Рассказы - Проза

Това, което убива (за конкурса) 🇧🇬

Семейство Мирчеви вечеряха заедно за пръв път от месеци насам. По предложение на главата на семейството Стоян Мирчев. Неговият син Станимир се чувстваше странно в компанията на родителите си, освен това изобщо не бе гладен, да не говорим, че бързаше за среща с гаджето си, с което се бе запознал пред ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

2016-02-03T22:22:06+02:00 1.2K 14

Пъкъл III 🇧🇬

ПЪКЪЛ III
- Дай едно петаче на бедния нещастник, за да те поживи Господ – окаяника с чуканче вместо ляв крак впива белите си ириси в двамата спътници и сякаш се взира в най-дълбоките кътчета на душите им – направете едно добро дребно милосърдие и ще заслужите благодатта Му, мили хора!
Ще заслужи бла ...

йеромонах

Проза » Рассказы

2016-02-03T21:59:52+02:00 589

Сиромаси 🇧🇬

- Сиромаси на Кеба имаш ли? – пита Гришата и подава ръка.
- Не – отговорих с неудобство. За първи път чувам това заглавие!
- Потърси я! – и хвърли банкнота от сто долара под носа ми… На връщане от Испания спрях в Белград да гледам мач на „Цървена звезда“ - през полувремето сърбите я пускаха… Искам я ...

Volter

Проза » Рассказы

2016-02-03T21:50:13+02:00 1.2K

Обичах и трите 🇧🇬

Новите приложения в телефонните апаратите объркаха живота ми.
...
В живота си човек има няколко любови. Всяка една от тях стои в точно един дял от мозъка на човека. С точно определен нюанс на цвят, ухание, усещане, романтика и мисъл. Това е последната констатация на Николай.
Той обичаше Десимира, но ...

rumona

Проза » Рассказы

2016-02-03T21:47:43+02:00 1.2K 1

Посоки 🇧🇬

Накъде беше тръгнала? Досега не бе си помисляла, че е възможно да загуби акъла си от обич към един мъж и заради него, насред зима, да пропътува стотици километри… Да живееш толкова години на тази земя и да не си опознал дори себе си, странно, много странно! Мислеше се за изключително разумна, дори з ...

Eia

Проза » Рассказы

2016-02-03T07:56:07+02:00 1.3K 2 16

Поледица 🇧🇬

Поледица
(Не е за конкурса, защото тази любов може да се окаже напълно възможна...)
- Хайде, какво става? – гласът ù беше притеснен. А и обхватът беше лош.
- Чакай там! – сопна ù се той. Хич не му беше до нея.
- До кога? – настоя тя, сред пукне и паразитни шумове. ...

gitarist

Проза » Рассказы

2016-02-03T07:46:19+02:00 987 3

Пъкъл II 🇧🇬

ПЪКЪЛ II
Цялата траурна процесия мудно се затътри след олющената от времето катафалка, теглена от две кранти с гръден кош като радиатор. Крантите трябваше да са дорести жребци, а лакът на катафалката – бляскав и прясно положен. Но стария арменец беше стиснат и така си и отиде от тоя свят. Като после ...

йеромонах

Проза » Рассказы

2016-02-03T07:46:04+02:00 593

Непознатият 🇧🇬

Навън се бе стъмнило отдавна. През прозореца се виждаше притихналият град, потънал в своя сън. Полунощ отдавна мина и светлините, които до преди час виждах през прозорците на сградите, бяга загасени. Стъклата бяха започнали да се заскрежават и зимният студ се канеше да рисува върху тях, като че са п ...

Boyan

Проза » Рассказы

2016-02-03T07:44:14+02:00 671

Крачка през пропастта (за конкурса) 🇧🇬

(за конкурса “НЕВЪЗМОЖНАТА ЛЮБОВ”)
Любовта – това за него означава взрив, това е торнадо, това е истинска природна стихия. С викове, с вопли, с преобръщане на всеки и всичко с краката нагоре и обратно. В краен случай, поне за него е така. Може би за вас това представлява някакво постепенно развитие ...

TytoALBA

Проза » Рассказы

2016-02-01T18:30:33+02:00 1.3K 10

За Марина и любовта (за конкурса) 🇧🇬

Марина винаги казваше, че се е родила мечтателка. Не винеше родителите си, които я бяха отгледали с пустините на Дюн, сенките на Амбър, войните на Вор, историята на Артър Дент и числото 42, премеждията на звездният навигатор Пиркс, приказките от Средната земя и Света на Диска, магията на Авалон, дяв ...

