Рассказы - Проза

Осми март 🇧🇬

Беше осми март. Станойчо, Страхил Рендето и Симо Малкото слонче посръбваха винце в кръчмата, мезеха със свински ушета и току си кажат по някоя лакърдия. Бяха забравили за днешния ден - празник на жената, те си чакаха Конския Великден, та да седнат да си пийнат като хората. Подсети ги кръчмарят - Асе ...

кolobok

Проза » Рассказы, Юмористическая

2016-03-20T19:55:53+02:00 1.3K 2 2

Врата 🇧🇬

ВРАТА
Стоеше до вратата и нито влизаше, нито излизаше. Като магаре на мост.
- Айде, майко, вече се съмва, поне да полегнеш малко, събудихме хората, петелът кугурига без време – говореше синът й.
- Остави ме на мира!
Възрастната жена стоеше в рамката на вратата и гледаше тревожно навън. Развиделяваше ...

exuded

Проза » Рассказы

2016-03-19T19:15:01+02:00 826 4

Да се преоткриеш в Рим 🇧🇬

Младен се огледа самодоволно в огледалото и се усмихна.
Той беше от еднo малко, забравено от Бога село, чиито жители се вълнуваха само от посевите си и животните, които отглеждаха. Бащата на Младен цял живот се беше опитвал да направи от сина си свой наследник, но Младен нямаше намерение да се зароб ...

Rois

Проза » Рассказы

2016-03-19T18:51:16+02:00 597 1

Среднощно послание 🇧🇬

03:33 ч., Пустинята Руб ал-Хали, Саудитска Арабия.
Из разговор между едно мечтаещо момиче и една мъдра бедуинка.
Пропътувах хиляди километри, почти целия си съзнателен живот, но лек за празнината в душата едва накрая открих. И то благодарение на една силна жена, която "случайно" срещнах в пустошта н ...

yatc

Проза » Рассказы, Литературные очерки, Другие

2016-03-18T07:47:55+02:00 1.7K 2 3

Щастието в страниците на една книга 🇧🇬

- Ако си купя тази книга, ще ме направи ли щастлив- пита ме той и погледът му отново е вторачен някъде встрани.
Вече двадесет минути е в книжарницата. Млад, добре облечен, с черна шапка на главата. Отначало не ми направи някакво особено впечатление, но когато спомена, че трябва да запазим добрия тон ...

lubara

Проза » Рассказы

2016-03-17T17:43:21+02:00 1.2K 5

Шест минути 🇧🇬

Станах свидетел на една история, която продължи не повече от три минути, но шестте минути ме накараха да се заслушам.
Топла зимна утрин. Няма сняг, само тук-там по някое мокро петно, мислещо се за локва. Отивайки към спирката на автобуса, видях един храст, който скоро щеше да се събуди. Всяка клонка ...

кolobok

Проза » Рассказы

2016-03-16T23:33:26+02:00 1.2K 2 2

Копнежът на слънцето 🇧🇬

Ранна утрин настъпи в малкото планинско градче. Изящно дългите и остри като мечове проблясъци светлина постепенно разкъсаха непрогледния мрак. Светло-синият небесен цвят се разпростря царствено на хоризонта. Тази заран небето бе кристално чисто, и предвещаваше прекрасен ден. Слънцето, което току-що ...

Mon4iii

Проза » Рассказы, Литературные очерки

2016-03-16T07:57:09+02:00 1.7K 1

Кастинг за принцеси (за конкурса) 🇧🇬

Имало едно време вдън гори тилилейски – едно царство наречено Средното царство.
Може би защото било срединно по географско разположение, а и царят, и царицата, че и принцът му били средна хубост. Но, както във всяка такава приказка дошло време принцът да се ожени.
Ако си мислите, че това е лесно нач ...

Довереница

Проза » Рассказы, Юмористическая

2016-03-15T22:10:52+02:00 2.3K 18

Локвата 🇧🇬

Децата, когато са малки, харесват да бъдат навън, особено ако току-що са проходили. Чувстват свободата по своя си начин и събират знания за света около тях. Дори буйнала река изглежда като блато сравнена с любопитството им. Искат всичко да пипнат, немислещи за опасността, че могат да се наранят. Май ...

кolobok

Проза » Рассказы

2016-03-15T07:54:12+02:00 1.3K 1 3

Дупката /не е за конкурса, но си е капан/ 🇧🇬

Ученици бяхме - години има оттогава, но спомените са живи, а смехът още звучи в ушите ми..
На екскурзия сме до Рилския манастир и сме се наредили с други групи да видим дупката на Иван Рилски. Някои пещера я наричаха, че там спял светията, а други халка ù викаха, че тясна и тънка им се сторила, но т ...

