Рассказы - Проза

Опияняваща любов 2 🇧🇬

В мен пърхаха милиони пеперуди. Обожавах това усещане. Нямах търпение да дойде следващия ден, за да го видя.
Както винаги той ме чакаше на спирката. Целуна ме и всичко в мен изтръпна. Взехме си бира от магазина и отидохме на морска гара. Това се беше превърнало едно от любимите ни места. Вече всичко ...

Мери.13

Проза » Рассказы

2018-06-22T21:22:53+03:00 913 1

tivanov59@mail.bg 🇧🇬

Денят за мен беше свободен от служебни задачи. Чувствах се като млад тигър, поел да обходи своята империя. Дори ранното ставане и студът не помрачиха настроението ми. Изпитвах голямо желание да се гмурна в огромната смълчана гора и да се радвам на свежия въздух, на мириса на дървесина, на полъха на ...

TeodorIvanov

Проза » Рассказы

2018-06-22T17:35:44+03:00 1.2K

Нещата, които си струват 🇧🇬

Лято. Горещ юнски ден. Елена поливаше цветята в градинката. Поглеждаше към двора и се чудеше, как да свърши всичката работа, като е сама жена. Колко работа имаше в един дом на село. А къщата беше като стара мома, накипрена, нагласена, но си личеше, че бе строена преди много години. На места имаше пу ...

perfanov

Проза » Рассказы

2018-06-22T17:27:33+03:00 943

Двигателят няма последен дъх 🇧🇬

Беше топъл неделен ден. Павел излезе от дома си и се запъти към кафенето на центъра на града. Той обичаше да пие кафе през уикенда някъде навън. Усещаше колко умора се бе натрупала в тялото му и се опитваше да си почива. След като изпи кафето си, той тръгна бавно по уличка, която водеше към парка. С ...

perfanov

Проза » Рассказы

2018-06-21T08:08:58+03:00 621 1 1

Жабета 🇧🇬

– Пак ли излизаш с приятелки? – попита с тъга в очите Иван.
– Да – отвърна сухо съпругата му Кристина и се наведе да се обуе.
– Мислех да те заведа на ресторант тази вечер…
– Уговорила съм се вече. А ти защо сега се сети, като разбра, че имам среща!
– Успях да се измъкна по-рано от работа… ...

Heel

Проза » Рассказы

2018-06-19T22:52:33+03:00 2.5K 6 4

Борът 🇧🇬

Всяко селище си има свой облик и Караново не правеше изключение. Погледнато от птичи поглед приличаше на гигантска змия, която е промушена през средата от река Мочурица, сякаш с копието на свети Георги. Главата на това влечуго гледа на изток, а опашката сочи на запад. „Маджурската махала“ се намираш ...

СветланТонев

Проза » Рассказы

2018-06-19T22:29:16+03:00 605 2

От сън спомени има 🇧🇬

Писахме си по интернет в продължение на повече от две години, без да се видим на живо; нищо, че бяхме от един и същи град. Всъщност „писахме“ е силно казано. Просто се бяхме добавили във фейсбук и веднъж на два-три месеца си изпращахме по едно вяло „здравей, как си“. И аз не бързах за среща, тъй кат ...

yanko88

Проза » Рассказы

2018-06-19T20:17:23+03:00 1.1K

Седем летни морски разказа 1 🇧🇬

Вместо предговор
Ако някой ми беше казал преди време, че за седем дни (всъщност шест, защото нощувките бяха седем) ще успея да напиша седем кратки разказа, щях да му се изсмея. Та горе-долу толкова бях написал през последната година. Но нещо се случи и немислимото е факт. Дали открих на онзи гръцки ...

perperikon

Проза » Рассказы

2018-06-19T20:10:39+03:00 2.1K 3 2

Рачел - Седма част. 🇧🇬

***
Чудеса! Чудеса по света колкото щеш! Обрати, още повече, човек може да види по широката и пъстра земя и за съдби тежки да чуе, а най - хубавото е, когато човек сам усети красивото върху себе си, сладкото в устата си, и да му стане пълно и нежно на душата. Това правеше доброто с хората, а любовта ...

LiaNik

Проза » Рассказы

2018-06-17T23:15:45+03:00 875 6 12

Опияняваща любов 🇧🇬

Да срещнеш любовта на живота си не е много лесно в днешно време. Живеем в свят в който главно се гледа външността на човека, а не неговата истинска същност. Трябва да ценим хората които мислят за нас и които ни обичат, а не тези които просто се възползват от тялото или красотата ни. Хората които си ...

