Рассказы - Проза

Писателят с картечницата 🇧🇬

Купувачи почти нямаше. А и как да има като времето бе едно такова… никакво - мрачно и мъгливо, непредразполагащо към разходки навън и съответно към пазаруване на книги. Да не говорим, че до Коледа оставаха цели десет дена. Дали тогава нямаше всички да се юрнат да купуват? Надали. Та кой се интересув ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

2015-12-14T18:29:17+02:00 742 3

Отменете Коледа 🇧🇬

Отменете Коледа
Уважаеми, господин Дядо Коледа,
Пишем Ви група отчаяни от настоящето и угрижени за бъдещето мъже от блок 35 на нашия квартал. Уважаеми господине, бихме искали най-категорично да протестираме срещу честването на Коледата у нас. Смятаме, че това е празник, който дискриминира мъжете, ак ...

keltco

Проза » Рассказы

2015-12-12T23:04:24+02:00 688

Разни суети 🇧🇬

Докато пожарникарите режеха ламарините на автомобила ù, който се бе забил в крайпътно дърво след поднасяне по заледения път, Нина Фотева се зачуди дали лицето ù е изкривено от болката, раздираща я с неумолима жестокост. Фактът, че нещо не бе наред с левия ù крак, за момент бе останал на заден план, ...

Heel

Проза » Рассказы

2015-12-12T23:00:08+02:00 717

Истина ли... 🇧🇬

Възрастният мъж седеше до голямото махагоново бюро, държеше цигара и гледаше събеседника си, като странно екзотично животно невиждано досега. Дните в които трябваше да му даде по някой друг житейски урок бяха тежки. Пое дълбоко дъх и го погледна отново.
- Е, да... - каза той - често ще изричаш думит ...

onesunnygirl

Проза » Рассказы

2015-12-12T14:16:58+02:00 876 2

Късмет 🇧🇬

Най-после стигна до нея – масивна дъбова врата със златна табела, на която пишеше заветното – РАЙ. Сърцето на бай Добри се разтуптя. Почеса се по главата без да го сърби, прекръсти се, плахо хвана тежката златна подкова и почука три пъти. Ослуша се за нечии стъпки отвътре, но явно беше подранил. Ще ...

valia1771

Проза » Рассказы

2015-12-12T14:15:30+02:00 1.7K 12

„Ойси! Прихвати ме, свети Константине!“ (за конкурса) 🇧🇬

Когато попрегърбеният от грижи делник се канеше да си нахлупи шапката ниско над очите и с ироничната усмивка на залезното зарево да се стопи зад тепето, Гюргена почувства странно виене на свят. Буквите върху монитора започнаха да трептят и сложният документ, над който работеше, засега остана недовър ...

Eia

Проза » Рассказы

2015-12-12T14:01:32+02:00 1.7K 1 4

Майка 🇧🇬

Селото бе прогърмяло от страшна новина. Лудата Анастасия се запалила и изгорила и къщата и себе си. Не бе за вярване! Всички само за това говореха. Все пак сега се връщаха от нейното погребение. Нагостиха се бабите с жито и други вкусотии, които раздадоха за Бог да прости. Малцина знаеха истината за ...

inakalina

Проза » Рассказы

2015-12-12T13:29:16+02:00 540 1

Ех, че работа! 🇧🇬

- Браво, бе! Как не те е срам? Това твоето на нищо не прилича! Да спиш на работното си място!
Стреснах се от думите на човека до мен и отворих очи. Засрамих се и наведох глава. Сигурно се случва и на други, не само на мене. Умората така ме беше налегнала, та не можех да мръдна от мястото си. То моет ...

RaiaVid

Проза » Рассказы

2015-12-10T18:03:51+02:00 1.2K 11

Грехът на старата нестинарка (за конкурса) 🇧🇬

Поканиха я и този път. От уважение. Гонеше осемдесетте, но все още не се даваше. Само този кръст да не я болеше. И как Господ я наказа да петлае краката си на стари години. Нещо все назад я теглеше. Губеше равновесие и аха-аха да падне. Виж там в жарта беше друго. Нищо не чувстваше – нито кръст я бо ...

valia1771

Проза » Рассказы

2015-12-10T00:31:40+02:00 1.6K 12

Ама, че съм тъпа, руса кучка! 🇧🇬

Да, да, така си е! И въобще не ме жалете, ами се смейте, щото явно съм задръстена отвсякъде и то съвсем. Не, че съм руса по рождение, ама май мозъкът ми е изрусен напълно. Ще ви кажа за какво иде реч, та да не се чудите и вие.
Получавам аз една бележка със странен надпис: ”ЕТ МАЧИБО” и нали съм умни ...

