Рассказы - Проза

Тайната на ореховия кекс 🇧🇬

Нариндра Кумар бе горд собственик на най-големия сладкарски магазин в Амритсар. Често при него пристигаха чуждестранни журналисти, за да изследват и представят индийската култура и кулинарно изкуство. Сладкарският му магазин бе любим и на местните, където те намираха разнообразни специалитети за мно ...

streptococcus

Проза » Рассказы

2024-10-14T16:24:06+03:00 816 9

Съ-пруг 🇧🇬

Тази умора... Да, точно тази. Не беше по силите му. Усещаше как през нея се изцежда животът – не че това имаше голямо значение, но все пак цедилката струваше повече от изцеденото.
– Не ми пука – излъга приятеля си. – Изобщо.
– Лъжеш – спокойно му отвърна другият.
Бяха седнали на една пейка в градска ...

exuded

Проза » Рассказы

2024-10-14T07:40:18+03:00 634 3 7

Невероятното пътуване на една изгубена книга 🇧🇬

Иван учеше счетоводство и беше нещастен. Не го искаше, но родителите му имаха фирма за счетоводни услуги и от него се очакваше да влезе в семейния бизнес. Като единствен син- просто нямаше избор.
Баба му по майчина линия бе нежна душа. През годините, в които се грижеше за него тя събуди интереса му ...

ЛюсиАтанасова

Проза » Рассказы

2024-10-13T13:24:58+03:00 993 7 23

Очите ѝ с цвят на сезони 🇧🇬

Пищно и щедро се случи лятото онази година в Черноморец. Розите и миртата в попската градина ухаеха нетърпимо, кипарисите зеленееха, спретнатите улички и дворовете на къщите бяха отрупани с цветя и плодни дървета и въпреки че валежите бяха по-нарядко от обикновено, всичко цъфтеше и избуяваше, сякаш ...

МарияДимитрова.67

Проза » Рассказы, Другие

2024-10-12T08:55:39+03:00 512

Флирт с ИИ 🇧🇬

- Ти, луда ли си? Защо ще се срещаш с него? Той е машина. - приятелката й я гледаше с ужасени очи. Май я мислеше за голяма глупачка.
- От любопитство. Предполагам, че не е опасен. От доста време си пишем. - опита се да я успокои.
- И какво ще си говорите? Той няма душа, не изпитва чувства. - беше сл ...

troia

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2024-10-12T06:25:05+03:00 674 3 10

Чуждата кожа 🇧🇬

Тя влезе пъргаво в колата и се настани на задната седалка с изражението на пакостливо духче, което с неохота се е съгласило временно да се поукроти. Мирон подкара по опустял булевард, вече оранжев от крайпътните лапми, но не се сдържа и погледна в огледалото, за да изучи момичето. Стори му се недора ...

svdonchev

Проза » Рассказы

2024-10-12T06:24:20+03:00 1.2K 1

Марина - 3 част 🇧🇬

Янко отчупи един къшей от хляба и засърба чорбата. Хранеше се с дядо Иван и баба Станка - готвачката на чорбаджиите. Те го бяха прибрали като остана сирак, като малък се въртеше все около баба Станка и я диреше постоянно. Спеше в една тясна стая, на дървен одър, който му го скова дядо Иван, а отгоре ...

di_t

Проза » Рассказы

2024-10-11T17:43:27+03:00 1.2K 3 6

Проклятието на писателя 🇧🇬

Виктор Петров, петдесет и девед годишен автор, седеше на бюрото си, докато износеният кожен стол скърцаше под тежестта му. Той беше среден на ръст, но годините, прекарани в писане, бяха съсипали стойката му, правейки го да изглежда още по-нисък. Виктор не се интересуваше от външният си вид; всичко, ...

S.P.Sevda

Проза » Рассказы

2024-10-07T06:29:00+03:00 551 2

Принцесата, драконът и (почти) перфектното отвличане 🇧🇬

Принцеса Изолда от Кралство Талмор не беше типичната принцеса. Разбира се, тя имаше дълга разпусната коса, перфектно бродирани рокли и колекция от диадеми, които можеха да заслепят цяла бална зала с блясъка си. Но що се отнасяше до това да бъде дама, Изолда имаше други идеи. Намираше ръкоделието за ...

misha_sll

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2024-10-06T08:30:19+03:00 620 1

Марина - 2 част 🇧🇬

Марина и майка ѝ вървяха по тесните калдъръмени улици към дома им. След тях тихо се промъкваше Янко. Беше завързал коня си до реката и без много да му мисли тръгна след тях. Трябваше да разбере коя е тази мома. Когато те свърнаха към голямата къща на чорбаджи Стою и се вмъкнаха вътре, той разбра, че ...

