Скитницa
263 результатов
Орисвам те с калинка.
Тя по ръба на чашата върви
и там от гдето си отпивал,
разбулва твоите мечти.
Орисвам те с мечти. ...
Тя по ръба на чашата върви
и там от гдето си отпивал,
разбулва твоите мечти.
Орисвам те с мечти. ...
984
18
28
1167
7
21
Дали е зима и вятър още духа,
но по земята пролетта пълзи.
Кокиче бяло своя цвят разпука
и там една пчела се приюти.
Разшета се и по цветята затанцува ...
но по земята пролетта пълзи.
Кокиче бяло своя цвят разпука
и там една пчела се приюти.
Разшета се и по цветята затанцува ...
647
7
15
Как очаквам лятото да дойде,
пак да чуя песен на щурец.
По полянка слънчева да бродя,
а в косите от цветя венец.
Моята калинка да намеря, ...
пак да чуя песен на щурец.
По полянка слънчева да бродя,
а в косите от цветя венец.
Моята калинка да намеря, ...
240
6
9
792
6
13
Часът е - Утро! Точното време за ставане.
Сънят се изнизва тихо с котешки стъпки.
Ароматната пара, мърка в чаша кафе,
уханно сластни, докосват ръба устните.
Будното утро по котешки своенравно, ...
Сънят се изнизва тихо с котешки стъпки.
Ароматната пара, мърка в чаша кафе,
уханно сластни, докосват ръба устните.
Будното утро по котешки своенравно, ...
356
8
16
Този дом е гнездо на отлитнали птици,
много спомени в пазвата скрил.
Тук израснах и гонех мечтите си…
Този дом е самотен и толкова мил.
Тъгата ме води по прашните пътища, ...
много спомени в пазвата скрил.
Тук израснах и гонех мечтите си…
Този дом е самотен и толкова мил.
Тъгата ме води по прашните пътища, ...
671
6
18
Нов път блести пред мен сега
той гладък е и мами в здрача,
към него тази нощ отваря се врата
уверено в година нова да прекрача.
А стария, отъпках си го бавно, упорито! ...
той гладък е и мами в здрача,
към него тази нощ отваря се врата
уверено в година нова да прекрача.
А стария, отъпках си го бавно, упорито! ...
283
4
12
Не съм от онези момичета силни.
Понякога в ъгълче душата си свивам
и дните ми стават студени и сиви…
Не мога пред друг, себе си да разкривам.
Имам си грехове. (Е, нали всички сме хòра?) ...
Понякога в ъгълче душата си свивам
и дните ми стават студени и сиви…
Не мога пред друг, себе си да разкривам.
Имам си грехове. (Е, нали всички сме хòра?) ...
913
8
8
Бялата черква. Камбани звънят.
Нощта е „онази“ тиха и свята.
Хора смълчани по снежния път,
гледат в небето - пламва звездата.
Към храма с надежда и вяра вървят, ...
Нощта е „онази“ тиха и свята.
Хора смълчани по снежния път,
гледат в небето - пламва звездата.
Към храма с надежда и вяра вървят, ...
597
7
12
404
5
16
Светът във тази нощ сияе,
озарено е небето от звезда,
лъчи простира до безкрая,
към земята праща добрина.
Под покрива е сгушен Снежко, ...
озарено е небето от звезда,
лъчи простира до безкрая,
към земята праща добрина.
Под покрива е сгушен Снежко, ...
635
4
16
734
5
16
Подари ми най- синьото на небето,
дори от него бял сняг да вали,
дори вятър да вее тихо в полето,
най- синята част, ми дари.
Подари ми най- синьото на морето, ...
дори от него бял сняг да вали,
дори вятър да вее тихо в полето,
най- синята част, ми дари.
Подари ми най- синьото на морето, ...
533
4
16
Наваля сняг, прегърна ни в бяло
и е мека, красива, и приказна зима.
До теб е уютно, сърцето е цяло,
носиш топлината на пламък в камина.
Усмивка прокрадва се и сгрява лицето. ...
и е мека, красива, и приказна зима.
До теб е уютно, сърцето е цяло,
носиш топлината на пламък в камина.
Усмивка прокрадва се и сгрява лицето. ...
692
5
13
Вървим сега по стъпките на зимата
и сякаш студ сковава ни душите.
От цветно, в бяло се мени картината,
а пламъкът в огнището ни топли дните.
Пропуква бъдникът, дарява светлина, ...
и сякаш студ сковава ни душите.
От цветно, в бяло се мени картината,
а пламъкът в огнището ни топли дните.
Пропуква бъдникът, дарява светлина, ...
908
8
24
832
5
17
918
12
30
Преминала през времето,
пред бездната се спрях.
Опитах въздух да поема,
а вдишах капки леден страх.
Стоях и гледах към безкрая ...
пред бездната се спрях.
Опитах въздух да поема,
а вдишах капки леден страх.
Стоях и гледах към безкрая ...
241
4
6
Идваме на този свят, без нищо.
И пак без нищо си отиваме.
Товарим се и страдаме излишно.
По пътя спъваме се и откриваме,
че сме родени за да се обичаме. ...
И пак без нищо си отиваме.
Товарим се и страдаме излишно.
По пътя спъваме се и откриваме,
че сме родени за да се обичаме. ...
852
4
9
841
11
32
Подмина влакът моята гара.
На перона стоя си и чакам.
А гарата порутена, стара…
С ранени криле на птиците махам.
Пропуснах безброй влакове. ...