RaiaVid

Проза » Рассказы

2015-12-09T08:03:28+02:00 1.7K 9

Пламъци (за конкурса) 🇧🇬

ПЛАМЪЦИ
(за конкурса “Нестинари”)
Странен сън сънувах тази нощ...
Над покрива на Кулата на Огнепоклониците висеше знак на Слънцето, а на портите беше издълбан странен надпис, гласящ: “Това, което не изгори в огъня, ще се разпали в жарта”. Докато се опомня и вече бях вътре в този чудноват Замък. Факл ...

TytoALBA

Проза » Рассказы

2015-12-09T00:39:23+02:00 1.3K 4

Последния лов на лисицата 🇧🇬

Декемврийското утро завари полето ослепително побеляло. Дребния и ситен снежец се сипеше като бяла пудра захар над смълчаните угари изорани през есента. Малкото ято яребици се бе сгушило под шипковите храсти в отдавна пресъхналото дере недалеч от селото и плътно притиснати една до друга, птиците се ...

parvanski

Проза » Рассказы

2015-12-05T22:29:15+02:00 2.2K 5

Шепа камъчета 🇧🇬

Какво е богатството? Да имаш много пари, с които да си купиш най-хубавата къща, с най-модерното обзавеждане и голяма градина? Да имаш най-новата и мощна кола, за която всички биха ти завидели? Или да бъдеш толкова богат и известен, че целия свят да знае името ти? Да, може би за много хора това е бог ...

Boyan

Проза » Рассказы

2015-12-04T07:53:58+02:00 1.2K 5

Родината умира… 🇧🇬

Родината умира…
„Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън ...

tankatanka79

Проза » Рассказы

2015-12-02T20:01:04+02:00 1.7K 2 6

Огнена помощ /за конкурса/ 🇧🇬

От незапомнени времена селото се гушеше в подножието на планината, а жителите му посрещаха в ранни зори изгрева на слънцето, някъде в полето и благодаряха на бога за благата, които им даваше. Всичко течеше нормално, трудеха се честно за хляба си, спазваха се традиции, палеха се свещи в църквата, кръ ...

RaiaVid

Проза » Рассказы

2015-12-02T12:50:20+02:00 2.1K 20

Някъде в жегата, преди мача 🇧🇬

Ама, че време! Горещо... Задушно.... Тежко.... Не се дишаше, та чак не се траеше. На него обаче не му пукаше. Времето не му пречеше. Имаше други интереси. Вълнуваше го предстоящият мач и то много. Но… Винаги имаше по едно НО във всяка ситуация.
И така - този мъж трябваше да свърши нещо, преди футбол ...

RaiaVid

Проза » Рассказы

2015-12-02T07:57:13+02:00 1.2K 8

Калиграфия на сълзите (част 1ва) 🇧🇬

Представи си чаша за шампанско. Висока, крехка, грациозна, деликатно пасваща в ръката ти. Сега си представи, че се изплъзва- изпускаш я! Пада! Чуваш ли ужасния писък, с който се разбива на пода? Стряскащ звук, от който за момент примираш, изтръпваш. Този, същият - крясък на спомен от вчерашноутринна ...

Dannia

Проза » Рассказы

2015-12-01T15:02:40+02:00 569 1

Любовна мъка 🇧🇬

Любовна мъка
Дъждът тихо се ръсеше навън и тракаше по прозорците на къщите. Часът беше около 5 и половина и предвид факта, че беше зима, денят бързо бързо си бе заминал и нощта бавно се спускаше над града.Наоколо беше пусто както винаги. Хората в този квартал свършваха работа по-късно и се налагаше ...

Elicaismyinspiration

Проза » Рассказы

2015-11-30T17:18:22+02:00 1.1K 2

Между рая и ада 🇧🇬

Разперих веднъж ръце, отделих се леко от земята и аха да полетя нагоре към небесата, когато усетих, че някой ме дърпа за краката. Поглеждам - едно ангелче крилато:
- Ти къде така? - ми вика.
- Как къде? - отвръщам - Към Рая, в красотата...
- Чакай, чакай! - рече то - Не сме те канили! Пък и времето ...

RaiaVid

Проза » Рассказы

2015-11-28T22:49:48+02:00 1.3K 8

Снимки 🇧🇬

Подпирам фотоапарата на един клон и правя десетина снимки. Дистанцията е голяма, приблизително петдесет метра, обаче обективът е прекрасен и това не е проблем. Скрила съм се зад един гъст храст, но не се чувствам в безопасност. Здраво ще загазя, ако ме забележат. Старая се де не мисля за евентуалнит ...

