Когнитивност
Конструкция от много сложни понятия,
присъща само на търсещия човек,
разположена на Ума в замъците и палатите,
разкриваща най-фините тънки обекти, ...

Слънчице златно, изгрей,
зрънце пшеничено, зрей!
Вятърко южен, повей,
облаче, в свода се рей!
Ситен дъждец, струи лей, ...

ПОЗВОЛЕТЕ, ПРИНЦЕСО!
Събудете се вече! О, как ви завиждам, принцесо!
Като ангелче спяхте, но в някаква чужда действителност.
Сто години сънят по сценарий ви пази от стреса.
Вместо вас ме убодоха. Болна съм вече от мнителност. ...

Защо ти пиша ли, Любов?
Защото искам всичко да ти кажа.
За слънчевото утро над града.
За хората с делнична умисленост.
За вятъра в косите разпилян. ...

Не си отивай, моя тишина,
не ми отнемай лириката свидна!
Дари ми от копнежа светлина
и топлина блажена и завидна!
Не ме предавай, моя свобода, ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава седемнадесета
„Студени“ мисли в един студен свят
Застъпвайки на смяна в една от най-ледените нощи тази зима, когато температурата бе спаднала до почти непоносимите минус 17 кундела, Хошми Батор за първи път от над двекръговратната с ...

Кога сълзите ще бъдат в тайна от очите!?
Кога сърцето ще се научи, че любовта не е игра?
А истината винаги на челото излиза...
Не си безгрешен, грешник със лъжи.
Лакомник, заслужил фалш загнил. ...

В огледалото се взирам,
сякаш виждам твоето лице.
Вече сили не намирам,
разкъсано е моето сърце...
Огледалото крещи, че ти си аз, ...

*
- Кой вкъщи е по-болен, миличко...
-Татко
- И защо...
- Ами става от дивана и, '' Ооох, как ме боли гърбаа ''. ...

И всички тръгнаха на път,
да търсят хляба си далече.
Така разбърка се светът
и друг отдавна си е вече.
По- близки ли ще сме си днес ...

Аз съм слънце, луна и звезди,
снежен връх и гориста пътека.
В мен се смесват безбройни следи
от човешката участ нелека.
Аз съм ято в небесната вис ...

В прашния ъгъл на днешния ден
чака ме златна случайност.
Свитият в мрака си свят наранен
сякаш сънува потайност.
В лятната тиха и нощна тъма ...

Полази ме тихо отминал смях
в отколешни, слепи дувари.
Като въглен под шепичка прах
той тлее от стари пожари.
В паяжина тънка паяк еднокрак - ...

Мои мантри
Мантрите са думи,
Избрани и установени,
Те спасение са, въже -
От земята - за и до - небето. ...

Ще скъса времето платната на кораба
ще акостира последно в окото на бурята.
Ще изплува от дъното белия флаг на безречие,
а след него - отломки и кратко затишие.
Ще се дави сред вълни на талази в безбрежие, ...

ГЛЕДКА КЪМ ВЪТРЕШНИЯ ДВОР
Делириумът на реката,
потайностите на страстта
оставят кален отпечатък.
Аз грешна синева избрах. ...

Човещината ли? Тя вещо е прикрита.
С невзрачна външност на човечец мил и стар.
с таксѝ откарал те до градския пазар.
Коя си знае без дори да те попита.
Съдбата ти, която вечно е сърдита. ...

Нощта в града е тиха и прекрасна.
Фенерът уличен стои на страж.
Луната вечно влюбена и страстна
в прозореца наднича в звезден плащ.
Зорницата в сияйно наметало ...

Скалар детето се ражда,
криви го вектор средата.
Не е човечно сърце,
което мъчи дете.
Социалните мрежи ...

Мама, все иска от мене да съм прибран,
а аз само да бъда силен, като великан.
Татко казва, че не е добре да съм инат,
но аз не искам да ставам дипломат.
Батко мрънка, не иска футбол да играе ...

Разцъфна люлякът – лилава магия,
стадата потеглиха с меден звънец.
Светът се измива от всяка злина,
природата кичи си цветен венец.
Земята трепна от тропот на конски копита, ...

Въведение
Вчера е история, утре е мистерия. Днес е подарък.
,, Името ми е Кхаан Ас !
Някога, преди хиляди години, имаше много такива като мен.
Живеехме по цялата планета. Нещо повече дори, ние я владеехме. Гордеехме се с това! ...

Разцъфна люлякът – лилава магия,
стадата потеглиха с меден звънец.
Светът се измива от всяка злина,
природата кичи си цветен венец.
Земята трепна от тропот на конски копита, ...

Островърхи обувки в снега,
дрехи фини – коприна. Червена.
Кърши флейтата звуци – тъга.
Тя се свлича – в сърцето ранена.
Дева с меч от звънтящо сребро, ...

Когато ти откраднат колелото,
нормално е да бъдеш огорчен,
но аз спокойно скочих от леглото
и право на Битака в този ден.
Веднага се отбих при бате Сали, ...

....и така : събра той всичките си 12 изборни района им рече: истина ви казвам всеки един от вас ще ме предаде! Преди да пропее три пъти екзитпола ще се отречете от мене три пъти.
И пропя екзит пола първи път и ги питаха хората-вие бяхте ли с онези? А те отрекоха . И пропя екзит пола втори път и пак ...

Всяко малко дете си има мечта
космоса да обходи с ракета една,
тракторист в полето или смел капитан,
балерина на сцена или доктор отбран.
Подредените кукли слушат в захлас ...

Корави гладиатори сме ние
и цял живот такива сме били
Изправени стоим в арената
и с гордо вдигнати глави
очакваме поредният противник ...

До омраза зад ъгъл от сянката
влага в стената сълзи угасили
мечти до покрив от мрежата паяк
тя все още лети и го вижда
сега чувствам под счупен наклона тече ...

I am imprisoned in the stupid town.
Obsessed of rage I start to suck my fingers.
Malicious cars and pavements pull me down
With frowned expressions - straight to the abyss.
And there’s a chaos, clatter, bloody roar. ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава шестнадесета
Най-благоприятният момент
- Днес е петият ден от пролетта в северното полукълбо - посрещна четиримата си спътници Тюрпел, когато влязоха в корабната столова да се подкрепят след продължилия повече от 3 месеца стазис. - ...

Посреща рицарят нощта
в гора дълбока и студена.
Тревожи идното гръдта,
тъжù душата наранена
и няма сили да се бори. ...

Huntresspassing his heart,
dear heart's passing a beat,
a deer along a mystical path,
haunted by lovers' spirits.

Кога сърцето ще се научи...
на разума да дава път!?
И нощите така горчиви...
да спрат тормоза над съня.
А сънищата, Бога ми, не бих ги дал ...

Ухания...
В храма, какво ухание на святост,
вън - на пролет, Божия благодат...
Наоколо, тъй ухаят цветята,
люляков мирис, носи вятърът... ...

На Петинка
Във живота си да тичаш след мечти,
да се вълнуваш даже и в съня.
През пропасти, да летиш
към грейнала пред тебе синева! ...

(но не и на Армани)
Историята, твърде прозаична,
касаеше съседа ни Стамат.
Бе в селото ни личност колоритна,
в акъла недостатъчно богат. ...