Мери.13

Проза » Рассказы

2018-06-16T23:23:28+03:00 1.5K 1 5

В цирка 🇧🇬

Тук почвата не беше тъй рохка. Отдавна не беше копано. Плевелите се бяха впили в розите, а около тях – шипки, ялови, с кафяви връхчета.
– Язък за хубавия корен – кахъреше се и плюеше на дланите си. – Трябва всичко да се окопае.
Огледа другите растения. Има много работа. Нищо. Лека-полека ще ги оплев ...

exuded

Проза » Рассказы

2018-06-16T23:13:51+03:00 1K 5 9

Гинкини тегоби 🇧🇬

Гинкини тегоби
Едри житни класове се поклащаха тежко под лекия напор на вятъра. Слънцето печеше на лазурносиния небосвод, а весели лястовици прелитаха, устремени в шеметен танц, догдето огласяваха тази красота с нежните си трели. Тясна бара разделяше ширналите се житни ниви от пасищното поле.
Гинка ...

styd

Проза » Рассказы

2018-06-15T19:37:42+03:00 1.2K

Ранняя бахча

РАННЯЯ БАХЧА.
Самое ласковое поле в степи – созревающий баштан, местами заросший высокой травой, куда любят прятаться большие полосатые кавуны; и нежный ветер шевелит тишину пахучими соцветиями. Это когда выстрелы одностволки осыпают искрами и дробями наглых ворон, выклёвывающих воронки в спелых арб ...

Бетон

Проза » Рассказы

2018-06-15T18:57:25+03:00 1.6K 1

Към вечността 🇧🇬

КЪМ ВЕЧНОСТТА
Вече разбираше, усещаше, че е жива. Чуваше шумове. Тялото й потрепваше.
Можеше да движи пръстите на ръцете и краката си. Но не искаше да отвори очите си. Устните й мълчаха стиснати. Съзнанието й възвръщаше способностите си постепенно с отслабването въздействието на упойката. Появи се у ...

NadeBo

Проза » Рассказы

2018-06-15T17:03:41+03:00 494

Танц за огън и лед 🇧🇬

Има една специална емоция и тя най-добре се предава по един специален начин. Тази емоция е страстта а начинът и на визуализиране е танцът. Колкото по-силна е тази емоция толкова по-красив е танцът, който я олицетворява. Колкото по-дълго е сдържана, толкова по-буен е начинът и на осъществяване чрез д ...

Fenris

Проза » Рассказы

2018-06-15T16:58:15+03:00 1.1K 3

Тайна... 🇧🇬

ТАЙНА...
Къде е, къде е???
Звъни проклетникът, обаче не мога да го намеря със затворени очи... Ще трябва да отворя поне едното. И тъй , успявам да изключа алармата на телефона, пак затварям отвореното око и се опитвам да продължа интересния сън, който бях започнала да сънувам.
Докъде бях стигнала... ...

muzika70

Проза » Рассказы, Юмористическая

2018-06-15T09:06:57+03:00 1.3K 2 4

Отлетяло щастие 🇧🇬

В старaта част на Стокхолм се намира автентичния квартал Гамла Стан, който заемаше остров Стадсхолмен и части от няколко по-малки островчета. В него сякаш времето беше спряло преди няколко века, запечатано в невероятни сгради, заведения и кафенета. Старинните каменни улички пазеха от съвремената мод ...

СветланТонев

Проза » Рассказы

2018-06-14T10:05:08+03:00 617 3 2

Малшанс 🇧🇬

- Ти си свЕня! - и се хили глуповато.
Харесва ми изтънчеността, с която навлиза направо в деловата тема. Без любовна игра!
П. е нещо като по-млада моя версия. Не му пука за Европейското – на мен също.
Мъжете знаели Защо, но ние не харесваме Каменица - пием Ариана. Склонен съм да се съглася, че не зн ...

Ready_4_whatever

Проза » Рассказы

2018-06-13T20:08:00+03:00 911

Храненица 🇧🇬

Цял ден колата не спря да лъкатуши по черните селски пътища. Сивата магарица отдавна се беше уморила, ама Илия я припираше да върви, че трябваше до вечерта да са стигнали. Още не беше толкоз горещо, както друга година в края на май. Даже днеска облаците се бяха скупчили в небето и скриваха слънцето ...

Boyan

Проза » Рассказы

2018-06-13T17:34:36+03:00 2.2K 4 5

Нечистите - 7.8 🇧🇬

Събуди се хъхреща и с ръка на гърлото си. Още можеше да усети болката и вкуса на кръвта, но дори докато се мъчеше да запомни съня и разговора с фигурата, той избледняваше. Накрая остана единствено подскачащият й пулс и усещането, че току-що е забравила нещо важно. Елизабет изпуфтя раздразнено, изтри ...