di_t

Проза » Рассказы

2024-10-04T21:07:50+03:00 740 4 12

Марина - 1 част 🇧🇬

Когато слънцето засия в небето, Марина тръгна след майка си и подтичваше след нея, защото тя вървеше доста бързо. Носеха сапун и една торба с дрехи за пране. Беше горещо и жежко. По небето не се виждаха облаци, а само лазурно синьо небе. Пред тях реката се влачеше уморена и бавна от летните жеги. Що ...

di_t

Проза » Рассказы

2024-10-03T19:04:11+03:00 912 5 6

Магичният манастир 🇧🇬

Като че ли някой беше влязъл в хотелската стая и това я накара да отвори очи. Да, слънчевите лъчи се бяха настанили по стените и върху леглото. Тя излезе изпод завивката, облече набързо гимнастическото трико и излезе на терасата. Слънцето я приласка в обятията си. То се беше разположило върху морска ...

ВеселинВасилевMD

Проза » Рассказы

2024-10-02T18:35:15+03:00 536

Жега в Подземния свят: Модерен романс 🇧🇬

Персефона скучаеше. Сколвайки през feed-а си в Instagram, тя въздъхна заради безкрайния парад от перфектно филтрирани чинии с брънч и инфлуенсъри, показващи своите колекции от кристални чаши. Не че тя не харесваше живота си. Да си богинята на пролетта и растежа беше хубаво — цветя, слънце и лудуващи ...

misha_sll

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2024-10-01T23:37:23+03:00 553 1 3

Когато слуката се пошегува 🇧🇬

На 1-ви октомври
наслука на всички ловци
По стръмното било на един от странджанските баири, в ранната ноемврийска утрин, бавно пълзеше колоната на ловната група. Някъде по средата й вървеше Райчо, най - младият ловец. Дрехите му, в камуфлажен цвят, бяха чисто нови. Пушката му лъщеше от неизчистената ...

Qndov

Проза » Рассказы, Юмористическая

2024-09-29T23:11:14+03:00 583 2 7

Хала дъждовница 🇧🇬

И загърмя пак ковачницата на Бога, и захвърчаха искри, и се вдигна пушек и мъгла до небесата. А Бурян Ковача стоеше насред дима, гол до кръста, навил крачоли до коленете, препасал тъмносиня дочена престилка, мощните му мишци – напрегнати, жилите на огромните му ръце – опнати до скъсване, гърбът – пр ...

МарияДимитрова.67

Проза » Рассказы, Другие

2024-09-29T17:46:33+03:00 496 2

Дивото в нас 🇧🇬

Сивата врана смяташе трамваите за чест от пейзажа. Шумна, ярка, разнебитена, застрашителна и може би поради това абсолютно ненужна, но все пак неизменна част от градската действителност.
Виж, на хората трамваите бяха необходими. Враната не разбираше много добре защо, но приемаше този факт и не разсъ ...

МарияДимитрова.67

Проза » Рассказы, Другие

2024-09-28T09:29:36+03:00 481 1 2

Крадци на щастие 5 🇧🇬

Времето се затопли и плажовете бяха пълни, ние като че ли не намирахме време улисани в ежедневието си.
- Анелия, искаш ли да идем на плаж
- Прекрасна идея, какво се крием в тези дрехи - смееше се тя - Искаш да ме видиш по бански ли, след толкова години. Обикновено по филмите е така, настъпва часът н ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

2024-09-26T21:06:46+03:00 566 9

Крадци на щастие 4 🇧🇬

Погледна ме разбиращо, пое си въздух
- Да, случайно разбрах, че сте се оставили. Жалко наистина за децата. А уж, аз бях най-лошата в родата, отрицателният пример. Защото нашето семейство, татко по-точно, дръзна да се противи на някакви измислени порядки. Когато съм се родила, вместо да ме кръстят на ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

2024-09-25T06:32:06+03:00 687 3

Крадци на щастие 3 🇧🇬

Прекрасна екскурзия. Анелия говореше по микрофона, жестоколираше плавно, равномерният й глас сякаш опияняваше...
- И отново сме в Атина, '' Олимпик турист сервиз'' Ви благодари, че избрахте нея и не забравяйте, еднодневна екскурзия до Вуна, двудневна до Алистрати...Очакваме ви, благодаря ви.
Погледн ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

2024-09-24T16:06:06+03:00 571 2

Мърморещата съпруга 🇧🇬

Имало едно време един мъж, който се чудел как да се спаси от жена си. Много му досаждала. Човекът не искал да влиза в пререкания и затова станал любител - рибар. Така се задържал по-малко време в къщи. Съпругата му забелязала, че често отсъства. Започнала да мърмори:
- Защо не ме вземаш със себе си? ...

troia

Проза » Рассказы, Юмористическая

2024-09-22T20:50:19+03:00 723 2 12

Кратка и измислена история, която никога не се е случвала 🇧🇬

„Моля ви, спрете да ме търсите! Имам важни дела и ме разсейвате!“
Тези думи той написа върху стар лист хартия. Възнамеряваше да го подпише и остави пред вратата на родителите си. Не можеше да им прати съобщение, тъй като нямаше мобилни данни, а за обаждане по телефона дори не искаше да помисля. „Ням ...