Heel

Проза » Рассказы

2015-11-28T22:31:52+02:00 1.1K 2

Писмо до Дядо Коледа 🇧🇬

Небето беше сиво. Бели снежинки танцуваха във въздуха и се сипеха като звезден прах над града. Бяха натрупали пухкави преспи, които приличаха на одеяло, повило като бебе улиците, къщите и дърветата. Децата си играеха навън, правиха снежни човеци, замеряха се със снежни топки, пързаляха се с шейните ...

Boyan

Проза » Рассказы

2015-11-28T22:20:46+02:00 679 2

Сивият кардинал 🇧🇬

Телефонът ми звънеше глухо продължително и монотонно под възглавницата. Винаги когато заспивах го оставях до нея, а като се събуждах го откривах промушен под нея или паднал до леглото. Навън се зазоряваше. Оскъдната сиво – белезникава утринна светлина пестеливо се процеждаше през тънките процепи на ...

parvanski

Проза » Рассказы

2015-11-26T22:16:39+02:00 827

Бедната украинка 🇧🇬

Бедната украинка
Тя тъжно впери поглед в разрушения си дом. Влезе вътре и остави чувалчето с картофи на масата. Бедната украинка се оказа излъгана, оставена сама в тъмната стаичка на порутената си къщурка. Идваше зима и тя измръзваше, но от гордост не искаше помощ от по-голямата си сестра. Нейния въ ...

charliemlad

Проза » Рассказы

2015-11-26T21:32:56+02:00 931 3

Без дъх 🇧🇬

Помниш ли онези моменти от живота ти, които са те оставяли без дъх? Помниш ли миговете, в които си изпитал най-истинското щастие от на пръв поглед дребни и съвсем обичайни неща? А онези трудни за преодоляване случки, които са спирали сърцето ти и които никога не би забравил? Но това е животът. Той е ...

Boyan

Проза » Рассказы

2015-11-24T22:09:05+02:00 886 3

Първа среща с братовчедите 🇧🇬

Бяхме на гости на дядо и баба през една от ваканциите...
Времето беше слънчево и излязохме на разходка с тях. Държаха ни здраво за ръцете, за да не се изгубим в големия град. В началото с брат ми се дърпахме, но като разбрахме къде отиваме, тръгнахме спокойно като възпитани деца.
Нямахме търпение да ...

RaiaVid

Проза » Рассказы

2015-11-24T21:42:28+02:00 1.3K 7

Грозна 🇧🇬

Катастрофа. Изглежда странна. На пръв поглед. Прав път. Пуст. Чист асфалт. Хубаво време. Малка кола. Тойота. Размазана в дърво. Засичане? Избягал виновник? Явно това. Пиян шофьор? Също възможно.
Приближава катафалка. Шофьорът е забелязал. Отбива веднага. Излиза. Оглежда. Скорошен инцидент. Трябва да ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

2015-11-24T21:13:02+02:00 739 3

Онуй там, на воденицата... 🇧🇬

Съществото подскочи и пак писна. Дребното тяло за кратко литна, но големите крила не се разтвориха.
Повече пространство трябваше, а на тоя тесен ръб няма как да се засили. И то изпищя, започваше да разбира.
- Много тъжно п-п-п-плаче, к-к-като дете – прошепна Станой, като се развълнуваше, по-явно ста ...

aneria

Проза » Рассказы

2015-11-22T23:53:05+02:00 680 4

Мария Д. и бежанците 🇧🇬

Мария Д. взе чашата с кафе и дръпна завесите на прозореца. Днешната октомврийска утрин беше съвсем различна от предишните. Само за една нощ всички цветове сякаш бяха умрели, оцелял беше само сивият. Гледката напомняше на истинска графика - бяло, черно и много, много безрадостно наситено и хладно от ...

mtrifonov

Проза » Рассказы

2015-11-22T23:45:39+02:00 720

Хероин, изкуство и водка 🇧🇬

Бирата не беше достатъчно студена, но пък беше най-доброто, на което можех да разчитам, след като през нощта изпих почти две бутилки водка, а остатъка глътнах на сутринта с кафето. Сервитьорката ме гледаше странно. Не би издържала и пет минути в моя свят. А тя не спираше да гледа часовника ми. Мисле ...

charliemlad

Проза » Рассказы

2015-11-21T20:31:56+02:00 1.6K

Любимката на шефа 🇧🇬

Тя беше невероятна – нежна и красива. Поне така си мислеха мъжете за нея, като я видеха. Жените пък й се възхищаваха, което беше някак трудно за вярване. И едните, и другите му завиждаха, когато излизаше с нея. Питаха го как я намерил, кога е родена, откъде идва, а той само се усмихваше и вдигаше ег ...