Shay

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2018-06-13T12:59:21+03:00 1.5K 1

Разказ в петдесет и пет думи 🇧🇬

Бяха женени от петдесет години, но още я виждаше като девойката, която обикна. Неговото момиче с топли кафяви очи, които винаги го гледаха с възхищение. С дългите коси, сплетени на дебела плитка и длани, губещи се в ръката му.
– Лека нощ, булка! – въздъхна старецът и прегърна жилетката ѝ.
Само това ...

JulianaNikiforova

Проза » Рассказы

2018-06-13T09:09:48+03:00 1.1K 3 4

Мъртъв до раждане 🇧🇬

– И днес мина...
Каза през дълбока въздишка, докато облягаше мършавия си гръб на елегантно-кафявата облегалка, стърчаща, като разпятие от ореховия стол.
Изпъна кокалести пръсти по дължината на хилавите си бедра и зачака, а погледа му, един измъчен се разхождаше бавно из хладния бетон, като от време ...

noonecan

Проза » Рассказы

2018-06-13T09:09:06+03:00 925

Сбогуване 🇧🇬

Най-после среща с него!
Вече не помнеше откога беше влюбена в Борис. Със сестра му станаха приятелки още от първи клас. Живееха наблизо – от двете страни на реката. Харесваше им да стоят на дървеното мостче и да гледат водата. През пролетта тя беше буйна и стръвно подкопаваше бреговете от двете стра ...

slaveja123

Проза » Рассказы

2018-06-13T00:27:13+03:00 1.6K

100% любов 🇧🇬

“Обичаш ли ме така, както аз обичам теб?”
“Да, обичам те.”
“Но ти всъщност не знаеш колко те обичам, за да прецениш.”
“Но го чувствам, разбирам го, когато ме докосваш с устни.”
Този разговор Мая водеше всяка седмица, по-точно всяка неделя. Когато се срещаше с Андрей в един малък хотел, частен, извън ...

СлънчевЛъч

Проза » Рассказы

2018-06-11T22:52:51+03:00 1.7K 2 1

Бранкоиваново

БРАНКОИВАНОВО
Скрипнул автобус стальными тормозами, каменщик и плотник Михаил Дерменжи слез без инструмента; по пустоте солнечной грунтовки одиноко придется добирается в Бранкоиваново. Миху доктор Деришев наставил на работный путь, к тестю перестраивать летнюю кухню послал. Говорит: теперь в Бранкои ...

Бетон

Проза » Рассказы

2018-06-11T22:48:25+03:00 1.5K

Подаръците на бащата 🇧🇬

Подаръците на Бащата
Две деца- момченце и момиченце получиха подаръци от своя баща. Момченцето имаше много други подаръци и не обърна голямо внимание на своя. Сложи го настрани и много често забравяше за него. От време на време го вземаше, радваше му се за кратко и после пак забравяше за него. Така ...

fordanny7

Проза » Рассказы

2018-06-11T22:31:35+03:00 691 1 2

Рачел*- Шеста част. 🇧🇬

***
Георги се беше отпуснал на стола и сега навел глава назад дремеше спокойно в Кметството. Бай Нонко, кметът на селото, много се чудеше на това момче. Войниче, че е бил от далеч си му личеше от сериозният му и пълен с мъка и горест поглед, от набразденото с белег лице, от ръката, но от всичко друг ...

LiaNik

Проза » Рассказы

2018-06-10T12:34:09+03:00 885 6 11

Бурята 🇧🇬

Всички бяха приготвили чадърите си, синоптиците прогнозираха гръмотевична буря. Наближаваше късният следобед, а прогнозите им доста закъсняваха. Светлината на слънцето се бе скрила зад синьо –сивите облаци и постепенно тъмнината и мракът се настаняваха в малкото спокойно градче. Хората бяха изпаднал ...

tasilo

Проза » Рассказы

2018-06-08T23:20:50+03:00 1.5K

Малкият принц на бял кон 🇧🇬

Яхнал съм коня и си ближа сладоледа. Топлите лъчи на майското слънце лениво се прокрадват през листата на дърветата, за да погалят нежно щастливите ми клепачи. Лекото и ритмично почукване с копита по асфалтовите алеи успокоява ума и вдъхва увереност в отпуснатите жили. Коремът на благовъзпитаното жи ...

murjoflos

Проза » Рассказы

2018-06-08T22:47:43+03:00 1K

Димитър-Тодор 🇧🇬

Димитър-Тодор, или Ди-то-бе-ро-де-ро-же-ми-де-ко-ву (първите две букви от всички имена и фамилии, които бях измислил, подобно на Пипи Дългото чорапче) – всъщност беше баба ми. Наричах я така, защото като малък имах приятел на име Тошко, с който намирах някаква визуална прилика. Бях глупаво дете и вм ...

yanko88

Проза » Рассказы

2018-06-08T10:57:10+03:00 1.1K

Барманката : Коктейл в Бар „Среща на силите“ 🇧🇬

Хора, да ви имам проблемите. Готов съм да си сменя мястото с всеки един от вас. Ритах едно смачкано кенче от някаква напитка. Толкова избледняло, че не ставаше ясно дали това е бира или газирана напитка и си мислех колко приличам на нея. Обезличен, без смисъл и щастие в живота, без цел и посока, сам ...

