрили зад хълма. Знаеше, че ако някога се върне жив от Светите земи, това ще е след много години. Знаеше и друго - там на Изток го чакаха безброй млади мургави сарацинки, и ня ...

perperikon

Проза » Рассказы

2019-05-13T14:41:19+03:00 2.2K 7 22

2 🇧🇬

Мъжете изплуваха като призрачни сенки от мъглата над блатото. Едва стъпили на твърдата земя, бързо свалиха мокрите си дрехи, извадиха от промазаните брезентови торби нови съветски военни униформи, облякоха ги, а своите избелели куртки, бричове и кепета прибраха по торбите.
- Вили, с този колан на Ве ...

perperikon

Проза » Рассказы

2019-05-03T11:34:47+03:00 2K 1 2

1 🇧🇬

Барон дьо Шамбери изхвърли ключа от девствения пояс на баронесата от моста над Изер, още преди кулите на замъка му да са се скрили зад хълма. Знаеше, че ако някога се върне жив от Светите земи, това ще е след много години. Знаеше и друго - там на Изток го чакаха безброй млади мургави сарацинки, и ня ...

perperikon

Проза » Рассказы

2019-04-26T00:56:21+03:00 2.1K 2 17

В буркана 🇧🇬

Питаш ме, защо съм тук? Какво да ти кажа, брат? Бурканът ме докара тук. Или по-точно животът ми в него... Можех ли да си представя, че ще стигна и до това?! Затворен в буркан! Като кисела краставичка. Или още по-зле – като хамсийка, плуваща вътре! Добре поне, че бях сам в буркана. Оставаше и да сме ...

perperikon

Проза » Другие

2019-02-22T16:24:29+02:00 2.5K 5 17

Транссибирски роман 🇧🇬

Уважаема Наталия Сергеевна!
Пиша Ви веднага щом се прибрах вкъщи и установих ужасната грешка, която и двамата с Вас сме допуснали. Така се получава, когато заводът за куфари в Тула произвежда само три модела в два цвята. И за лош късмет точно ние с Вас, Наталия Сергеевна, да имаме еднакви куфари, ко ...

perperikon

Проза » Рассказы

2019-02-06T00:26:08+02:00 1.9K 8 12

Уважаема Наталия Сергеевна! 🇧🇬

Уважаема Наталия Сергеевна!
Пиша Ви веднага щом се прибрах вкъщи и установих ужасната грешка, която и двамата с Вас сме допуснали. Така се получава, когато заводът за куфари в Тула произвежда само три модела в два цвята. И за лош късмет точно ние с Вас, Наталия Сергеевна, да имаме еднакви куфари, ко ...

perperikon

Проза » Письма

2019-01-29T13:46:22+02:00 1.5K 5 15

Как бригадата сърцата сам-сама спаси гората 🇧🇬

Как бригадата сърцата сам-сама спаси гората
Бързо-бързо из гората
плъзва днес завчас мълвата,
че на горската поляна
утре рано от зарана ...

perperikon

Поэзия » Для детей

2019-01-23T14:37:47+02:00 2.2K 9 10

Времето на убийците 🇧🇬

Мръкваше. Настъпваше неговото време. Времето на убийците. Времето, в което някоя нищо неподозираща жертва щеше да попадне на неточното място. Неточното за нея, но точното за него. Дебнеше в сянката на вратата, наблюдавайки улицата. Там някъде една стара улична лампа хвърляше оскъдна светлина. Той не ...

perperikon

Проза » Рассказы

2019-01-09T17:51:24+02:00 1.6K 4 13

Резняк 🇧🇬

Полицейският автомобил спря точно пред колонката за въздух. От шофьорското място изскочи млад полицай с руло тоалетна хартия в ръка и на бегом влезе в бензиностанцията.
- Казвах ли ти, че бозата е резняк и че ще те прокара? – подвикна ехидно колегата му, много едър полицай на средна възраст, от паса ...

perperikon

Проза » Рассказы

2019-01-03T14:16:40+02:00 1.9K 2 8

За хората и крушите 🇧🇬

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важна оферта и проектодоговора към нея, и хоп – токът спира. Няма стационарни телефони, няма интернет, компютрите угасват безславно един по един след половин час заедно с батериите си. От енергото потвърж ...

