1 сент. 2022 г., 16:32

***

1.5K 3 5

Има хора, които държим близо до сърцето си, като стряха, като сила, като утеха. Хора, за които си струва всяка борба, всяка сълза, всяка усмивка, всяко пробуждане. Хора, без които животът би бил сянка, път без цвят и посока. 
Има хора, за които не достигат думи... 
Има присъствие, което звъни тихо в дните ни, като камбанка. Има души, които светят, като светулки в мрака, като фар сред океанска шир. 
Има ХОРА! Истинси! Не знам как да ги наричам? Може би,  Ангели! 

Не знам! Знам само, че искам да са винаги тук, в сърцето ми. 

 " посветено на Цеци "

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Атанасова - Панова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...