Сияй лицето
на Бог в небето
от сърцето
на детето.

На всяка жена
дори и у сълзата
е само дъга.

Неделя — Денят на Слънцето
Фаза: Citrinitas — Пробуждане
Днес светлината не ме заслепява.
Не пари в очите ми.
Днес я пия — с оная жажда, ...

Аз не съм роден в Канада.
Нямам вуйчо във Париж,
ала стигам до Гренада,
през Ахтопол и Мъглиж!
Драпам като Мата Хари! ...

И тоя хазарт обичам:
между Смъртта и Живота
да съм разигравана карта.

Рисувам те, косата ти рисувам,
очите и душата ти бълбука
на листа, с четка дълго те целувам
и влюбен си на листа, грееш тука,
и вихриш цветовете с чувство тихо, ...

Както казва народът,
с опит за тълкувание:
‘Eдна птица не прави пролет‘ -
общи усилия трябват ...
Да! ‘Всяко зло е за добро‘ - ...

Условности? Добре и за какво са?
Крилете ни отрязани болят,
след всеки опит – жалък, нескопосан,
да запълзим, щом другите пълзят.
Душите ни изплакват, но насъ̀не, ...

НОКТЮРНО ЗА ЛЕТЯЩИТЕ ЖЕНИ
Не знам защо душата ми се рови
в отдавна отлетелите ми дни –
във всички мои минали Любови,
печално срутени на съсипни. ...

Всички се събраха в просторната Малка зала и впериха любопитни погледи във високата дама, носеща името на една от най-страшните болести на Земята в продължение на векове.
– Мда! – измърмори тя, оглеждайки опустошените маси. – Въпреки че съм подранила, явно съм закъсняла! – и се засмя със сух, грачещ ...

Дядо Станьо ми казваше:"Ти,внуче,гледай Европа!Европа,дядовото,пак ще ни насади!Ти само наблюдавай,европейската култура,е част от нашата балканска култура, но не чак толкова!"
Ако запомних,това което запомних,бяха въпроси,които задавах на татко...
Той ще ми рече:"Дядо ти Станьо е оцелял във войните ...

Дани нетърпеливо напред-назад вървеше,
и с хиляди въпроси обсипваше баща си:
- Ама наистина ли баба ще лети?
И не се страхува? А знае ли английски да говори?…
Вълнуваше се много от срещата си с баба. ...

В мисъл за теб захласвам се… от зори до месечина…
Копнея да те видя… Да видя твоите очи, а за усмивката ти, ах усмивката ти…
Поглеждам те и си казвам надежда има… Прегръщам те и си казвам ето го моят дом… Да те целуна не мога, но с очи ти казвам:.. Любов❤️

Препуска животът забързан
към утре, към нови мечти.
Замръкват край него смирено
в сумрака потънали дни.
Търкулва се слънчева пита, ...

ВЕЧЕ Е ЛЯТО
Лято е, лято е…! Вече е лято!
Толкова дълго го чакахме! Ето го!
Слънцето грее по-силно и топъл е вятърът.
И ще е по-хубаво, знаем от предното. ...

(В памет на Георги Рупчев)
Бяха времена, когато кражбата беше нормално явление, защото с една заплата как се живее? После се оказа, че кражбата е престъпление, понеже вече нямаше какво да се краде. Освен идеи, но старите вече бяха умрели, тези - на средна възраст - уморени и затъпели, а на младите н ...

Там, в ателиетата, където светлина
се раждаше на пластове и думи,
сега се стеле в пепел, сив и тежък прах,
на забрава, отхвърлена жад и умора.
И сянката на бледо самочувствие ...

Твоето отсъствие ме съкруши,
до толкова, че тази дата
в паметта ми и навсякъде стои.
Толкова ми липсваш,
а минаха векове време, ...

