Рассказы - Проза

За рисковете на професиите 🇧🇬

За рисковете на професиите
В деня, в който полицаите за първи път излязоха на протест, жалвайки се от липса на дрехи и компютри за работа..., а и за да искат двадесет заплати при пенсиониране на 40 години, по-големи отпуски и намаляване на прекомерното натоварване, което изпитвали при практикуване н ...

keltco

Проза » Рассказы

2015-11-15T20:32:59+02:00 646

Пълнолуние от спомени (за конкурса) 🇧🇬

Пълнолуние от спомени
- Разбери ме правилно, Тари, не бива да се привързваш към любимец. Това е грешно решение.
Това същество е от низш вид. Няма какво да научиш от него и времето, в което се ангажираш с него е чиста загуба на време и енергия.
- Мамо, не си права. Общуването изобщо не ми пречи. Дори ...

Довереница

Проза » Рассказы

2015-11-12T23:54:34+02:00 1.4K 1 11

(НЕ) Просто Чукане 🇧🇬

Тя свърши и аз се почувствах свободен да се изпразня също. Извадих шестнадесетте от нея и изпръсках по целия й корем.
- Беше ми много хубаво - каза тя и щракна със запалката.
"Хубаво ми е - не ми е хубаво" - жените са толкова честни...поне в това отношение.
- И на мен, мила - усмихнах й се и взех ци ...

charliemlad

Проза » Рассказы

2015-11-12T21:45:40+02:00 2.1K 3

Чупливата Лили 🇧🇬

Той се движеше в нея с резки тласъци, предизвикани от обзелата го буйна страст. Не беше внимателен, а трябваше, защото… Лили си каза, че не бива да мисли за болестта си в тези блажени мигове на върховна наслада, когато цялото й същество, копнееше за още и още и още…
Отлепяха устните си само за кратк ...

Heel

Проза » Рассказы

2015-11-12T21:42:01+02:00 824

Твоята попара не е моята 🇧🇬

Тя го биеше. По няколко пъти на ден. Неговата собствена майка. За щяло и нещяло. И да я питаш защо го прави, излишно ще да е. Ей, тъй, да станел човек. А, ти, какво си?! Майка?! Дроби, дроби, нали я знаеш оная – каквото си надробиш, това ще сърбаш, пари, не пари, твоя си е попарата, аз друга дробя…
...

pepsi1975

Проза » Рассказы

2015-11-12T21:40:37+02:00 1.3K 1 7

Изповедта на една таласъмка (за конкурса) 🇧🇬

По дяволите този конкурс! Трябваше да участвам в него. Ето, хората написаха прекрасни разкази, а аз нищо. Кога съм писала за таласъми и вампири. Че те не съществуват. Аз съм сериозен човек, реалист, здраво стъпил на земята. Не, няма да участвам! Голяма работа, ще минат и без мене. Я чакай да си нале ...

valia1771

Проза » Рассказы

2015-11-11T07:44:39+02:00 1.9K 15

Божидара 🇧🇬

- Божанкеее!..Слизай от дървото! Майкооо…ще ме умори това дете! Слизай ти казвам! Глуха ли си? Череши ли не си се наяла? Боже, божке.. що ме наказваш така? Дете ли родих или сврака? Все по дърветата…
- Слизам, бе майко. Не викай, че събра комшиите. Леле, каква си! Тате ми е казвал, че най-сладките ч ...

maiaan

Проза » Рассказы

2015-11-11T07:36:55+02:00 1K 7

Идеализиран принц 🇧🇬

Заприличала съм на малко момиченце. На едно от онези деца, които са влюбени в любимия си анимационен герой. Идеализиран, перфектно изграден персонаж, който просто няма как да не заобичаш. Безупречна външност, мъничко арогантност, доза неуместен хумор и разбира се човечност, когато е необходима.
Пред ...

beatris

Проза » Рассказы

2015-11-11T07:30:16+02:00 705 1

Миг 🇧🇬

Тя вървеше по улицата с бавни крачки, подухваше вятър, галещ косите и'. Стъпваше по изсъхналите есенни листа, чуваше се шумолене, такова сякаш убива и последният живец, останал в тях, строшавайки ги на парчета. Усещаше крачките си, но не това беше най-важното, беше се потопила в мисли. Мислеше за ре ...

ladydy

Проза » Рассказы

2015-11-10T20:50:21+02:00 884

Вампирясване (за конкурса) 🇧🇬

Какво съм? Защо съм? Накъде отивам?
Искам да подредя хаоса, да изпреда поне една нишка от кълбото на безкрайността и да се захвана за нея… Но съм безсилна… и крещя, и се мятам… А тунелът - тъмният, бездънен тунел, ме завихря, заедно с милиони прашинки като мен и когато отново неистово се разкрещявам ...

