В подножието на Кожух вулкан
времето е спряло, сякаш е забравило за нас.
Хора, птици, дървета и треви погалва вятърът.
Спуска се от меките пазви на Беласица
и литва надолу към топлите извори на Рупите. ...

Никога не заставай
между чука и пирона
или наковалнята!
Когато два индивида човешки
или пък животински ...

Във времената на изкуствен интелект ...човек все по-често губи своята реалност...
а͕̭͉͛̐̀͊͛͞
с̷̢̼͈͚̟͖̳̙̯̥ͣͬ͛ͮ͑ͥ̌ͥ̀̽в̤͉̖̥̱̳͋̋̾̒̎̇̒̇̏̒͛̕͘͞͞е̡̥͏̨͈͚̞͚̃̂̓̈́̑̈͛̚̚͘͞͡͏т͆̐͏̵̨̛̫̯̞͈̹̯͒͆ͩ͂̋ͬ̔̊̀ъ̴̛̘͓̪̠̹̟̳͕̋ͯͨ̅͐̍̂̽͘͡͡т̢̓͏̵̛̗̹̟͋̃ͥ͒̓͌̅̔́͌͌̕͡ ̵̨̨̰́̇̋͗ͤͮ̔̑̑͆̇ͨͥͤ͒ͮͅо̢̗͉̱̝ͮ̑̎ͭ̇́͆͏̺͛͗̐ͥ̽̄ͯч̴̭̰̮̘͇̲̣͍̳̰̒ͨ́͊̋ͥ̎͒ͤ͏а̹̥̯͙͛ͧ̾̋ ...

През деня си е вашият свят. Аз прегръщам го нощем
и съм ласкава, нежна, и истинска... просто жена.
Сред звездите те търся, не спирам, броя ги. И още...
Моя обич. Делим само думи, небе... И луна.
През деня аз приличам на вас. А приличам ли? Никак. ...

Всеки по свой си начин прекроява живота...
Чака с надежда доброто да просъществува!?
Да се усмихва,когато горчи му, Боже, прости му.
В дни отредени да бъде щастлив, семейство...
Сметки,кредити,лихвари,Банкери... ...

— Огнена колесница с впрегнати мълнии! Огнена! По небето! Такова чудо не са виждали дори Първите! — възкликна Езерил.
— Да се надяваме, че е било единствено по рода си явление. Но кой от вас, с чиста съвест би ми го гарантирал? Посрещнах ви като приятели, но с вас дойде и Разрухата. — отвърна Аквион ...

Очите ми за теб се умориха!
Жадува те сърцето всеки ден!
Чертите ти във друга не откриха!
Душата ми е окована в плен!
Ръцете ми те търсят в тишината! ...

Животът ли? Той всъщност е дете,
и гледа ни с надежда все в очите,
несръчен, весел, много любопитен,
отказва и до днес да порасте.
А ние все превръщаме го в бран, ...

Юли месец… на море!
Сам… Морето до колене.
Жега, пясъци, фрапе.
Сянката… не споделена.
Вечер с много алкохол. ...

На колко е равен радиусът на кръг с лице = (1 - 1/3 + 1/5 - 1/7 + 1/9 - 1/11 + 1/13 - 1/15 +...) квадратни сантиметра?
Ще очаквам вашите отговори!

Любов моя, ти си светлина в душата,
като изгрев след тъмата.
В твойте думи нежност грее,
сърцето ми за теб живее.
Щом ръката ми докоснеш, мило, ...

Мойте другари на село
са при дядо и баба,
лятото път е поело,
идва есента по пижама -
шарена, малко сънлива, ...

Мамо, обичам те, зная това,
а в гняв ме заливаш — без да имам вина.
С любов и със крясък израства денят,
и в гърдите мои зее празнина.
Бягах от майка с глас като гръм, ...

ПРАШИНКА ОТ ПЕЙЗАЖА
... какво ли ще запомня от света, освен във мрака мамината стряха,
баща ми, който с птичите ята от хълмите – за сбогом, ми помаха,
две-три Жени – Бог беше милостив, които ми редиха дом и челяд,
лула тютюн, китара с пукнат гриф, и винцето с аверите – в неделя, ...