RaiaVid

Проза » Рассказы

2016-03-13T23:17:49+02:00 1.3K 10

Предателството на Ума (Част Втора) 🇧🇬

В нощта, в която си стягах багажа, беше тихо. Брат ми тъкмо бе успокоен от нощния си рев и знаех, че след като заспи, майка ми ще стане чак на сутринта. Имах достатъчно време да подготвя листите, които исках да взема, да си натъпча раницата с нужните неща и да напиша бележката, която бях замислил. Т ...

redeems

Проза » Рассказы

2016-03-13T22:58:45+02:00 1.1K 2

...Разговори на любовта...(1) 🇧🇬

...Разговори на любовта...(1)
***
Двама влюбени си говорят по време на тържеството за рождения ден на най-добрата им приятелка, докато са в кухнята и подготвят тортата, за да може да се духнат свещичките. Но двамата влюбени не може да са заедно пред останалите, само те знаеха какво чувстват и какво ...

Kalia1117

Проза » Рассказы

2016-03-13T00:54:34+02:00 871 17

Смешни капанчета /извън конкурса/ 🇧🇬

На екскурзия сме в сръбско за почивните дни – аз и още жени и мъже от работата – общо с шофьора и гида Илиана точно петдесет души. А там – едно спокойствие, една красота… Е, братя, братя сме – приличаме си по манталитет, по език, по дух, по гозбите, по виното, ама все нещо не се разбираме и ставаме ...

RaiaVid

Проза » Рассказы

2016-03-12T19:04:50+02:00 1.1K 6

Предателството на Ума (Част Първа) 🇧🇬

“Отровиха земята с гнусните си химикали. Едно лято ядохме най-грозните тикви и децата ни умряха. Ние старите, понеже бяхме по-силни, заспахме, и когато се събудихме след дългия си сън бяхме много, много гладни. Изядохме всички патладжани, дълбаехме бледорозови картофи и ги тъпчехме в устите си напра ...

redeems

Проза » Рассказы

2016-03-11T23:30:11+02:00 992 6

Капанът на живота / за конкурса / 🇧🇬

„Госпожа Емилова предложи вариант за спестяване на разходите. Реши, че трябва да се харчат по-малко пари за разни не съвсем важни неща, като униформи, социални придобивки, банкети, плакати, че даже и за тоалетна хартия. Предложението й се струваше коректна форма за спасяването й от нейната полупасив ...

hapka-kapka

Проза » Рассказы

2016-03-11T23:26:31+02:00 956 10

Никога не се казва никога 🇧🇬

Каква красота, помисли си Васил, гледайки морето и гърдите му се изпълниха с въздух от дълбоката въздишка. Издиша бавно, сякаш искаше с въздуха да излезе и мъката, която се беше загнездила в сърцето. Никога нямаше да е щастлив. Знаеше, че щастието е относително нещо в основата на което стои вътрешни ...

donikaa

Проза » Рассказы

2016-03-11T23:20:01+02:00 1.1K 1 1

Обади се 🇧🇬

Обади се!
Есен е. Обикновено пълния с играещи деца парк сега е пуст и тих. Вятърът си играе с обагрените във всички нюанси на жълто, кафяво и червено листа.Слънчевите лъчи се процеждат свенливо през клоните на дърветата и се заиграват с падащите листа. Разнася се носталгичен аромат на паднала шума, ...

Silvia.1

Проза » Рассказы

2016-03-11T23:05:13+02:00 1K 1

Последният протокол 🇧🇬

1988- ма!
Януари:
- Илия Минев учредява дружество за защита правата на човека!
Март:
- Огласен е Русенския комитет! ...

Volter

Проза » Рассказы

2016-03-10T22:33:55+02:00 1.3K 1

Между мъже на 8-ми 🇧🇬

Между мъже на 8-ми
Всички знаем какво правят жените на 8-ми март, т.е. не знаем, а само подозираме... и това е добре.
„Добре е, че и те знаят какво правят мъжете им, защото иначе, какво ще правят само жени, без мъже наоколо, баш на 8-ми” – тая мисъл обаче не е моя, а на собственика на кварталното ни ...

lordly

Проза » Рассказы

2016-03-10T22:24:27+02:00 1K 7

"Хабиби" или "Време разделно"? 🇧🇬

“Хабиби” или “Време разделно”?
Дойде разделното време
Седя си аз в своето светилище, отрупано с книги и прах, където съм напълно защитен и изолиран от всеки чудовищен досег с бруталната, материалистична, развратна и невежа реалност, потопен в изпълнените с болезнен исторически ужас страници на “Врем ...

