***
Има хора, които държим близо до сърцето си, като стряха, като сила, като утеха. Хора, за които си струва всяка борба, всяка сълза, всяка усмивка, всяко пробуждане. Хора, без които животът би бил сянка, път без цвят и посока.
Има хора, за които не достигат думи...
Има присъствие, което звъни тихо в дните ни, като камбанка. Има души, които светят, като светулки в мрака, като фар сред океанска шир.
Има ХОРА! Истинси! Не знам как да ги наричам? Може би, Ангели!
Не знам! Знам само, че искам да са винаги тук, в сърцето ми.
" посветено на Цеци "
© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.