Веселина_.1

Проза » Рассказы

2024-09-22T15:10:42+03:00 500 2 5

Крадци на щастие 2 🇧🇬

Все едно се интересувам, но трябва да замаскирам ситуацията
- А ти в Математическа паралелка ли си, щом помниш толкова неща
- Аме, по туризма. Казвах на нашите, в езиковите и математическата няма да вляза, не сте лекари,нито зъболекари, или да работите в Съвет, Комитет. В туризма ще науча чужди езиц ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

2024-09-22T07:46:03+03:00 719 1 2

Крадци на щастие 1 🇧🇬

Бях се облакатил на желязните парапети и с интерес наблюдвах, не по-скоро изучавах търсачите на приключение или образно казано гурбетчиите свободни от ангажименти към полувинки, четвъртинки, идват на екскурзии с намерението и надеждата да завържат някое ново запознанство, или модерно казано необвърз ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

2024-09-21T22:59:38+03:00 785 6

Летуване на море 🇧🇬

Мек, засипан с прах път се катери нагоре към хотела, който по-скоро прилича на някогашните почивни станции. Пътят се извива по въздигнат над морето, одран от слънцето хълм. Отстрани камъняк, натрошен от влагата и ветрищата. Следобед е и плажуващите се завръщат, ожулени до кръв от лудялото през деня ...

JordanKalaykov.1

Проза » Рассказы

2024-09-20T21:21:56+03:00 605

Малкият човек 🇧🇬

Малкият човек
разказ
Обичам да търся щастието, красотата, добротата и ред други такива ценности в малките, почти незабележими за останалите хора неща. Същото е и за хората. Те имат някак по-специално място в моя живот.
Имам цяла "папка" в паметта си, събрала спомени за ония "малките" хора. Малки, но ...

Нежналюбов

Проза » Рассказы

2024-09-20T17:58:31+03:00 455

Сън от летни безсъници 🇧🇬

Борислав се въртеше неспокойно в леглото. Подранилата горещина на юнската нощ му пречеше да заспи, но знаеше, че и това лято няма да успеят да си купят климатик. Издръжката на дъщеря му, приета да учи в Англия, се оказа по-голяма, отколкото очакваше. Вероника беше пълна отличничка и щеше да се бори ...

pastirkanaswetulki

Проза » Рассказы

2024-09-20T14:27:54+03:00 622 3 19

Смъртта на една лястовица 🇧🇬

Един ден в твоята стая ще влезе едно момиче.
Ти няма да го чуеш и то тихо ще пристъпи зад гърба ти.
С малките си нежни длани ще затвори очите ти. Ти ще вдигнеш нагоре ръце и ще докоснеш лицето му. Не, това няма да бъде докосване! Това ще бъде вик – дълго сдържан и носен в сърцето, вик към огряните о ...

nikelo

Проза » Рассказы

2024-09-18T19:45:49+03:00 454 2

Малката джебчийка 🇧🇬

Вятърът разпиля пожълтелите есенни листа в двора на малката църква, когато Жени изкачи стъпалата и се отправи към входа на храма. Няколко зле облечени деца се спуснаха към нея с молби да им даде някоя стотинка. Тя изпълни желанието им, без да се замисли. Просто искаше да се отърве от тях и да се отд ...

Mirkata79

Проза » Рассказы

2024-09-17T23:55:23+03:00 796 7 17

Вещицата от гората 🇧🇬

Капките студен есенен дъжд се стичаха по последните жълто-кафяви листа на големия дъб. Хълмовете в далечината бяха някак тъжни на фона на сивото небе. Гората притихна. Само стъпките на краката ѝ, обути в сиво-кафяви обувки се чуваха наоколо. Тя вървеше бавно, а дъждът се стичаше по мократа ѝ тъмно к ...