Galifray

Проза » Рассказы

2016-03-09T15:48:17+02:00 1.7K 1 4

Пъкъл XIV 🇧🇬

ПЪКЪЛ XIV
Постоянният шум от апарата до главата му го влудява. Напористата машинка постоянно следи състоянието му и не пропуска ни най-малката подробност. Непрестанните ѝ пукания и ритмични сигнали могат да разболеят и здрав като бик със своята непоносима равномерност.
Йерихон е приел участта си на ...

йеромонах

Проза » Рассказы

2016-03-08T23:31:11+02:00 603

Зимен сън 🇧🇬

Зимен сън
Беше зима. Градът беше побелял като косите на някой старец, тих и спокоен, изпаднал в дълбок сън. Снегът покриваше грижливо всяка негова форма, скривайки недостатъците му и придавайки му неповторим облик. Къщите и постройките сякаш се бяха смалили под тежкия натиск на белия прах. Единствен ...

Н.К

Проза » Рассказы

2016-03-07T18:23:41+02:00 958 2 7

Подаръче за лека нощ 🇧🇬

Тичане по права линия от дясната страна на тротоара. Колко от плочките са пукнати? Вчера бяха девет, днес са тринайсет. Как стана това? Не е валяло.
Прозорецът на третия етаж светва винаги в един и същи час. Винаги между седем и осем, с около десет минути разлика в различните дни. На всеки три дни п ...

redeems

Проза » Рассказы

2016-03-06T21:05:43+02:00 1.1K 7

Сънят на средностатистическия Бог 🇧🇬

Когато Той заспа, Той засънува, и Светът се роди в Неговия Сън.
Той сънува истерични стари госпожи, които не харесват рап и рок, нито чалга, нито даже фолк, които мразят плюнки в асансьора и се отвращават от смеха. Стари, истерични госпожи, които гледат Новините и се молят всичко да е истина, така ч ...

redeems

Проза » Рассказы

2016-03-05T20:02:35+02:00 1.1K 7

Искам да чуя туптящото ти сърце 🇧🇬

-Прегърни ме. - той мигновенно обви ръце около стегнатото й тяло. - Люби ме, нека последния ни път е съвършен. -Не трябва да свърши така. Не искам да те изгубя като пясък между пръстите, не искам да си тръгнеш в горчивата,като бяло вино слънчева светлина. -На някои любови не им е писано. - той внима ...

НиколС

Проза » Рассказы

2016-03-04T19:09:11+02:00 862 1

Капан с характер (за конкурса) 🇧🇬

-Ще го погубя, напълно ще го погубя!... Ще го накарам да се влачи на колене пред мен и пак да моли за ръката ми, да съжалява, че ми е изневерил и че е направил дете на оная никаквица… - обикаляше из хола като бясна втората бивша съпруга на доктор Велев.
Преди година той бе подал молба за развод. Опи ...

Eia

Проза » Рассказы

2016-03-04T19:05:29+02:00 1.2K 14

Патриотично 🇧🇬

Навръх националният празник Трети март семейство Диляна и Христо Пимпиреви заведе десетгодишния си син на музей. Целта, благородна и патриотична, беше втъкаване на исторически аксиоми в главицата на невръстния Ивайло Пимпирев с цел един ден да се нареча патриот, родолюбец и други, вписващи го в себе ...

popolo

Проза » Рассказы

2016-03-04T18:56:30+02:00 623 2

Честит празник! 🇧🇬

Франсоа беше седнал на една по-отдалечена пейка, за да може даа наблюдава случващото се около него. Всичко започна с пристигането на много войници, към които бързо се присъединиха много цивилни. Чу се някаква мелодия и всички моментално замръзнаха на място. Когато видя, че имаше и други седнали хора ...

monikas

Проза » Рассказы

2016-03-04T18:42:47+02:00 711

Маджестик (за конкурса) 🇧🇬

Маджестик
- Ало! Парашкев ли е на телефона?
- Аз съм. Кой се обажда?
- Аз съм Катя! Твоя съученичка от прогимназията. Сигурно вече не си спомняш за мен, но аз знам всичко за теб. Разбрах, че имаш финансови затруднения и мислиш да продаваш апартамента си.
- Искаш да го купиш ли? ...

gitarist

Проза » Рассказы

2016-03-02T23:30:50+02:00 1.4K 8

Целувката на Юда 🇧🇬

Напоследък животът ми е като изхабен от писане молив с шест В сърцевина. Добре че скъпата на сърцето ми дружка - леля Мита ме покани да присъствувам на презентацията на любовната й стихосбирка „Стенания под юргана”.Събитието щеше да се състои в пенсионерския клуб „Сбръчканият калкан” .Започнахме да ...

