СЛЕД КРАЯ НА СЕЗОНА
В подобен огън вече съм горяла.
Наивно мислех, че е потушен.
И усетът за бъдеща раздяла
се врязва като остър клин у мен. ...

УТРО ВЪВ ВАРНА
Слънцето нанейде изфиряса.
Гларусът във плажа клюн заби.
Над морето – кипнала меласа,
облаците мъкнеха торби. ...

Безмълвна нощ, не чувам хора.
Пространства зимни в хладен мрак.
Тук буря трупа от простора
разкошни гробници от сняг.
Под лампите, де с тропот шумен ...

КСЕНЮШКА, МАТИ РУССКАЯ...
Ольга Мальцева-Арзиани
*
КСЕНЮШКА, МАТИ РУССКАЯ,
Нас своим сердцем согрей, ...

Ольга Мальцева-Арзиани
*
Акварельно - сиреневой нежностью
Нарисуй меня в мареве света.
Напои меня утренней свежестью, ...

Изгревът е на морето,
а морето е пред мен
и копнежът е преплетен
с бриза тих и укротен.
Колко много ми се иска, ...

И по всичките минни полета –
слънчогледи, сама ги засях.
А душата – добра и проклета,
не признава ни болка, ни страх.
Тя плашило е дрипаво, дето ...

Това е песента "Между деня и нощта" от нашия 4-ти албум от 2005г. записан в гр.Бургас.
Албумът се казва "Блага вест от Дявола" и засяга всички проблеми на човечеството в наши дни.
Композитор на музиката,аранжименти,китари,FL Studio добавки и всичко:Иван Дракалиев
Текст и вокали: Велизар Ванков-Валде ...

Уж не бях такъв мекушав.
-- Благодаря Елени - мутираше гласът ми - От кога не съм усещал уюта на дома. Не си ме питала, ще ти кажа с няколко думи. Ожених се още дете , за ученическата си любов, дете, а щяхме да имаме дете. Морето ни беше до коляно, както се казва, но не знаех нищо за живота. Заминах ...

- Защо така момиче? Нямаш късмет в любовта. Какво да те правя? Ето нареждам картите, но пак същото ми показват. - Възрастната жена я гледаше с топли кафяви очи. Гласът й беше изпълнен със съчувствие.
- А някаква магия не можете ли да направите? Имам проблем със свекървата. Не ме харесва и го настрой ...

Морето се усмихва като тебе.
Усещам непривична сладост.
Нали си моята голяма слабост
и моето нестигнато наднебие.
Умът ли замъглява сетивата, ...

Я КАЖИ МИ, ОБЛАЧЕ ЛЕ БЯЛО
... Господи, от облачето бяло като гледаш грешното ми тяло,
я, кажи ми колко още има? – отлетя Вълшебникът с килима.
Нито тати в бащини ми двори, нито мама вечер с мен говори.
Паля в храма златното кандило и си смислям чедото си мило. ...

Точно ти, приятелю, здравей!
До теб изпращам гълъб бял.
Погали го нежно, песен му изпей
какво боли те, в какво не си успял.
Тогава може той да ти разкаже, ...

Рапсодия в синьо
Небето слива се с морето, красота,
те сякаш се допълват заедно, синева.
Луната очертава една пътека сребърна,
бавно над морето спусна се отново ноща. ...

Газеха тихо през мочурището в нишка по един, хванали се за въже. Бартак водеше, проверявайки с пръчка пред себе си, преди да стъпи. На някои места затъваха до кръста, лепкавата тиня ги дърпаше безжалостно, изцеждайки силите им. Напредваха толкова бавно, че зората щеше да ги настигне. Трябваше да бъд ...

Ако ти липсва Истинският аромат на мъж
и отвратена си от мачовци-контета,
търси такъв, кат мен, хвани го, дръж,
че от вида изчезващ съм, на селските момчета...
Дали ги знаеш, дето тичаха на воля, ...

Прекрасен ден е днешният,
слънчев, по-светъл от вчера ...
Скоро е денят ми, рожден -
вярвам, ако Господ рече,
ще е ден, още по-светъл ... ...