Fenris

Проза » Рассказы

2018-06-08T10:51:38+03:00 1.3K 2 4

Бурята 🇧🇬

Бурята
Всички бяха приготвили чадърите си, синоптиците прогнозираха гръмотевична буря. Наближаваше късният следобед, а прогнозите им доста закъсняваха. Светлината на слънцето се бе скрила зад синьо –сивите облаци и постепенно тъмнината и мракът се настаняваха в малкото спокойно градче. Хората бяха и ...

tasilo

Проза » Рассказы

2018-06-08T02:42:00+03:00 1.1K 1

С аромат на море 🇧🇬

Когато във вторник Елена отвори вратата на офиса през ум не й мина, че животът й ще бъде преобърнат с главата надолу. Напротив.
Събуди се в страхотно настроение. Предния ден се беше видяла с приятели на таратор и вкусотийки, беше се посмяла на старите им спомени и се беше заредила с положителна енер ...

СлънчевЛъч

Проза » Рассказы

2018-06-08T02:14:53+03:00 1.2K 1 2

Цветето 🇧🇬

В стаята беше притъмнено от спуснатите щори, само така можеше да се избегнат парещите лъчи на следобедното юлско слънце. Жената, около шестдесетте, лежеше на двойно легло в спалнята и говореше. Завита с тънко памучно одеяло, въпреки горещината. Въздухът – сладникав и спарен, миришеше на лекарства, с ...

СветланТонев

Проза » Рассказы

2018-06-08T01:44:54+03:00 1.5K 4 5

Один день Ивана Ивановича

Новый рынок – на самом деле рынок старый.
Базар - давний в Одессе, - и названием своим всегда дорожит.
Прозрачные высоченные шатры уносят главный корпус рынка в аппетитные небеса. Парадный вход, откуда вошёл Сева Пепельжи, совсем потерялся в светлых объёмах мясо-молочного здания. Сева медленно двига ...

Бетон

Проза » Рассказы

2018-06-06T01:53:05+03:00 1.4K 1

Камъчето 🇧🇬

Той, беше едно обикновено камъче, подритвано на пътя, това бе целият му живот. Дали бе смислен той? Него това не го интересуваше. Камъчето, бе просто камъче, но когато някой го ритнеше, той усещаше емоциите на извършилият това дело. Днес все още никой не го бе ритнал, може би защото не беше по среда ...

Fenris

Проза » Рассказы

2018-06-05T19:28:28+03:00 1.6K 1 2

Силата на майката 🇧🇬

Иван отвори вратата на малката стаичка, усмихна се и каза:
- Майко, тук съм, няма страшно!
Възрастната жена лежеше на леглото и обърна главата си към своя син. Кимна, не се усмихна, не каза нищо. Иван наведе очи към дървения под. Отиде до масата, взе един стол и седна до леглото.
- Как си мамо? - по ...

perfanov

Проза » Рассказы

2018-06-05T09:53:48+03:00 1.4K 2

Пеперудена целувка 🇧🇬

Животът ми се промени по такъв начин, че просто …. Но нека започна отначало. Нещата започнаха така:
– Живота е гаден, разбираш ли? Г-А-Д-Е-Н. Да ти го спелувам ли и на английски? F-U…
– Няма нужда, няма нужда. Разбрах твоя живот е гадеееен. – той се засмя.
– Да. И не мога повече така. Ще приключа с ...

Fenris

Проза » Рассказы

2018-06-04T10:34:40+03:00 1.7K 2 4

Шоколадовото момиче 🇧🇬

Стоеше изправена и бачкаше на рецепцията от няколко часа. Единственият плюс днес беше, че температурата вътре бе нормална. Имаше чувството, че ако види още един клиент с неговите претенции особено чужденец щеше да запищи. И той се появи. Веднага правеше впечатление. Дизайнерска риза, дизайнерски пан ...

Fenris

Проза » Рассказы

2018-06-03T21:21:26+03:00 1.3K 3 4

Рачел* - Пета част. 🇧🇬

***
Чудно нещо ставаше с Георги. Преди той гледаше за нищо да не мисли и да не му се въртят в главата разни сметки за напред, а сега все мислеше. Цял ден прехвърляше през ума си какво и колко имаше в къщата, по долапите, в мазата и какво още не достигаше, за да са добре трите му жени. „Неговите три ...

LiaNik

Проза » Рассказы

2018-06-03T18:12:54+03:00 809 5 11