Eia

Проза » Рассказы

2015-11-07T18:48:41+02:00 1.2K 2 11

Моят таласъмски бизнес (за конкурса) 🇧🇬

Аз съм професионален фотограф и често ходя да снимам по сватби. Изкарват се прилични пари, а и почерпките обикновено са качествени, но има нещо досадно в тази работа, поне според мен. Както и да е. Та именно по време на една адски скучна и заредена с дразнеща комплексарщина сватба видях за пръв път ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

2015-11-06T23:30:30+02:00 796 5

След много години 🇧🇬

СЛЕД МНОГО ГОДИНИ
Седели близо един до друг, слънцето залязвало и тъмнорозовите му отблясъци очертавали ясно профилите им върху пожълтялата трева, правели я още по-мрачна и тъжна. Била корава и остра трева като брадата на възрастен мъж. Наблизо било морето, синьо и бяло, вълните се разбивали в кея и ...

exuded

Проза » Рассказы

2015-11-06T23:16:26+02:00 1.1K

Жената, която си вдигна краката 🇧🇬

Асен се тресеше от нерви. Хапеше устни и крачеше напред–назад, правейки отчаяни опити да събере мислите си. Знаеше, че се е случило най-лошото, онова което първо щеше да съсипе брака му, а след това и да обезсмисли живота му. Съпругата му Руми му изневеряваше, точно в този момент, да… и „сеансът” пр ...

Heel

Проза » Рассказы

2015-11-05T18:07:08+02:00 2.9K 8

Изстрел в мрака 🇧🇬

Тази история не се случи. Най-вече, понеже главният участник в нея така и не се роди. Отчаяна от годините след Прехода, още бременна, майка му се хвърли от една неугледна тераса в Пирогов. Докато тя летеше към своята неизбежна гибел, нашият нероден герой формулира своята първа и последна житейска ми ...

Mnementh

Проза » Рассказы

2015-11-05T17:57:17+02:00 576

Това тъпо чувство, което се нарича с думата любов 🇧🇬

Запалих цигара, погледнах през задимения прозорец и всичко свърши, за да започне отначало.
Вечерта преди да си легна прерових гардероба си, избрах най – любимите си дрехи и обувки, напъхах ги в едно малко куфарче на колелца, легнах с копринената си нощница и заспах обвита в цигарения дим. Сутринта с ...

dust-in-the-win

Проза » Рассказы

2015-11-05T17:52:47+02:00 885 2

Вампири и талaсъми (За конкурса) 🇧🇬

Няма да забравя първата си среща с таласъм. Беше в трамвая. Връщах се от някъде късно вечерта, в края на Октомври хилядa деветстотин и деветдесета година. Таласъмът се качи в трамвая на една от спирките. Имаше зелено лице. Досега не бях виждал човек със зелено лице. Таласъмът седна на едно от свобод ...

B

Проза » Рассказы

2015-11-02T21:01:50+02:00 1.1K 8

Камък за баня 🇧🇬

-Трябва да легне като сърце на дланта ти – тихо ми обясняваше баба. – Да усетиш неговата сила и топлина. Вече си голямо момиче – трябва да имаш свой камък за баня.
Тази традиция - щом детето стане девойка, майката или бабата да изберат заедно с нея камък за баня, бе неписан закон в моето село. Мигът ...

inakrein

Проза » Рассказы

2015-10-31T20:10:49+02:00 2K 4

Портмоне в калта 🇧🇬

ПОРТМОНЕ В КАЛТА
Ей там, до онзи гьол го намерих. Женско портмоне, което се закопчаваше по онзи старомоден начин, както могат да се закопчават само портмонетата на възрастни жени. „Щрак!” – и едната метална скоба прищипва другата. Портмонето е затворено, здраво съхранява съдържанието. А иначе като г ...

exuded

Проза » Рассказы

2015-10-31T00:09:10+02:00 713 1 3

Рожденият ден - Равносметката 🇧🇬

Рожденият ден - Равносметката
Още един ден отмина. Като всички останали – обикновен слънчев ден, някои биха го нарекли дори „скучен“. Всъщност никога не съм го приемала за специален, макар да е рожденият ми ден. Въпреки това, смея да твърдя, че той протече така, както винаги съм искала.
Не съм го пр ...

malkata-usmivka

Проза » Рассказы

2015-10-29T18:23:03+02:00 2.7K 2

А защо не? 🇧🇬

А защо не?
Тя цяла се тресеше. Той също. Тя от болестта. Той от мъка. Тя умираше. Той с нея. Нейното тяло се разпадаше. Душата му заедно с него. Материално и духовно. Просякът/кралят умираха един до друг.
Тя беше млада. Красива. Той беше идеалист. Дете в сърцето си. Очите й бяха сини. Едното – море. ...

