Земята на Ботев и Левски
отново е робска земя.
Христо Кърпачев
Земята на Ботев и Левски,
все още е робска земя! ...

След всяка художествена творба, независимо дали е роман, картина или поезия, си казвам "а-ха" или "е-ха" и продължавам напред - без да я принизявам, без да я възвеличавам, без да я разбера напълно - досущ като човек , застанал до шведска маса и хапващ от нея - без да му текат лигите, без пренебрежен ...

На левът ни изтича сетният му час
на герба ни за празници остава
на знамената пак ще бъде с нас
със спомени за някогашна слава.
Със евро идва нашият възход ...

Отдавна, някога родил съм се в града,
в столицата наша, за много е тя мечта.
Тук съм живял но на село е моята душа,
ваканциите бях там, спомени от някога.
Сега съм селянин но още живея в града, ...

Трудно се въззема лятото. Слънцето кипи от гняв.
Сенките са жизнено богатство. Кой крив или прав,
все едно е: няма вечно щастие! Младата жена лежи
и морето гали очите и нозете. Любовта ще продължи
само днес. Тя разбра: който губи мимолетно щастие ...

ПЪРВИЯТ ДЕН НА ЛЯТОТО
... и пролетта отпраши с гръм и трясък нанейде под дъждовната дъга,
и лятото – във своя царствен блясък, се тръшна тази сутрин на брега,
с капелата си от пламтяща слама над плажа цял ден слънце ще гори –
пак ще си вдигнат пясъчния замък кварталните хлапета във зори, ...

Поезията е огледален свят,
дори когато всичко изкривява
и рая отразява, като ад,
или обратното във нея се явява.
Тя с меч разсича невъзможни паралели, ...

Вдън душата ми родени са
и от слово съживени са
мимолетни светове.
Миг – и пламват, и усмихват се,
в пепел светеща завихрят се ...

Войните са бизнес с човешки животи.
Убиха ни Левски, убиха ни Ботев.
Убиват и днес достойните хора,
земята ни ври във кръв от терори...
Земята се дави от болки и злоба, ...

Изходът Велес е.
На нещата изходът
Велес е - сега тук
Разсъждава Лесничея.
Велес е мечката според ...

От истината често ни боли,
пропуква се доверие и крепост.
Забиват се безмилостно стрели
и мисълта се бори с труден ребус.
Не можем да приемем дързостта ...

по Шекспир и Йосиф Перец
... и ето, тука идва сцена втора –
Ловецът е едва, едва прикрит.
Ни Шапки, нито баби вижда взорът,
а той започва да се двоуми: ...

Dies Martis: Calcinatio
Вторник, ден на Марс
Процес: Сухо нагряване, Кръщение с огън
Аз –
родената с пулсиращ пламък между бедрата ...

Изпуснах тишината
през клоните на спомени.
Изгубени дървета,
затворени в душата си,
мъничка луна. ...

Къде сме... Бога ми, не знам!?
Някъде в небитието, в тъмното, там.
Любов не търсиш... а си сам.
Надяваш се да има плам.
Тъжно времето попива тъги. ...

Инфлацията, днес, засегна дори и лалетата - те не струват колкото къща в Холандия! Иронично е как някога са били по-скъпи от злато, а сега са просто един красив спомен за отминала ефимерна лудост.

Затихнало е Времето,
стои и чака да направим крачка
нанякъде. Накъде? Но крачка напред –
смела не съхраняваща,
към бъдещето, смела.

УТРО НА ОСТРОВА
Автор: Петко Шипинкаровски, Северна Македония
Между прегърнатите ми мигли
мек, тънък лъч влезе в окото ми.
Тихият шепот от морето ...

Навярно лятото е чудо
щом се завърна пак при нас
по весел начин, непринуден
и ни обича до захлас,
по морски ширини потече, ...

Обичам те! -
каза дъгата на хоризонта -
но не мога да те погаля

_Ей лудо дете, не се спря!
_У, проклета семка Горановска!
_Айде стига де!
_Така ли? -казвам- див съм, нали съм Горан. Като не ме щете, ще се кача чак на Мусал и ще седна там!
Така и направих. Легнах на един камък, гледам звездите вечер...Никой нищо не ми вика. Сутрин Слънцето се показваше и искаше р ...

В големия залез на чувствата
любовта се превръщаше в хищник.
Не опазих от бясното куче
нито обич, ни спомени. Нищо!
Затова щом усетиш, че вече ...

Като вечен странник в този свят голям
натрупал опит и доволно срам,
заставам днес пред Твоя трон, о, Боже,
и моля с думи прости — ако може.
Дари ме с поглед остър и суров, ...

Аз знам, че най- боли от любовта…
Познавам раните дълбоки…
Пронизващата мрачна самота,
изгубването без посоки !
В живота всичко има си цена… ...

Лъч червен докосна синевата,
облак бял с усмивка отлетя.
Изгревът – кълбо от светло злато
се изви над росните поля.
Извори разказват за вълшебства, ...

Царе сме ние, българите. Царе на измишльотините и небивалиците.
От доста време се славослови един не толкова умен, дори простоват човечец, когото като царе изкарваме едва ли не световна личност.
И тези измишльотни и тотални глупости са такива безумни неща (и още по-лошо - безсмислени) като някакво н ...

Всяка нежна вълна,
следваш удар прибой.
Като звън в тишина,
летен лъч носи той.
Нежно лято е тук, ...

Той - субект,
тя - обект.

Гладен мъж се отбива до една закусвалня и вижда, че саламките са на промоция. Саламът не се плаща в тях. И пита.
- Колко е цената на саламката?
- 8 лева, господине.
- Чакай малко. Отсреща, в хлебарницата, продават същите питки като тук, но са по 2 лева...
- Ми, като не те устройва, купи си от там, н ...

Две прашинки в безкрая –
аз към теб, без да спирам, вървя…
Ти къде си, не зная,
но те търся от много лета.
Във пространството синьо ...

Ходят, бродят нощем подивели
караконджулите – грозни, зли.
Ходят, бродят и по наше село,
стряскат хората с безброй бели.
София Паниду ...

Понеделник, денят на Луната
Фаза: Rubedo — Златното узряване
Днес не се събуждам сред пепел и прах.
Нито пък в мрак, не и във студ.
Стаята ми не е празна. Или тиха. ...

Аз искам, но дали ти искаш желаното от мен естество...
В очите ти лятото притихва: магичнострастно вещество,
което тихо душата ми привлича със топлите ти устни!
Може да не те познавам,но обичам истина без лустро.
На Еньовден уханни билки сияят накапани от росата. ...

Слънчеви лъчи обагрят моето сърце,
щом помисля си за теб… ❤️
Чувствам се като луна –
докосната от твоята светлина.
Всичко в мен трепти… ...

Тътрех се едва-два в сутрищната жега към луксозното селско заведение на бай Иван Цинцара,... вероятно Мишлен , та и отгоре, и са се зачудили каква категотия да му дадат - средно селска, най му отива.
Може и да е жега навън, но бай Иван беше отворил врата, прозорци, та ставаше течение, е, не бяло теч ...