Ти си моят свят във тъмнина и светлина,
ти си моята мечта, дошла като съдба.
Когато утрото докосне моя ден с лъчиста длан,
в очите ти откривам аз най-красивия си храм.
Ти си песен в тишината, нежен шепот на нощта, ...

Когато душата ти разкъсва се между майка и баща,
когато не успяват да разберат детската ти душа,
когато между скандали и разправии
не виждат тъгата в твоите очи, тогава се събери и продължи.
Когато прекрачиш прага на новия дом, ...

Опияняващата красота на очите ти с късноесенни, закъснели оттенъци
никога не пропуска да избърше засъхналите остатъци от слънчева светлина
натрупани по грубия, бичуван гръб на недовършените, уплашени мои бездействия
преобърнали формата на изразяване в безцветен флаг
избродиран по време на ранните срещи ...

Ходим ли наистина?
Машината ходи ли/тича ли по-добре, щом развива скорост повече от човека?
Машината по-силна ли е, щом пренася по-тежки товари?
Камъкът по-силен ли е, щом няма нужда да умира?
Машината мечтае ли повече от мене, защото е стигнала до луната? ...

Спомням си какво изпитвах
сама, в обятията на делник жесток,
когато раните не превързвах
с поглед отправен към Бог.
Вече е друго моето его − ...

...
“Ако има Господ на този свят, той е по автогари, по спирки и по таксита…”
- И.Л.
Ако има Господ на този свят,
вероятно той ни е подминал ...

Вечно млад мераклия,
осми месец роден,
всеки петък се мия
със сапун на Карден.
…. ...

Посвещение
На Огнян.
На момчето, което ме научи, че различен не означава по-малко.
На момчето, което превърна сълзите в усмивки, самотата в приятелство, а водата в огън.
ДА ЗАПАЛИШ ВОДАТА ...

Една случайна онлайн среща-
Една любов новородена.
Уж бяха само две кафета,
а осъмнах в прегръдката му нежна.
Прегръдката за която съм копняла- ...

Уби ме, още в зародиш.
Защо ме зачена изобщо?
Чувствам страшна агония.
Кървав е скалпела остър.
припев: ...

Проплаква тихо вън дъждовната ми вечер,
дори градът забрави някак, че е лош,
липите злато ронят – за цветче по грош,
за да откупят любовта и непредречен,
не обещан, в химери само виждан рай ...

Земята се обръща наобратно.
Преди да тръгне слънцето назад,
небето гледа тихо, безвъзвратно,
и праща към света изконен хлад.
Водата е некръстена и дива, ...

Купувам си литър и половина минерална вода. Отварям капачката и съм изумен. Тя остава в ръката ми, нещо което от месеци не ми се е случвало...
Всички знаем как е въпросът с тях сега.
В едната ръка държа шишето, в другата, нея. И започвам да мисля. Водата от стара партида ли е? Да не би пък да е изпо ...

Очакване, събудено от нищо,
обзема ме в прегръдка страстна.
Омръзна ми да бъде всичко,
и любовта да е прекрасна...
Тихо е, когато няма ги звездите, ...

Спомни си, спомни,
върни се, върни –
не съм дъжд, не съм,
а сняг бял навън.
Не съм и поет, ...

Една случайна онлайн среща-
Една любов новородена.
Уж бяха само две кафета,
а осъмнах в прегръдката му нежна.
Прегръдката за която съм копняла- ...

В тъмна доба будна трепвам,
чер катран навред светлей.
Жар под кожата усещам,
стара кръв у мен лудей.
Вън омара се надига ...

Ще следвам разпилените копнежи,
ще търся извор нейде в пущинака.
Аз нямам време повече да чакам,
за да отпия глътките надежда.
И ще вървя, докато имам сили, ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава осемнадесета
Обезлюденият архипелаг
На ригерите им бяха нужни 58 денонощия, за да се озоват пред югоизточните острови от Ламския архипелаг малко след средата на зимата в северното полукълбо. Два от тях - най-големите, тези с номера 792 ...

1.Господин Фернандес
(1)
Всеки ден от 15 до 16 ч обядваме с господин Матиас Фернандес (роден 1925 г. в Мадридд). Това ми влиза в задълженията на домашен асистент. Обядът е в малко количество, но го допълваме с разговори и няколко глътки мадридско червено вино.
- Какъв глад беше през войната! – казва ...

И пак тъгата в тъмното ме гложди!?
Човърка, мам... му, не знам?
Остарях, а още не разбирам...
откъде е този срам.
Не искам никого да съдя. ...

Искам с теб да помълчим
и да стана аз невидим.
Да ме търсиш тихичко
и откриваш във всичко.
Спомените мои да изтриеш ...

АЗ ПРАШИНКАТА
Мъжът отвори урната и започна да изсипва праха – първо по малко, после повече. Урната олекваше. Ръцете му трепереха. Наблюдавах го и макар че той виждаше праха, не виждаше мен, прашинката. Лекият ветрец ме понесе в своята посока. Боровата гора, макар и притихнала, с лека въздишка издух ...

Закичил златната си брошка,
денят в сърцето ми засвети.
Тъгата днес поиска прошка
и радост пърха в мен с крилете.
Тъга, отивай си от тука ...

Сеното окосено - как ухае -
разгаря се жегата, лято е...
И Еньовден иде с изгрева ранен -
магичен празник - от всеки чакан...
За лечебни треви, в познати места ...

Премести мазното си туловище от единия стол на масата до другия и продължаваше да се тъпче с храна. „Да бе! – помисли си като отпи от бутилката с ракия. – Нищо не могат да ми направят, аз съм уважаван човек в града, с положение!"
Редовно малтретираше майка си и сестра си! Те бяха виновни за нещастни ...

Закичил юнската си брошка,
денят в сърцето ми засвети.
Тъгата днес поиска прошка
и радост пърха в мен с крилете.
Тъга, отивай си от тука ...

обдарените да пророкуват
Второто Пришествие
бленуват