soundsanin

Проза » Рассказы

2015-10-28T16:25:31+02:00 1.2K

Щастливец 🇧🇬

ЩАСТЛИВЕЦ
Седим, ще се сраснем със столовете. Те са твърди, кафяви, като нарове, като съдебни скамейки, подсъдими сме, а съдът го няма още.
Небето изпраща въздушни целувки на кестена до нас – пожълтял, и той кафяв, на петна, ококорените му очи са ненужен плод, удрял и прогледнал преди да умре. Това ...

exuded

Проза » Рассказы

2015-10-23T09:00:56+03:00 702 1

Неприятна история 🇧🇬

1
Петър се опитваше да смени станцията на полуразбитото радио на колата си, когато периферното му зрение регистрира, че зад завоя има нещо. Един малък „Форд Ка” беше спрял косо на платното, като предницата му беше забита в канавката. Вратата на шофьора беше отворена, но не се виждаше човек. Петър се ...

Heel

Проза » Рассказы

2015-10-21T19:28:38+03:00 1.5K 4

Да чуеш 🇧🇬

ДА ЧУЕШ
В есен като тази ти идва да мълчиш, за да чуеш нещо. От онези неща, които се носят във въздуха, за да бъдат чути от определени хора.
Мълчиш дълго, усещаш как вятърът пее на една струна, облаците скърцат високо, блъскат се, борят се за нещо, кой знае какво пък те има да делят. Толкова силно с ...

exuded

Проза » Рассказы

2015-10-21T18:31:30+03:00 675 1

Няма да плача...!!!... (втора част) 🇧🇬

...
- А наказанието е да разбереш труда на тази бедна женица, която не притежава твоя свободен дух. - Веднъж в седмицата, трябва да ходиш в дома и и да се грижиш за цветята и...
- Но, отче...
- Никакво отче, никакво отче...!Следващия път да си помислиш малко преди да лудуваш и след време нищо чудно, ...

Kalia1117

Проза » Рассказы

2015-10-19T18:03:13+03:00 741 1 5

Василиса Прекрасна RNB версия 🇧🇬

Слушалките не слизаха от ушите ѝ. Рядко вървеше бавно. Обикновено походката ѝ беше с с леко усилено темпо. Като минаваше край теб, чувстваш полъх на бриз. Сякаш чуваш лекото прошумоляване на рокля от специална материя, направена за специален човек. Имаше ефирност и ефимерност в нея. Ненатрапващо се ...

greenjane

Проза » Рассказы

2015-10-18T20:11:40+03:00 1.1K

Нищо не е станало 🇧🇬

НИЩО НЕ Е СТАНАЛО
Днешният домоуправител задължително трябва да прилича на Стаматова. Тя е делова, стегната жена, доста пълна, прилича на пумпал, ако я натиснеш отгоре, ще започне да се върти, това е сигурно, а да я натиснеш не е трудно, ниска е, главата й е копче, но умът е бръснач. Така че внимава ...

exuded

Проза » Рассказы

2015-10-16T20:17:26+03:00 671 1 1

Макар и не лице в лице, приятно ми е 🇧🇬

Беше слънчев, но леко прохладен ден. Два дни по рано се бях върнал от поредното си скиталчество в дебрите на планината, завършило с последна глътка свеж въздух от любимото ми място. Беше 26 август 2013 година, още помня тази дата. По това време бях асистент в Техническия университет. Същата тази сут ...

dust-in-the-win

Проза » Рассказы

2015-10-14T20:10:03+03:00 976

След дъжд 🇧🇬

След дъжд винаги мирише приятно. Тротоарите са по-меки, а улиците по-гостоприемни. Вече се стъмва рано, хората забързват ход без да усещат и в квартала се чува лекото жужене на различните човешки траектории..
Прибирам се към вкъщи, вървя и си мисля за живота, неудовлетворението, очакването и възможн ...

tititi

Проза » Рассказы

2015-10-14T01:39:21+03:00 997 4

Пепеляшка 🇧🇬

Наближаваше полунощ и Пепеляшка тичаше към каляската, ужасена, че магията ще се развали, разбивайки на парчета красивата илюзия. Смутеният принц се тътреше отзад, викайки отчаяно. Не можеше да повярва, че жената на мечтите му е на път да се изплъзне от зажаднелите му за нежни прегръдки обятия. Тя бе ...