Clara

Проза » Рассказы, Другие

2016-02-01T08:24:26+02:00 2K 11

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк - 2 🇧🇬

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк. Загадка в ресторанта
Продължение
– Нали не те притеснява моето погалване – прошепнах в упоение от нейната красота и чувственост. Ръката ми вече много нежно галеше кадифената кожа до женското ѝ съвършенство.
– Неее, не! – съвсем леко и с нюанс на любовна ...

Bezzhichen

Проза » Рассказы

2016-01-31T18:29:16+02:00 1.5K 2 15

Българска кръв 🇧🇬

Българска кръв
Това беше денят, в който Санди Билика доведе в пенсионерския клуб оная чужденка. Влезе и се огледа преди да отиде на масата на Киро Горския.
- Кироооо – викна от вратата Санди – виж таз мома тука, иска нещо, ама не й се разбира. Га че е англичанка, ама такваз ли е, не е лиии..., кой я ...

strina

Проза » Рассказы

2016-01-31T18:06:45+02:00 1.5K 2

Точно тази 🇧🇬

Лятото, със своята пъстрота и виталност, ни изтласква от тихия залив на нашите дни и ни кара да преоткрием нови, или добре забравни стари щастливи мигове от живота ни. Но и то бързо ще отмине, като прочетена на един дъх страница от нашия живот....
Такова бе и това лято, в което един благородник съвс ...

ahilesov

Проза » Рассказы

2016-01-31T18:00:35+02:00 1.8K

Котка черна пътя й пресече 🇧🇬

Черната котка се шмугна покрай Стела и изприпка до бордюра. Завъртя глава и се озърна със зелените си хипнотични очи, очевидно възнамеряваше да пресече. Да пресече пътя й. Стела се скова от напрежение, но само за момент. После инстинктите й за самосъхранение я подтикнаха да се втурне напред и да се ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

2016-01-31T17:57:51+02:00 770 3

Конспект на любов зад спуснати щори 🇧🇬

КОНСПЕКТ НА ЛЮБОВ ЗАД СПУСНАТИ ЩОРИ
Веднъж срещнах в завода ужасен тип: зъл, отмъстителен, женкар, егоист, праволинеен ненормалник и самомнителен. Опознавах го постепенно и се чувствах така, сякаш някаква гадна болест бавно прогресираше в мен и ме караше да се смалявам, да отпадам, да се побърквам. ...

exuded

Проза » Рассказы

2016-01-31T17:49:57+02:00 630

Шок /за конкурса/ 🇧🇬

Така ме цепеше главата, та две не виждах. Снощи се напихме яко с едни приятели и как съм се прибрал вкъщи, не помня. Губеха ми се моменти, дори часове. Спях ли, сънувах ли и това не знаех, но телефонът звънеше, та се късаше. Метнах възглавницата върху пияната си тиква, но той дрънчеше в ушите ми, та ...

RaiaVid

Проза » Рассказы

2016-01-31T17:48:19+02:00 1.5K 12

Белият рицар 3 🇧🇬

Първите слънчеви лъчи рaзпръснaхa нощнaтa тъмнинa и остaвихa сaмо черните гърчaви клонки нa мъртвите дърветa нa орaнжев фон. Беше идеaлнaтa мръснa сутрин, първото време след биткa, когaто воиниците трябвaше дa се спрaвят с уморaтa, мръсотиятa, нaрaнявaниятa, инфекциятa и мъртвите. A в повечето случa ...

Труповоз

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2016-01-30T10:58:58+02:00 745

Тишината на една любов 🇧🇬

„Всички пътища
имат една посока -
започват и свършват
в Любовта...”
Sg ...

ГФСтоилов

Проза » Рассказы

2016-01-30T10:54:21+02:00 1.7K 2 1

Пъкъл I 🇧🇬

ПЪКЪЛ I
„Там ще има плач и скърцане със зъби“
(Матей – 8,12; 13, 24, 51; 25, 30)
Втора част на поредицата „Едем“
Сърби го ужасно. Средния и безименния пръст на левия му крак почти са се слели и са придобили морав цвят от възпалението. Колко дребно насекомо е комарът, а какво поражение може да нанесе ...

йеромонах

Проза » Рассказы

2016-01-30T10:53:52+02:00 636

Трапчинки и трапове /покрай конкурса/ 🇧🇬

Магично дете си беше тази Магда! Човек, като я видеше, му се искаше да я гушне и да целуне трапчинките, които и при най-беглата усмивка бързаха да се появят на бузките й! Родителите й не можеха да се нарадват на звездичката, която бяха създали и само баба Цвета се правеше на строга, сигурно защото б ...

Eia

Проза » Рассказы

2016-01-30T10:50:57+02:00 875 1 5

Червено като кръвта (част втора) 🇧🇬

II.
Виорел
Всички ми казваха, че е вещица. Виждали я да прави неща, които не били присъщи за едно нормално и порядъчно момиче от нашето общество. Но аз не исках да повярвам в това. Мислих, че просто я клеветят, защото хората имаха навика често да правят това. Но не бях прав... Защото аз самият накра ...

