Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
387.1K результатов
Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 37
🇧🇬
Глава тридесет и седма
„Среднощен вихър връхлетя света!
Земята „стри“, „подпали“ океана!
След него даже мисъл не остана!
„Попари“ всичко „скреж“ от пустота!... ...
Само още една чаша от "знаех си".
Със вкуса на "бях подготвена".
Замая ме, но "нали го очаквах".
Недоверчиво се качих "как ли посмях".
И може би аз сътворих мъглата, ...
Толкова е важна чертата!
Да не преминеш нечия черта:
праг на поносимост за лоша новина,
праг на осъзнатост, колко е условна тя!
Да не пресучеш въжето, ...
Две очи ме спряха зад ъгъла, до нас.
Прегърнаха ме топло и взеха ме със тях.
След това без памет изминах парк и друм
и всичко що почувствах, летях нанякъде без ум.
И носех се щастлива с мечти от цвят и аромат. ...
Двамата седяха на една пейка в парка и гледаха фонтана пред тях.
- Сродните души, братко са като парчета пъзел пръснати по целия свят. Някои ги намираме рано в живота си, а после забравяме за тях за да може, когато ни е най-тежко да ги повикаме.
- А те идват ли?
- Те винаги са там и ни чакат. Усещат ...
Животът ми в минута се събира,
набъбнала с мигове от вечност,
не с обичта във тях се парадира,
а със истини и със сърдечност...
Така винаги, когато си до мен, ...
Текст: Мария Панайотова и Роси Димова
Музика и изпълнение: ИИ
НА ЕДНО РАЗПЛАКАНО ДЕТЕ
Ти си цвете, което в асфалт да цъфти
се опитва след взривни атаки. ...
Професор Иванов беше властелин в Медицинския университет. На 70 години, с прошарена коса, която изглеждаше аристократично, и очи, които пресмятаха всяка стотинка и всяка услуга. Подкупите бяха неговият втори, много по-доходоносен академичен курс. Джипове, имоти, банкови сметки – всичко беше плод на ...
Топлина ли е, когато няма студ
и не знаеш, какво е да трепериш?
Смях ще има ли, ако всеки бъде шут,
как усмивка тогава ще намериш?...
Дори и светлото, когато няма мрак, ...
Повикай ме по име - стих: от yotovava (Валентина Йотова) (otkrovenia.com)
Музика и изпълнение: ИИ
ПОВИКАЙ МЕ ПО ИМЕ
Имах някога синьо коланче,
бяла рокля и сламена шапка. ...
Най-красива съм в твоите очи само когато те отразяват отблясъка в погледа ти. Красива съм винаги, освен когато думите ми захапват гърлото ти, а сълзите ми леят се в порой от извити ръце и страх. Държиш ме винаги, освен когато сме пред пропаст - тогава ти изчезваш като мъгла, а аз стоя и се чудя дали ...
Сутрешното кафе.
Един от любимите ми моменти, особено ако останалите още спят.
Да, егоист съм. Искам тишината само за мен. Тя е всеобхватна и толкова плътна, че можеш да я режеш с нож. Чудя се дали ще мога да си отрежа голямо парче за вкъщи.
Седнала съм до огромна палатка, разположена на висока дърв ...
Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 36
🇧🇬
Глава тридесет и шеста
„Не си щастлив. Нали? Ала тогава
защо „слепешки“ сменяш злато с плява?!
Не те „разтръсква“ „сляпата неделя“...
Тогаз... що дириш в нейната постеля?!“ ...
Сънувам, братче, сънувам. И тоя сън е хубав, жалко, че не му хванах началото, щото хърках и се чувах, че хъркам, обаче ми беше приятно да се презентирам така, музицирайки. После се поуспокоих, особено след четвъртата октава, която събуди кучето, то се разлая и улових съня като нощна пеперуда – тогав ...
Привет отвъд океански събратя, американски граждани! Пиша ви от Европа като приятел, макар вашият президент да е неприятел или по-точно враг на нашия континент. Искам да ви предупредя, че този президент е
вреден за вашата страна. Тръмп е на път да постави САЩ в световна изолация – без съюзници, без ...
Благодаря ти, Господи, за всичко,
благодаря ти, че си ме създал,
от твоя огън, че си втъкнал,
искрица в грешна земна кал!
За скръбите благодаря ти, ...
Когато съм сломена и
в ада често срещам себе си,
усещам как дълги желаят да ме повалят,
съставени от хаос, мрак и ледени стрели.
Огън е около мен и ...
Сънищата идват, за да се отворят очите,
нищо че родени са от затворените ти очи.
Те са като стих в поезия, разбери,
как ще ги тълкуваш, ти си избери.
Изборът ще те води до следващия сън, ...
Годината е 1974 и историята се случва през септември.
Всичко започва в ноща на 15 септември в родилното на град Раковски, когато Гергана започва преждивремено раждане. Беше твърде рано, детето да идва на този свят и твърде късно, да спрат това. След няколко часа на мъки, тя нямаше сили за последните ...
Толкова скъпи и чудесни даже,
живеят спомени в мен отдавна...
Далече, в бащиния мой свиден край -
онзи слънчев изгрев, най-прекрасен,
със зелената лъчиста позлата - ...
Имало едно време един сиромах. Той живеел с жена си и двамата си сина в една дървена колиба. Близо до колибата им се намирала тайнствена гора. Там всяка година на пролет цъфтяло по едно сребърно цвете. Големият син бил по-мързелив и високомерен, а малкият — по-трудолюбив и скромен. Но него всички гл ...