Heel

Проза » Рассказы

2015-10-14T01:29:17+03:00 1.5K 4

Старата дама от дома под звездите 🇧🇬

Домът беше в края на малкия град, заобиколен от борови и кестенови дървета. Планината се спускаше плавно до олющените му масивни стени, сутрин въздухът трептеше под новите алуминиеви прозорци, а слънцето се промушваше през клоните чак по обяд. Тогава в стаите се настаняваше новият ден, който за обит ...

lubara

Проза » Рассказы

2015-10-13T21:32:18+03:00 1.3K 3

Дванадесет мечета 🇧🇬

Погребваха сина на прокурор Филипова. Младеж на двадесет и седем години, бъдещ юрист, млад и жизнен, в зората на силите и бъдещето си. По неизвестни за обществеността и медиите причини беше посегнал на живота си.
Жадни за сензации вестниците се опитваха да се докопат до някаква информация, но и роди ...

Довереница

Проза » Рассказы

2015-10-13T03:12:25+03:00 1K 14

Последната симфония 🇧🇬

Обърнах гръб на къщата, поставил на рамото си една раница. По принцип никога не съм обичал пътуванията. Но тази сутрин, тази ранна есенна сутрин, колкото и да не беше подходяща за пътуване – на небето се събираха дъждовни облаци, температурите бяха щипещо ниски за есента – ми се струваше единствения ...

danidimitrov

Проза » Рассказы

2015-10-10T20:42:29+03:00 1K

Жажда за живот 🇧🇬

Провал, провал, провал.. Да усещаш как животът те е увил в жестоките си пипала и изсмуква от теб жизнената ти сила. В един момент ставаш толкова безсилен в борбата да се освободиш, че се превръщаш в безлична част от пейзажа...
Тя бе точно това. Мразеше живота си до най-малката частица от него. Не, н ...

Aleto12

Проза » Рассказы

2015-10-08T23:47:30+03:00 733

Жадни за любов 🇧🇬

Жадни за любов
Лято. Ваканция. Време за нови запознанства и горещи емоции. Това се случи и с нея. Беше средно на ръст момиче, със стройна фигура, изпепеляващи тъмно кафеви очи и сияеща усмивка. Беше красива. Привличаше като магнит всяко мъжко око. На пръв поглед спокойно, чисто и невинно като ангел ...

malkata-usmivka

Проза » Рассказы

2015-10-08T23:43:19+03:00 957 3

Картините 🇧🇬

Картините
Изчезна момчето на Коста. Търсиха го целия ден, някои от хората не се отказаха и продължиха и през нощта. И кучетата с ловната дружинка извикаха, но така и не го намериха. Намериха само количката.
Коста се беше свил до една оградата на кметството и дума не продумваше. Жена му плачеше тихич ...

maiaan

Проза » Рассказы

2015-10-07T07:45:42+03:00 685

Вкусът на ананаса 🇧🇬

ВКУСЪТ НА АНАНАСА
Посвещава се на отиващото си поколение
и на неговите несбъднати мечти.
В отделението е задушно. Прозорците не се отварят, на двора е ноември. Или декември?
Миризма на белина, смесена с миризма на болест... ...

TytoALBA

Проза » Рассказы

2015-10-02T20:36:42+03:00 1.8K 13

Малиновото братство 🇧🇬

Хората казвате, че ние, кучетата, нямаме душа. Е, колкото и да не вярвате, ще отбележа, че имаме. Знаете ли, че ние чуваме мислите ви? Ние идваме във вашия живот, за да останем в него. Не ви напускаме, когато стане трудно или когато изчезне първоначалната тръпка. Ние продължаваме да ви гледаме със с ...

HAATOR

Проза » Рассказы

2015-09-25T07:44:42+03:00 954

Разходки 🇧🇬

РАЗХОДКИ
Няма смисъл да будим децата. Те спят отскоро, защото се прибраха сутринта: купоняснат яко, толкова яко, че заради тях може да въведат купонна система. Събота е, време за спане, за щастие, за мързел или за поезия. Ден, в който някого убиват, умира нещо, за да се роди друго. Но това едва ли е ...

exuded

Проза » Рассказы

2015-09-24T17:53:52+03:00 672

Джогинг 🇧🇬

ДЖОГИНГ
Търчането сутрин е изтикано на мода някъде в края на хипарския период през миналия век. Спортът замества наркотиците, здравето – болнавата страст към опиатите. Обличаш се сутрин, навличаш усмивка, слагаш здрави маратонки и хукваш да гониш Михаля. За здраве.
Вместо усмивка облякох стария си а ...

exuded

Проза » Рассказы

2015-09-24T17:32:55+03:00 757

Старият москвич 🇧🇬

Здравейте! Радвам се да се запознаем! Аз съм един стар-престарял москвич, който от години ръждясва между блоковете на един от кварталите на града. Покривът ми е пробит, воланът ми го няма, седалките ми са изтръмбушени, стъклата ми са изпочупени, а гумите ми - спаднали. Но не винаги е било така...
Сп ...

slan4ogled

Проза » Рассказы

2015-09-22T10:16:44+03:00 819