ZAGORA

Проза » Рассказы, Юмористическая

2016-03-02T16:18:18+02:00 1.1K 4

Изморени… (покрай конкурса) 🇧🇬

Очарователен аристократизъм излъчваше домът на професор Матев. В него сякаш витаеше духът на Хипократ, а Гален бе направо оживял. По стените на кабинета му, върху дървени рафтове с цвят на черешово дърво, до многобройните, небрежно поставени учебници по медицина, искряха какви ли не цветни шишенца, ...

Eia

Проза » Рассказы

2016-03-01T22:37:55+02:00 1K 1 10

Крадецът /за конкурса/ 🇧🇬

Баба Бона живееше съвсем сама накрая на селото. Беше вдовица от десет години, а трите ù деца и внуците бяха пръснати по света и тя не знаеше вече къде са. Докато дядо Кирил беше жив, беше по-спокойна, ама остаря вече, нищо че не се даваше на никого със своите 85 години. Работеше сама дворчето, влаче ...

RaiaVid

Проза » Рассказы

2016-03-01T22:31:05+02:00 1.7K 11

Цветелин Н., който умря от любов 🇧🇬

Стресна се толкова рязко, че имаше усещането сякаш нечия гигантска ръка, може би - Божията, го беше вдигнала няколко метра над леглото и после го беше запокитила обратно там. Включи лампата на нощното шкафче. Часовникът показваше 01:17*. Със старанието на отпускар, който проверява едно по едно нещат ...

mtrifonov

Проза » Рассказы

2016-03-01T22:26:01+02:00 730 1

Пъкъл XIII 🇧🇬

Пъкъл XIII
Джордж Фосил
Полираният плот на лабораторната маса е приятен на пипане. Стативите с наредени микро епруветки и секционни пипети са строени, като армия от миниатюрни войници, готови всеки момент да влязат в бой. Хилядите светлинки създават сюрреалистичното усещане за нещо неземно и много с ...

йеромонах

Проза » Рассказы

2016-03-01T22:23:38+02:00 676

Опълченецът 🇧🇬

Опълченецът
Малцина са хората, които са чували за село Опълченец. Още по – малко са тези, които са го посещавали. Разположено в гладката като тепсия тракийска равнина, брулено от ветровете и навявано от снеговете, жарено от горещите слънчеви лъчи, селото винаги се е славило с буйните личности, които ...

parvanski

Проза » Рассказы

2016-03-01T22:19:31+02:00 1.1K 1

Една сутрин преди работа... 🇧🇬

Събота, 8 сутринта. 1 час до отварянето на портите на аптека ЖИЙОН. Нейде из Вселената се чуваше алармата на китайски будилник за левче, чиято цел бе да събуди спящия маг.фарм. Павел. Ефективността на алармата, както винаги, бе ниска, почти нулева, съпоставима със статистическата грешка при един так ...

Енцефалофилия

Проза » Рассказы, Юмористическая

2016-02-29T18:13:08+02:00 1.4K 1

Среднощен съвет 🇧🇬

- Какви са тия афиши разлепени из града!? – възмутено ме пита Бояджиева, служителка към Окръжния съвет за духовно развитие.
- Афиши на спектакъл, посветен на 90 години от създаването на Партийната организация в града.
- „Да се превърнеш в пламък“ – учудена продължава да уточнява .
- Да, така пише на ...

Volter

Проза » Рассказы

2016-02-29T17:57:50+02:00 1.1K

Трапчинки 🇧🇬

ТРАПЧИНКИ
Имаше най-удивителните трапчинки, които съм виждал. Появяваха се, когато се умихваше. Но също и когато набръчкваше челото си: леки бръчки над веждите, съчетани с трапчинки в края на устните... Тази жена беше очарователна. Цялото ù лице беше толкова интересно, че не можех да откъсна поглед ...

exuded

Проза » Рассказы

2016-02-27T10:00:53+02:00 871 5

Мечката 🇧🇬

Мечката
Кротък дъждец от няколко часа ръмеше над високата планина. Тъмните и навъсени облаци, допрели рамена, сякаш изпаднали в сладострастие от свещенодействието, което вършеха, ръсеха монотонно своите безкрайни водни струи върху стръмните скатове. От време на време се дочуваше далечният тътен на г ...

parvanski

Проза » Рассказы

2016-02-27T09:55:39+02:00 1.3K

Спомен от детството 🇧🇬

Белият лист е мой слушател от детските ми години. Вечер, когато е тихо и всичко спи, свряна под юргана, аз споделях с него моите мисли и чувства, пътешествах, изживявах мъка и страст, любов и омраза, доверявах тайни. А листът мълчеше и слушаше.
Родена съм в семейство на работници, пропити с идеите н ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

2016-02-25T18:02:27+02:00 949 1 13