perperikon

Проза » Рассказы

2018-10-22T15:53:14+03:00 3.9K 13 9

Седем летни морски разказа 3 🇧🇬

Заливът на таралежите
Идваше тук при всяка възможност. Понякога два пъти в годината, понякога три, понякога по-често. Зависеше от това колко често пътуваше до завода на компанията в Солун. Беше открила мястото още преди много години, когато не можеше и да предполага, че ще дойде ден, когато ще оглав ...

perperikon

Проза » Рассказы

2018-07-06T10:49:32+03:00 2.1K 2 1

Седем летни морски разказа 2 🇧🇬

Миди Саганаки
Сотириос Караянидис мразеше мидите. Мразеше ги още от дете. Майка му, овдовяла рано, едва свързваше двата края. Когато нямаха нищо за ядене, го пращаше за миди на скалите извън селото. Пращаше го винаги следобед, в най-топлата част на деня, тогава, когато селцето пустееше в следобеднат ...

perperikon

Проза » Рассказы

2018-06-26T17:56:32+03:00 1.5K 2 2

Седем летни морски разказа 1 🇧🇬

Вместо предговор
Ако някой ми беше казал преди време, че за седем дни (всъщност шест, защото нощувките бяха седем) ще успея да напиша седем кратки разказа, щях да му се изсмея. Та горе-долу толкова бях написал през последната година. Но нещо се случи и немислимото е факт. Дали открих на онзи гръцки ...

perperikon

Проза » Рассказы

2018-06-19T20:10:39+03:00 2.1K 3 2

Аберацио иктус 🇧🇬

Можеше ли Весо Вафлата да предполага, че ще стои някой ден пред тази огромна къща с кутия бонбони в ръка, че ще се поти в сако и с вратовръзка, и че трепетно ще очаква да зърне човека, за когото бленуваше през последните седем месеца? Но ето, че този ден бе настъпил! И сега той - мъжкарят, който не ...

perperikon

Проза » Рассказы

2018-05-18T21:57:25+03:00 4.5K 7 10

Хайбун Задушница 🇧🇬

Пътувам с баща ми в топъл трамвай с дървени седалки. Миризма на влага се носи във въздуха. Месинговата тръба на дръжката пък има странен вкус. За едно петгодишно дете непознатото е впечатляващо. Навън е зимна вечер с много сняг. Минаваме покрай гробището. Хиляди кандила светят в тъмното, а снегът от ...

perperikon

Поэзия » Восточные формы

2018-02-10T23:51:27+02:00 1.3K 3 2

Синя Луна 🇧🇬

Четири части джин, една част кюрасао, натрошен лед, няколко капки лимонов сок. Петнадесет секунди в шейкъра, прецеждане в коктейлната чаша, украса от лимонова спирала на ръба ѝ. Когато всичко е под ръка, коктейл „Синя Луна” не ми отнема и минута...
В онази вечер това беше най-продаваното питие. Няма ...

perperikon

Проза » Рассказы

2018-01-10T22:35:40+02:00 2K 6 5

Маса за двама 🇧🇬

На сина ми
Маса за двама
Шофирането в центъра на града винаги е неудобство. А в ден с киша и предколедна суматоха по улиците то си е живо изпитание за нервите на шофьорите. За мен обаче обикалянето на центъра с автомобил в дните преди празниците е наложително, с оглед на професията ми. Затова гледам ...

perperikon

Проза » Рассказы

2017-12-20T00:22:23+02:00 3.6K 11 12

На пазар 🇧🇬

Мама тръшна я ангина,
праща ме до магазина.
Десет лева тя ми дава
и подробно обяснява:
„Оги, вече си голям, ...

perperikon

Поэзия » Для детей

2017-07-24T20:31:45+03:00 2.9K 8 19

Конкурсът за портиер в Bank of Hysterialand 🇧🇬

Бордът на директорите на Bank of Hysterialand обяви конкурс за портиер на банката. Длъжността бе pro bono. Заплата нямаше, но след месец в CV-то на кандидата щеше да пише, че е работил в престижната банка, и никой нямаше да пита като какъв. Това бе достатъчна причина току-що пръкнали се млади банкер ...