Армията беше като необятно море до края на хоризонта, хората се движеха между палатките подобно на вълни, малки огньове блещукаха тук-там. От височината гледката бе завладяваща. Бартак се чувстваше смирен пред вида на тази сила, готова да закипи и да се втурне накъдето бъде насочена.
Това виждат кра ...

Събота — Ден на Сатурн
Фаза: Albedo — пречистване
Казват, че след като всичко изгори в nigredo, трябва да отмиеш останките със смирено мълчание.
Но аз не съм мълчалива жена.
Аз съм ураган, мълния, перлена сол по бузите си. ...

С ПРОТЕГНАТА ДУША ЛЕТЯ КЪМ РАЯ
Един проблем не мога да реша – и попа питах в стихналата църква
какво да правя с моята душа? – тя тия дни тотално ме побърка! –
от мене вечно нейде си хвърчи – понякога забравя да се връща,
със нея аз – по всичко си личи, превръщам се в осиротяла къща, ...

Не зная ще доживея ли да ползвам евро,
та гледам в него цените и заплащам с лева.

Поискам ли... ще бъде земетръсно
и граници ще падат, като дрехи.
А после ще е много късно
да търсиш старите пътеки...
Ще ти открия нови... но опасни... ...

Пред старчески дом – черупки
от вкостенелост
(биологичен „боклук“) – на припек –
ускорител за доизтляване –
за сметищната кола ...

Кажи го с прости думи,
достатъчно съм сложен.
Не си играй с ума ми -
успехът ти ще е нищожен.
Кажи го, щом го вярваш, ...

Когато сутрин стана
изтръпнал от дивана,
най-хубавото нещо на света
е, глътка бяло вино
след чаша капучино. ...

Защото щом те търся, ще намеря
най-влюбения поглед на земята –
красив, щастлив, любим ще се разпери,
дарява най-любимото си лято
на мене – твойта къдрава русалка, ...

на Иван Хаджидимитров
Тук от росен лист капе изтърпяна болка.
Болката ще прости,но не знаем доколко.
Притихналата планина по пътеки страда.
Утринна светлина раздава щедро пощада. ...

Позвъни ми
Утрото е подранило,
чакам да ми позвъниш.
Слънцето те е открило,
даже и да си мълчиш. ...

Сънувах я отново.
Носеше от мен дете.
Зарадвах се, но много
сви се моето сърце!
Разбрах, че още я обичам, ...

Издигнал съм си паметник неръкотворен,
не ще обрасне пътят хорски там с трева,
от стълпа Александровски, с лик непокорен,
по-горе ще виши глава.
Александър Пушкин ...

Висок пиедестал сред бурите възнесен,
по-строен от звука на лира и на песен,
горд като гнайс и гранит,
ти носиш сред рояк от облаци, безчислен,
великия поет, над ритъм нов замислен, ...

След славата на безхаберието...
след измисления фалш!?
Остава само тишина, разочарование,
тъга, болка, самота.
Толкова се объркаха нещата,защо? ...

Изчадията на Нагона – облачища –
се съвъкупляваха, съвъкупляваха се
върху върлина от небеса.
Репетираха
ново ...

Гларусче някакво,
леко пресипнало,
по гларусовски нещо нарежда.
Слънцето сънено,
с гларуси свикнало, ...

Не се умсихвай закачливо,
че в парка рано пиша стих.
Китара носиш - посвири ми
и изгони плача ми тих.
Запей, а аз ще ти пригласям. ...

Недей ме сравнява с онези, недей ме сравнява,
по нещичко може би имам от всяка от тях.
Но моята обич е зрънце сред звездната плява,
до нея да стигна небесен харман овършах.
Недей ме разлюбва, за нощ ти, недей ме разлюбва, ...

…Ни свой, ни чужд сред купищата кал,
сред цялата словесна зла помия…
Немее телефонът пребледнял,
зей празна мойта пощенска кутия.
Ни клетва зла, ни благослов най-благ. ...