Boyan

Проза » Рассказы

2016-01-30T10:49:22+02:00 1.3K

Белият рицар 2 🇧🇬

Влязохa в мъртвaтa горa през мaлкa, почти пресъхнaлa рекичкa. Не рискувaхa дa бъдaт зaбелязaни от случaен пaтрул, преминaвaщ точно оттaм. Кaсaпинът следвaше стъпките, които великaнът беше остaвил по кaлтa. Имaше очи кaто коткa и виждaше всичко, дори в релефнaтa кaл посред рaннa нощ. Белият рицaр нор ...

Труповоз

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2016-01-29T07:47:04+02:00 775

4етири 🇧🇬

Аз, ти, той и тя. Или иначе казано – 4етири. Няма имена, няма отличителни белези. А просто 4етири. Няма възраст, няма качества. А просто 4етири. Няма емоции, няма постижения. А просто 4етири. Или поне за пред другите. За пред чуждите, които така и не понечиха да ни опознаят. За пред тези, които си и ...

whisper_f

Проза » Рассказы

2016-01-29T07:44:15+02:00 798 2

...Предложение...(Днес) 🇧🇬

...Предложение... (Днес)
За семейството предстояха трудни времена, помрачени от хора, които искаха да ни съсипят, да ни разделят, да ни унищожат, но днес беше един от най-щастливите дни, въпреки това. Няма да разказвам, за това което ни прави нещастни, а за това, което ни радва в момента...! Както в ...

Kalia1117

Проза » Рассказы

2016-01-28T19:22:01+02:00 458

Белият рицар 1 🇧🇬

Един от най-големите поводи за гордост при хората като вид е, когато се повдигне темата за умението им за самонаблюдение и самосъвършество. Рядко някой от тях се сеща да отбележи, колко често се забравя значимостта на околнaтa средa. Неприятнaтa околнa средa лесно се зaбелязвa, с нежелaние се описвa ...

Труповоз

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2016-01-28T13:49:59+02:00 761

Неразказана история 🇧🇬

Седеше тихо притихнала и вдишваше тежкия дим от цигарата. Гледаше го как спи и вливаше от неговото спокойствие в себе си. Съвсем неотдавна преоткри в себе си онова усмихнато и щастливо момиче, което смяташе, че е отдавна погубено. Но то се показа, малко и беззащитно, видяло светлината в очите му. И ...

Ninna_79

Проза » Рассказы

2016-01-28T13:47:41+02:00 941 6

Черни птици 🇧🇬

Когато ти и брат ти станахте на пет, небето над село Бръшлян почерня от гарвани. Отначало кръжаха високо, после се снижиха и взеха да нападат врабците и лястовиците, гълъбите и синигерчетата. Накрая накацаха по покривите и оградите, овошките и лозята, царевичака и слънчогледа. Татко ти и дядо ти изл ...

AnnyGyurova

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2016-01-28T13:44:42+02:00 998 2 4

Здравейте, здравейте 🇧🇬

Срещам днес бай Къци с неговата баба, привличаща с червената си като Марс коса. Прегърнала, нашата, топлия хляб като светиня, и ръкомаха ли ръкомаха, бръщолеви, нарежда, а он зад нея върви и с лек намек за поздрав измъдри едно заспало:
- Здравей.
Окончанието на тази дума от неговите уста според мен, ...

rumona

Проза » Рассказы

2016-01-28T13:43:49+02:00 1.2K

Живот през котешки очи 🇧🇬

Беше един от ония есенни дни, в които въпреки припичащото слънце, можеше да се усети студената милувка на приближаващата зима. На вън постепенно ставаше все по-студено не само през нощта, но и през деня. Често в последно време, когато минавах покрай другите котки ги чувах как си мърморят недоволно п ...

Rasha

Проза » Рассказы

2016-01-28T13:43:11+02:00 940 2

Голямата бизнес стъпка 🇧🇬

Раздрънканият автобус кашляше на всеки завой, подскачаше при всяка неравност, звуците на радиото ту се появяваха, ту изчезваха, а цветистите ругатни на шофьора изригваха при всеки трус и допълваха екзотичната картина на пътуването...
Кметът на село Девлен се прибираше в унило настроение. Конференция ...

Довереница

Проза » Рассказы

2016-01-28T13:36:20+02:00 809 1 12

Приказка за миг 2 🇧🇬

Приказните земи на Оринт се намираха далеч, далеч на изток, отвъд Пелагия, отвъд дълбокото синьо море. Пътуването дотам с най-бързия кораб отнемаше петнадесет дни, ако времето беше хубаво, разбира се. Но черният дракон се носеше като вихър из висините на Фантасмагория и отведе двете момчета в далечн ...