ДораНонинска

Проза » Рассказы

2024-09-17T17:02:29+03:00 640 1 6

Буря 🇧🇬

Вятърът виеше из тесните калдъръмени улички на село Лещовица. Небето беше потъмняло зловещо, натежало от обещанието за дъжд, а въздухът беше гъст от аромата на влажна пръст и лавандула. Внезапната промяна на времето не беше необичайна през лятото, но тази вечер във въздуха се усещаше нещо различно. ...

misha_sll

Проза » Рассказы

2024-09-15T05:28:46+03:00 901 6 15

Леден полъх 🇧🇬

-Пич, ще го утрепя този малкия, казвам ти!
-Защо? – попитах аз.
-Нещо прави със Таня, знам! – отвърна Алекс.
-Защо го караш да стои с нея тогава? Пък и той е само на единадедест, няма как да прави нещо!
-Знам, че е на единадесет! Не ми казвай, че няма как! Викам го да я пази, защото тя не може да ст ...

presian_penchev

Проза » Рассказы, Другие

2024-09-14T13:04:10+03:00 682 5

Сватба е (Разказ) 🇧🇬

Тъмна нощ. Пирина тихо ехтеше из горите си. Трепнеше в разгар от тревога за момък, който стъпваше с нозете си из нея. Сякаш планината искаше да го предупреди, че нещо той бедува. Из дробовете ѝ на планина и на гора, се скиташе вълчица: бяла като сняг, очи сини като небесата и нрав като на човек, кой ...

ralicapoetry

Проза » Рассказы

2024-09-13T16:18:26+03:00 668

Раждането на един демон 🇧🇬

В неосезаемите равнини, където небесата се срещаха с ръба на тъмнината, съществуваха две извечно противопоставени царства: Небесното царство на светлината, където ангелите се рееха с лъчисти криле, и Бездната на сенките, дом на демони, родени от огън и злоба. Тези две царства бяха разделени от невид ...

misha_sll

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2024-09-11T06:54:53+03:00 622 1

Пропуснатата целувка или спомен от предишен живот 🇧🇬

В една от онези вечери на Камен бряг тя го чакаше в пещерата. Бяха се настанили в нея от няколко дни и вече чувстваха с всичките си сетива, че са точно там, където искат да бъдат. Сливаха се със звездите, с тишината на голото поле, с вечния тътен на трийсет метра под краката им и с малките необитаем ...

Liliesofthevalley

Проза » Рассказы

2024-09-11T06:48:20+03:00 399

Свят изпълнен с мечти 🇧🇬

Нощта беше тиха и спокойна, сгушена в меката прегръдка на есента. Светът наоколо изглеждаше притихнал, сякаш дори природата спираше дъха си за миг. Тъмни облаци полека се стелеха над града, покривайки звездите, а малките светлинки от уличните лампи разсичаха мрака като далечни маяци. Въздухът носеше ...

diana1992

Проза » Рассказы

2024-09-10T13:56:18+03:00 911 2 4

Анализ, разказ и символика на коня - по статуетка 🇧🇬

На двете предоставени снимки се вижда малка статуетка на кон в изправена поза на задните си крака. Конят е със специфична украса по тялото, наподобяваща защитна ризница или покривало, което обикновено се асоциира със средновековни или военни коне. Основните характеристики на статуетката са:
Поза на ...

yanko88

Проза » Рассказы, Другие

2024-09-08T23:03:15+03:00 543

Последният неандерталец 🇧🇬

Спомни си разказите от детството, предадени му от стари хора и баща му. За безкрайни топли равнини, някъде отвъд голямата вода. Сега навън бошуваше страховита снежна буря и той трябваше да се спотайва в малката пещера с вертикален изход (комин). Беше останал
съвсем сам, откакто умря жената, с която ...

ЛЕЦ

Проза » Рассказы

2024-09-08T13:31:12+03:00 560 1

Съвременният Андрешко 🇧🇬

Барманката го гледаше притеснена. Приличаше му на невинно и плашливо зайче. До края на летния сезон щеше да е в леглото му, но това беше друга тема. Сега му подаваше телефона.
- Обажда се някакъв данъчен. Спомена за задължения.
Той се подсмихна и взе уверено слушалката. Не му беше за първи път да го ...

troia

Проза » Рассказы, Юмористическая, Другие

2024-09-07T16:22:06+03:00 749 3 14

Плач 🇧🇬

Сирената виеше отчаяно над главата ми. Въпреки това едва помръдвахме. Пронизителният й плач проникваше в мислите ми, заливаше ме с усещането за нещастие.
На носилката пред мен лежеше 18-годишно момче. Последният, когото извадиха жив от реката. Първият, който беше скочил вътре. Странна поредица от съ ...

misha_sll

Проза » Рассказы

2024-09-07T08:18:51+03:00 636 2 7

Морячето (Разказ) 🇧🇬

Тъмна нощ. Здрачът бе обгърнал като истинска майка в прегръдката си нощта. Звезди заискряха по тъмния небосвод. А луната заогря един кораб, който се носеше плавно по водите на едно обширно море.
-Тате! Тате! Разкажи ми историята за мама пак! Моля те!- чуваше се детски глас от една каюта. Това бе гла ...

ralicapoetry

Проза » Рассказы

2024-09-05T07:34:34+03:00 719 1 1