В моята хубава страна има много тъпанари. Това ми звучи като гласът в началото на някой хубав филм, който те въвежда в историята на скрипта и ти става интересно. Обаче няма нищо кой знае колко интересно в моята хубава страна защото тъпанарите развалят цялата тая хубост. Така са устроени.
Но което е ...

Какво като си няма маршалски еполети?
Той ходи до звездите, обсипан със конфети!
И прави от мухата, не слон, а динозавър,
след всяка своя дума, въздишка или кавър!
Готов е да воюва – дори със Великани – ...

Сега те прегръщам и не зная
къде завършвам и къде започваш ти.
Прегръщам те аз чак до безкрая
и в тази прегръдка вечност шепти.
В тази прегръдка света се разтваря - ...

В нищетата на нещата
там крие се и тя – Суетата.
В нищетата понякога и нищото е нещо,
а суетата иронично се подсмива, пак тормози мнозина.
В нещата често намира утеха нищетата, ...

Птичи песни,като пролет!
Росата наднича от тревата,
слънцето над хребета поглежда,
мислите ми до тебе ме отвеждат.
Усмивката ти - лято! ...

СЪЛЗА ВЪРХУ БОЖЕСТВЕНАТА ГЛИНА
... едно разбрах за толкова лета,
додето мъдрост и печали трупах –
че колкото и книги да чета,
и аз ще си отида адски глупав, ...

Лакеят с подноса се върна на мястото си. Поетът даде отново знак с поглед на слугите и те мълком изчезнаха в нишата с полиците. Същият лакей се появи скоро с поднос с бутилка изстудено шампанско и няколко купички с ядки, стафиди, плодова салата и наля последователно на всички.
– Ние по принцип обядв ...

Слуша ли, като казваш
на съвестта си да мълчи?
Със кое клише успокояваш
преживения си труп,
че да може да заспи? ...

Здравей, мое море, аз отново съм тук...
Помниш ли, как беседвахме предния път?
Аха...
Нямо тръпнех, над твоята бездна унесен.
Слушах бяснанта песен ...

Не харесвах морето.
Не ми беше пределно ясно защо.
Дали защото не мога да плувам и винаги ме беше страх от дълбокото,
или защото носех в себе си едни стари, сиви спомени от детството —
онези, които миришат на водорасли, студ и плач. ...

Защо си толкова тъжна,
защо се ядосваш. Недей
плачи, а изкрещи, и ще
видиш, как болката си
тръгва. ...

Сътворен е светът от обичане,
в полет летен на чайките бели,
в кратък миг, в себеотричане,
в кичур тих от коси посребрели.
Сътворен е светът от сърдечност - ...

Вървя по друмища незнайни.
В една огромна тишина!
По път осеян с тайни -
в гора от сенки на луна.
Звезди усмихват се безгрижни - ...

Всеки път, когато помисля за България, се чувствам чужд.
Не съм напускал страната си никога. Тя ме направи чужд.
Умишлено.
Целенасочено.
Тук има толкова висши училища, които не създават продукт, а печелят. Вие ще кажете от какво. ...

На сигурно, зад маските
лицата си ще скрием
усмивките и блясъкът
сълзите ще убият.
“Еднаквите”- привличат се ...

Чукам пирони
в моя ковчег.
Пълен с мечти е,
хич не е лек.
Чукам и мисля ...

Морето е усещане за ласка...
Жадува нашите сърдечни стъпки!
Вълните са негово причастие.
Брегът е полъх и топла прегръдка.
Навлизаме с паметта за лято, ...

С крилата си прикрива кръста
и носи си го ден след ден,
понякога в мъглата гъста
се губи пътят затъмнен,
отваря се и зло и сиво, ...

Как да спрем Испания?
С лъвовете не става! С бикове? Свикнали са. Там и децата си играят на тореадори. С магарета? Много ритат. Съдията ще ги изгони.
Каква игра да им играем? За футбол не ставаме. И на хора нямаме шанс. Ние знаем само Ганкиното. На стъклени топчета.. . Предвид възрастта им сигурно д ...

Младо журналистче съм. Но аз
интервю „Случайни срещи“ правя.
Сресвам алаброс, прокашлям глас,
афтършейв накрая си поставям.
Ще записвам с моя телефон, ...