На перона стоя си и чакам.
А гарата порутена, стара…
С ранени криле на птиците махам.
Пропуснах безброй влакове. ...
764
3
13
Все още сричам на живота загадките.
Камъни много, понякога се препъвам.
Като вълк без да вия, ближа си раните.
Животът монета е, не знам колко струва.
И диво препуска, нейде из степите, ...
Камъни много, понякога се препъвам.
Като вълк без да вия, ближа си раните.
Животът монета е, не знам колко струва.
И диво препуска, нейде из степите, ...
665
8
21
1003
8
12
Бях Скитница сред есента
с чадър от листопад, и сто надежди.
Вървях в пътеки от мъгла
и търсих те за късче синя нежност.
С измръзнали от студ крака ...
с чадър от листопад, и сто надежди.
Вървях в пътеки от мъгла
и търсих те за късче синя нежност.
С измръзнали от студ крака ...
813
10
15
Познаваш ли, момчето с добрите очи?
В прегръдките му вечер заспивам.
Може би има своите тайни мечти,
но аз съм денят и нощта му свенлива.
Не умее в любов да се врича, ...
В прегръдките му вечер заспивам.
Може би има своите тайни мечти,
но аз съм денят и нощта му свенлива.
Не умее в любов да се врича, ...
692
4
10
През мъглите навъсено, тази есен ме гледа,
ноемврийският месец на студа се предава.
С натежали главици от дъжд, цъфти хризантема,
за сбогом от вятъра галена тихо помахва.
Още свежа. На сняг и на зима как само ухае, ...
ноемврийският месец на студа се предава.
С натежали главици от дъжд, цъфти хризантема,
за сбогом от вятъра галена тихо помахва.
Още свежа. На сняг и на зима как само ухае, ...
463
6
11
Сега съм есен, тъжна и унила
не със слънце, а с‘ сребро в косите.
Плодовете щедро съм дарила.
Забързано изнизват ми се дните.
А бях мечта, бях пролет. ...
не със слънце, а с‘ сребро в косите.
Плодовете щедро съм дарила.
Забързано изнизват ми се дните.
А бях мечта, бях пролет. ...
498
6
12
1075
10
15
1288
13
45
Улових есента,
улових я тъжна, разплакана,
с въздишката на лист отронил се,
застинал в нищото…
Тежи на плещите му лятото, ...
улових я тъжна, разплакана,
с въздишката на лист отронил се,
застинал в нищото…
Тежи на плещите му лятото, ...
309
3
15
Засвири ми, мое мило щурче,
песен чудна, топла. За лятото.
Засвири ми, запей, че животът тече,
а в душите, есен нахлу безвъзвратно.
Засвири ми, в своята песен сбери ...
песен чудна, топла. За лятото.
Засвири ми, запей, че животът тече,
а в душите, есен нахлу безвъзвратно.
Засвири ми, в своята песен сбери ...
459
8
16
-Видя ли звездичката горе?
Тя маха ти, рожбо, с ръчичка.
-Видях я! Но искам я долу.
Не трябва да бъде самичка.
-Но нейният дом е небето. ...
Тя маха ти, рожбо, с ръчичка.
-Видях я! Но искам я долу.
Не трябва да бъде самичка.
-Но нейният дом е небето. ...
520
8
13
За кой ли път прекрачвам прага
на родния ми дом, едничък.
Тежка болка гърлото ми стяга,
живее в миналото си самичък.
Ябълката в двора - вече стара, ...
на родния ми дом, едничък.
Тежка болка гърлото ми стяга,
живее в миналото си самичък.
Ябълката в двора - вече стара, ...
439
7
18
Тишина е…
вън само се чува
как по стъклото дъждовните капки потропват.
Уют е….
и в съня ми изплува ...
вън само се чува
как по стъклото дъждовните капки потропват.
Уют е….
и в съня ми изплува ...
673
8
11
Есента ме повлече по своите пъстри пътеки.
Вятър палав, неуморно заигра се с листата,
съблече дърветата, отне им цветните дрехи,
в жълто и охра обагри тревите в полята.
Изпратих ятата. С тъга им помахах за сбогом. ...
Вятър палав, неуморно заигра се с листата,
съблече дърветата, отне им цветните дрехи,
в жълто и охра обагри тревите в полята.
Изпратих ятата. С тъга им помахах за сбогом. ...
225
4
8
Масата опънах и трапеза наредих,
поканих чувствата си на вечеря.
Дойдоха всички и ги настаних,
бе тайнство, като в Тайната вечеря.
Започна шумно тържество ...
поканих чувствата си на вечеря.
Дойдоха всички и ги настаних,
бе тайнство, като в Тайната вечеря.
Започна шумно тържество ...
372
9
15
751
5
17
Дали ще мога да си тръгна
като камбанен звън разкъсал тишината?
В мълчание сега да се превърна,
да докосна на камбаната душата.
Дали ще мога с нея да запея ...
като камбанен звън разкъсал тишината?
В мълчание сега да се превърна,
да докосна на камбаната душата.
Дали ще мога с нея да запея ...
948
6
14
Още се чува моето лятно щурче.
Нищо, че бавно настъпва есен.
Радва ни вечер с чудно гласче,
нека не свършва топлата песен.
Скоро ще закапят медни листа- ...
Нищо, че бавно настъпва есен.
Радва ни вечер с чудно гласче,
нека не свършва топлата песен.
Скоро ще закапят медни листа- ...
265
6
13
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