RaiaVid

Проза » Рассказы

2015-11-21T19:21:03+02:00 1.4K 14

Нов матрак 🇧🇬

В. Г. беше професор по ядрена физика и работеше в БАН. То сега в Академията на науките нямаше кой знае каква работа, ама нали си беше прецизно, той си остана там и не искаше да се раздели с нея. Всички членове се бореха само за имотите и запазване на службичката си, въпреки ниските заплати. Професор ...

RaiaVid

Проза » Рассказы

2015-11-19T18:40:33+02:00 1.3K 1 14

Преди време на село 🇧🇬

Къци и Стамат отраснаха заедно. Делеше ги една ограда, а малката дъсчена портичка стоеше винаги полуоткрехната, колкото да не преминават кокошките в другия двор. Макар, че малките тарикатки винаги намираха откъде да се промушат и ходеха задружно да кълват съседските домати.
- Въх, гиди проклетници н ...

dinko1963

Проза » Рассказы

2015-11-19T18:31:09+02:00 928 3

Кървава мъст 🇧🇬

Андрей седеше и сякаш се чувстваше неудобно от бездействието. Ина донесе две чаши с кафе и седна до него, въздишайки. Беше уморена, макар и да не беше правила нищо този ден. Тя бе облечена в лятна рокля до коленете, навън беше много горещо. Косата си бе прибрала отзад и беше наплескала очите си небр ...

inakalina

Проза » Рассказы

2015-11-18T20:43:25+02:00 659 3

Стреснушка 🇧🇬

Стреснушка
Два след полунощ е. От години не се бе стряскал така насън. Сякаш бе подскочил педя над леглото. Сърцето му бие в някакъв луд ритъм, спира за момент, после наваксва.
Какво бе сънувал? Познат сън. Весела компания. Всички пеят, надвиквайки се един друг. Той е в центъра както винаги. Изважда ...

gitarist

Проза » Рассказы

2015-11-18T20:31:41+02:00 1.4K

Засечка 🇧🇬

Чашите заподскачаха в нестроен танц, дрънчейки настойчиво. Чинията с телешко филе се пръсна на хиляди парчета, които като шрапнели удариха стените на сепарето. Макс седеше втрещен сред облак хвърчащи струйки вино, до ушите му достигнаха писъците на клиентите от съседната маса. И всичко това бе на зв ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

2015-11-18T07:49:31+02:00 705 1

Мацка, та дрънка! 🇧🇬

Каква красота! Какво изящество! Господ като е давал на едни, та се е забравил. Сякаш е бил в страхотно настроение…
А тя наистина е невероятна! Каква осанка само има! Бяло лице… Зеленикаво-сиви очи... Малка красива брадичка… Нежна дълга шия... Изваяно сякаш от скулптор тяло. Стройни крака… Стъпва гра ...

RaiaVid

Проза » Рассказы

2015-11-18T07:46:46+02:00 2.3K 1 14

Нощта, в която земята се разтваря (За конкурса) 🇧🇬

Нощта, в която земята се разтваря
- Пакост или лакомство-о-о?! Пакост или лакомство-о-о?!
Улисан в учебника, не бях усетил, как няколко маскирани дечица с мокри чадъри и запалени тиквени фенери се бяха промъкнали в заложната къща. Глупавият му американски празник! Беше стигнал и до затънтения ни гра ...

perperikon

Проза » Рассказы

2015-11-18T07:43:51+02:00 1.2K 1 21

Обаждане за сбогом 🇧🇬

Когато телефонът извибрира в джоба му, Найден за момент спря да диша. Беше странно усещане, като спомен от снощен сън, който изплува пред очите ти в разгара на работния ден, нещо неуловимо познато и недостижимо. Закърнял навик от един отминал живот, който му се струваше едновременно близък и далечен ...

Shina

Проза » Рассказы

2015-11-16T20:54:09+02:00 717

Легендата за Буридал 🇧🇬

Чувствам се задължен пред читателите да поясна какво означава Буридал и защо така е озаглавена последната ми стихосбирка. Най общо казано, Буридал е добрия, справедлив дух, населяващ нашето село и трънско Краище. Като малък, когато прекалявах с игрите и пакостите, баба ми ме плашеше с него: „Сега ще ...

rudin

Проза » Рассказы

2015-11-16T01:41:22+02:00 746 4

Там, в бабината къща /за конкурса/ 🇧🇬

Къщата беше накрая, близо до реката, но отдавна изоставена и самотна. Ние, наследниците се бяхме запилели кой по градовете, кой по чужбина...
През мен преминаха мили и топли спомени, когато я доближих, но... Пътната врата беше ръждясала, катинарът също... Трябваха ми здрави клещи, а аз нямах такива. ...

RaiaVid

Проза » Рассказы

2015-11-15T20:38:15+02:00 2.2K 2 14