Stay-C

Проза » Рассказы, Повести и романы, Фантастика и фэнтези, Сказки и произведения для детей

2016-01-28T13:34:45+02:00 1.6K 1

Потъване (За конкурса) 🇧🇬

"Скъпи пътници, корабът потъва нормално и дъното е по-близко от брега. Кой иска да бъде капитан?"
Флорида е една потъваща земя. Това потъване не е като потъването при корабите, където е свързано с бучене на океански вълни, злобно свистене на вятъра, и писъци на ужас смесени с проклятия, от устите на ...

B

Проза » Рассказы

2016-01-27T22:13:07+02:00 1.1K 10

Червено като кръвта (част първа) 🇧🇬

I.
Еларин
Някога виждал ли си вълк отблизо? Стоял ли си само на крачка разстояние от това величествено животно, че да усещаш дъха му в лицето си? Аз да. Бях притисната в едно дърво от онзи свиреп хищник с черна като нощта козина. Беше вперил стъклените си очи в моите и успявах да видя отражението си ...

Boyan

Проза » Рассказы

2016-01-27T19:41:38+02:00 674 2

На смрачаване 🇧🇬

На смрачаване
Вранчо стържейки разбития асфалт с огромна метла от дрянови пръчки рече:
- Гръмнаха Крушата...
Вранчо е циганин, ама цигански не знае – има и такива български граждани. Навремето метеше на Джони - сега, когато паркинга се пренасели, той продължи своя ангажимент, а ние събираме някакви ...

Volter

Проза » Рассказы

2016-01-27T18:47:57+02:00 1.4K

Скръбна вест 🇧🇬

Вечер Бай Ценко може и с хляб и с пастет да мине. Ако няма пастет – майонезка. Ако не е майонеза – буркан с домати ще отвори, ще му резне един кромид и готово. За него не е важно дали ще има манджа, а дали ще има салатка. Зиме, лете - салатка да е! Той даже и на туршията и казва салатка. Не че е няк ...

Hordalendingen

Проза » Рассказы, Юмористическая

2016-01-27T18:41:58+02:00 961 4

Жена 🇧🇬

Тя е жена. От онези истинските, редките. Жена, която те омагьосва, жена, която може да заличи всяка мисъл в ума ти. Жена, предизвикваща фурор, жена, събираща всички погледи в стаята.
Тя знае кога е нежелана, тогава кротко се отдръпва, нищо, че е наранена. Забелязал ли си, че е до теб дори когато си ...

НиколС

Проза » Рассказы

2016-01-27T18:26:44+02:00 1.3K 4

Приказка за миг 1 🇧🇬

Езар захлопна вратата след себе си и се просна отчаян на леглото.
- Вече си на четиринайсет, престани да се държиш като петгодишен хлапак! – долетя укорителният глас на майка му някъде далеч отвъд вратата.
- Няма! – изхлипа през зъби момчето, надигна се и хвърли диоптричните очила настрани, прекара ...

Stay-C

Проза » Рассказы, Повести и романы, Фантастика и фэнтези, Сказки и произведения для детей

2016-01-27T07:53:08+02:00 1.6K 2

Изневяра 🇧🇬

Най-накрая приключих работния ден. Нямах търпение да се прибера вкъщи и да се хвърля в топлите прегръдки на Валери. Умората от тежката седмица ме бе налегнала още в сряда. Но си обещах, че в петък ще си дам по-голяма почивка. Имах нужда, а и си я бях заслужила.
Отбих се през малкото магазинче на ъгъ ...

malkata-usmivka

Проза » Рассказы

2016-01-26T21:07:40+02:00 952 4

Тук, където ме остави 🇧🇬

Ти бе моят ангел, но и моят демон. Не подозираше, че присъствието ти ме погубва, но ме и лекува. Ти бе и светлина, и мрак, и сянка, и мъгла, и слънце. Ти бе светът, но бе единствена. Защо, мой паднали ангеле, защо след теб не посмях да обичам друга? Дали защото твоята убийствена красота още се явява ...

НиколС

Проза » Рассказы

2016-01-26T20:32:21+02:00 1K 1

До края на света за една жена 🇧🇬

До края на света за една жена
“Любовта е навсякъде по света, приятелю. От теб се иска само да я намериш.”
Очите му започнаха да се уморяват от продължителната работа пред компютъра и не след дълго усети тъпа болка в слепоочието си.
Все повече му се струваше, че екрана помътнява, а буквите и цифрите ...

parvanski

Проза » Рассказы

2016-01-26T20:12:42+02:00 750 1