Тази ваканция – толкова дълга,
времето сякаш е спряло, нехае:
гледа ме с книгата как се надлъгвам,
а пък навънка на рози ухае.
Сборник задачи и списък с романи, ...

“Да го ударя ли, да го подмина ли?..” - чудеше се мъжът с карамелената шапка. Обектът на размислите му беше нисък, грозен и смугъл мъж, който преди секунди беше грабнал куфарчето от ръката му и се беше опитал да избяга, но изпълнението му беше толкова аматьорско, че ниският, грозен, и не на последно ...

Всеки с грижите си
Госпожата, на възраст, когато взимат колички в суперите, за да се подпират на тях, я бута препълнена с огромните промоционални пакети на оная тоалетна хартия от рекламите и се нарежда на опашката пред една от касите.
След малко дотичва на прибежки господинът на госпожата явно и се ...

Помнѝ всичко
Паметта е дом и
Склад, с думи и
Картини много -
Видяни, преживяни, ...

Божии капки - розе от Прованс,
с фин еклектичен, плодов нюанс.
съчетано с хамон, смокини и Бри -
c'est la vie, mon ami, се ла ви.
Глътката ферментирала течност, ...

П Р Е В Е Н Ц И Я
Господ води ръката ми,
а съзнанието ми "смирено" напира,
да разтълкува нарисуваното,написаното
и изобщо не ме оставя на мира, ...

Искам да забегна само с теб.
В къщичка сред приказна горичка.
Всички ще шушукат, че въобще
на годините не ни прилича.
Но какво ни пука, та нали ...

И смълчах се. Тих славей на длан.
Всяка песен неслучена млъква.
Тихо! Нейде там в спомен за църква,
спи звънарят. И сам, и пиян.
Комка, нафора... Попът - смутен. ...

Подмолните хора си мислят,
че с подлост се вие гнездо.
Надменност и злоба изсипват,
нехайстват от сторено зло.
Очакват да бъдат щастливи ...

Кога ще се научим... от трета боска,
да не сучем...да не търсим туй което,
не ни е дадено и ето!? Пак сме си ония.
Тези, дето всеки ги търкаля,
без дори да се напряга всяко зло, ...

Нощ. Тибет/Китай. Модерен гранично-пропусквателен пункт.
Лао Дзъ прави опит да мине през security check-point, докато един от граничарите скучае на компютъра.
Граничарят (без да вдига поглед):
— Документи.
Лао Дзъ вади от левия си ръкав празен пергамент и го подава: ...

Диша учестено когато спи
обръща се към мен ако за малко се събуди
може би няма нищо по красиво
може би лъгал съм се за друго
a аз закъснях ужасно ...

Вече нямам оценки, Учителю!
Нямам вече тетрадка и скицник.
Имам свои закони неписани.
И живот на куплети и срички.
Нося своите гръмки падения. ...

Този Август си тръгва с протрити ръце.
Има кръв по нозете и болки във ставите.
Има спазми отляво , накуцва ранен.
Недохранен и блед. Със отворени рани.
Носи шапка. Невидима. Пази му темето. ...

Ще открадна живота ти жалък.
Той е пълен с добро, и със зло.
И прилича на хлебния залък,
отделен да лекува тегло.
Ще ни гледа смирена жена ти - ...

Как те гледат само... улиците късни
и обсебва те витринен блясък светски,
а локалите отколе все разпътни,
земетръсно се разтърсват по библейски!
С пръсти дръзки лятото те гали гола ...

— Благодаря ти за идентификационния пропуск! Пратеникът ти ми го достави точно навреме. Така избегнахме ненужни кръвопролития между твоя и моя Орден. — започна Иренвейл. Вътрешното напрежение и вълнение я караха да шари с поглед наоколо, без да прояви смелостта да погледне Вирон право в очите. Затов ...

И КАПКАТА МИ Е СЕСТРИЦА
... тъй както капката стоварва по камъка невидим чук
и с упоритост лъчезарна дълбае вечността без звук,
и вятър люспите му кърти, заглажда го – да е красив,
и подир ери бавни смърти, изглежда, камъкът е жив? – ...