След тази случка нещо се прекърши,
у рицаря. Той стана мрачен, груб.
За всяко нещо Ладика кореше.
Бе гневен, зъл, не знаеше що върши
във своя яд. А спомена за Дуб ...
Но много радост не е на добро!
В една ужасна нощ, когато буря
ломеше планината с грозен рев
и от небето, като из ведро
се лееше порой, вековни мури ...
Така безгрижно дните си летяха
и често пъти буйната дружина
след страстен лов сред гъстите гори,
замръкваше под непозната стряха
и в щура веселба със старо вино ...
По времето на мъдрия ни цар,
преславен син на стария Асена,
край яките стени на Търновграда,
в болярски дом, род благороден, стар,
живееше красавица засмена ...
Ръцете се плъзгат и пръстите нежно
бедрото изваяно галят.
Тя тихо простенва. Във порив метежен
той дрехите бързо й сваля.
И в сладостна тръпка разтваря я леко. ...
Тук всички играем някакви роли!
Скрити зад никове, драскаме в сайта,
споделяме болки, надежди, неволи,
усмивки, комплекси. В море килобайти
се давят душите. Виртуални лица ...
По Созополския плаж, някъде към полунощ
се разхождаше самотен мъж, почти на петдесет,
бе невзрачен, свит и плах, но копнееше все още,
а в гърдите му туптеше с жар сърцето на поет.
С плясък уморен вълните приласкаваха брега ...
Разтапящо бяло в горещия юли
от слънцето капе изгарящ нектар
и с цвят на презряла, натегнала дюля
се стича и влива във пясъка жар,
отпуснати, прашни, не трепват листата, ...
Ето, вижте ги, те са! Омърляни, боси,
с ръце от асфалта по-груби и черни.
За кой ли път вече изричат въпроса;
„ – Да мия ли, бате?”. Прибират мизерни
стотинки и щедри псувни и закани, ...
Спирачките изскърцаха отчаяно,
асфалтът изсвистя под колелата.
Шофьорът се усмихваше замаян
на странното видение. Колата
пред него недоволно беше спряла. ...
В една невероятна зимна вечер
Румяна срещна Валентин в метрото.
Той бе неповторимо шик облечен,
висок и строен, и до болка "готин".
Усмивката му бе по детски топла, ...
"На манастира зад стените сини
се молеха две млади монахини,
че всяка в свойта тесничка килия,
се бореше със тежка орисия..."
В полузабравен женски манастир ...
Изящната магия на сълзите
- сърца на птици, паднали в простора
на твоите очи - за мен изплита
капан от болка. Давеща умора
са те за мен. Опитвам се да плувам ...
Често те търся вътре в мене, Поете.
Понякога мислено с теб си говоря,
задавам въпроси, очаквам съвети,
дори, представи си, се хващам, че споря
понякога с тебе. Навярно защото ...
В студеното безвремие на вакуума
се раждат милиардите слънца...
Със сигурност едно от тях, очаквано
за мене свети... Сред безброй сърца
едно за мен тупти, и ще разбие ...
Под тежкото небе на онзи край студен,
където слънчев лъч промъква се унило
сред мрачни лесове, пропити с лъх на тлен
и в горест, и печал дълбоко спотаили
легенди за любов, за мъст и изневяра, ...
Самотен съм. Навън е мокро.
Небето неестествено тъмнее.
Небето се е вкопчило във покрива
на блока срещу мен. И то копнее
за малко топлина, но получава ...
Честита Баба Марта на всички Откровенци!
Бъдете живи, здрави и слънчева потенция
в творбите ви да блика могъщо, изначално!
Прегръщам Ви и вярвам, че своята гениалност
магийно ще вплетете в любов и живо слово! ...
И пак са там, самотни на финала,
към който се в очакване стремим,
за да открием всъщност, че изцяло
е подменен миманса. Тежък грим
прикрива изкривените черти ...
Е, прибрах се, но тебе те няма
и назрява в душата ми драма,
че отново ще бъда самотен,
че си само в мечтите ми, готина
и желана, но уви недостъпна... ...
Когато след време бруталния свят
постави в ръката ти тръпнеща ножа,
когато в сърцето промъкне се смрад,
когато от злоба да дишаш не можеш,
дано в този миг имаш шанс да съзреш ...