perperikon

Журналистика » Фельетоны

2017-05-31T11:32:42+03:00 2.8K 3 4

Кооперация "Лепотица" 🇧🇬

- И да знаеш, Геца, още четири хиляди години преди новата ера тук, по нашите земи, траките са имали своите първи кооперации. Не го казвам аз. Професор Овчаров го казва. И доказателства е намерил човекът. Артефакти! Едни гледали лозето, други правили виното, трети го съхранявали и претаквали. Четвърт ...

perperikon

Проза » Рассказы

2017-05-09T14:24:20+03:00 2.8K 4 6

Диаманти и сълзи (Пета част) 🇧🇬

Бяха стигнали до дома на библиотекарката. Бодигардът ѝ подаде няколко сгънати банкноти. После свали и куфара. Мара и Красьо Черния слязоха от колата.
- Беше ми приятно, че се запознахме, госпожице!
Мара Дженева не отвърна нищо, а изфуча яростно и тръшна входната врата.
- Каква жена, Смоуки! Жалко, ч ...

perperikon

Проза » Рассказы

2017-04-06T11:12:12+03:00 1.3K 1 4

Диаманти и сълзи (Четвърта част) 🇧🇬

Историята не познава много случаи, в които фолкпевици са се влели в редовете на работническата класа. Затова и статистиката мълчи за метаморфозите, настъпващи у тях при толкова рязък обрат в професионалния им път. Макар и без да имат претенциите да са точни, поради нищожния брой наблюдавани обекти, ...

perperikon

Проза » Рассказы

2017-04-05T12:44:38+03:00 1.4K 1

Диаманти и сълзи (Трета част) 🇧🇬

Гарабед Папазян наблюдаваше през стъклената врата на ателието си мъжа на отсрещния тротоар. Имаше навика да не гледа клиентите в работилницата си, но оттатък витрината минувачите все още не бяха клиенти. Мъжът на средна възраст отвън беше добре облечен. Повече от половин час стоеше там. Очевидно изп ...

perperikon

Проза » Рассказы

2017-04-04T11:59:23+03:00 1.4K 1 1

Диаманти и сълзи (Втора част) 🇧🇬

Всяко село или градче с по-малко от пет хиляди жители си има по един собствен селски или градски идиот. В по-големите населени места техният брой е неизброим. Градец имаше точно четири хиляди, двеста и осемнадесет жители и не правеше изключение от правилото. Той си имаше своя Боби. Всъщност истинско ...

perperikon

Проза » Рассказы

2017-03-30T23:02:38+03:00 1.3K 1 3

Диаманти и сълзи (Първа част) 🇧🇬

Гарабед Папазян умееше да си държи езика зад зъбите. Поради това малкият му бизнес процъфтяваше, а златарската му работилничка никога не оставаше без поръчки. Ако всички други ателиета в големия град бяха обирани, а повечето дори и по няколко пъти, неговото се ползваше с безупречна репутация сред кр ...

perperikon

Проза » Рассказы

2017-03-29T02:40:09+03:00 1.3K 2 1

Къде изчезнаха цветята? 🇧🇬

Има една позабравена антивоенна песен. На английски заглавието е Where Have All the Flowers Gone, а немски тя е Sag mir, wo die Bumen sind. Изпята е от безброй световно известни изпълнители, чиито имена днес едва ли говорят нещо на масовата публика. Джоан Баейз, Нана Мускури, Вики Леандрос, Крис де ...

perperikon

Эссе » Личные

2017-03-09T23:57:16+02:00 3.5K 2 1

Сладкишът 🇧🇬

Мъглата леко се разсейваше. Дали от изгорелите газове над големия град, в който влизаше, дали от появил се изневиделица ветрец, но Борис започна да различава силуетите на многоетажните бетонни грамади. Нямаше желание да идва, но преди седмица синът му – студент трета година, се обади и предупреди, ч ...

perperikon

Проза » Рассказы

2017-03-08T22:55:37+02:00 1.7K 6 3