Лято, слънце, плаж, море...
Боже, как ми се... живей.
Любов солена, непознати бол.
Кой облечен, кой е гол.
Аромати... компромати!? ...

К О Л Е К Ц И Я
Криейки Истини автентични от другите,
явно събираш колекция от "шедьоври",
способни да ти компрометират името
с темите си идиотски и отвеяно оксиморонни. ...

Черна пантера ни следва и плаши...
Селата се жалват от страшни апаши...
Кое е причина да бием тревога?
Животно и хора са все в изнемога.
Глад се лекува с нарочена жертва. ...

Много тъжно лятото си тръгна
и сякаш много бързо се изниза.
Август леко раменете си загърна,
облече за последно бялата си риза.
Унесено морето също затъгува, ...

Едгар крачеше покрай студения камък със свещ в ръка. Кухненско слугинче препусна покрай него, толкова бързо, че едва не изпусна кошницата си, за което навярно щеше да изяде немалко бой. "Като мравки пъплещи под краката на хората", помисли си той. Намираха се в друга част на двореца, която никой крал ...

Не тъй сърцето ми не ще разбиеш.
Мечти напразни тъй недей да храниш!
Парче подир парче да късаш.
Тъй само вярата ми във доброто палиш!
Не те познавам, но едва ли, ...

Навих, окепазих и запекох Иван.
На бара бараба набара барабан. (палиндром-скороговорка)

Далеч от теб в този ден
ме прави най-тъжна на света.
Да прегърна те за миг дори,
да усетя топлина.
Да видя аз в твоите очи, ...

Очите ѝ обещаваха да ме помнят,
и не можех друго да измоля.
Душата ѝ все търсеше смисъл
отвъд Вселената огромна.
А аз останах само в душата ѝ, ...

Сън ли беше, моя младост!
Сън ли беше всеки ден!
Щом живях с любов и радост
в свят добър и вдъхновен.
Че сърцето ми за полет ...

Ето те и теб, приятелко красива,
невероятно е как близо си до нас
Защо си толкова нетърпелива?
За къде да бързам в сетния си час?
Вярно е, че доста писах ...

Край.

Аз зная ти, че пак ще ме потърсиш
и зная, че забравата боли.
Ти помниш и смехът ми тих и кръшен,
и сълзите ми кървави, нали?
След всяка неочаквана раздяла ...

Във този свят тъмен и болен
сме разпнати в залеза бледен.
Тук Слънцето вече е морно,
дъхът на надеждата – леден.
Остана ни вяра безмълвна, ...

И грохна август. Остаря за ден.
Накуцва леко. Примирен и тих.
Тъгата си продаде я на мен,
за два-три гроша и несръчен стих.
За снежни сови аз гнездо ли вих, ...

НУЛЕВИЯТ ПАРАЛЕЛ
Не ти разказах своя сън
и тъмнината непрогледна,
простряла мокра длан навън,
за мен обител бе последна. ...

ЛЯТОТО В КАМЪША СЕ КАПИЧНА
Лятото в камъша се капична – старче за масаж във център SPA.
И мелтемът с песничка лирична на коляно благо го приспа.
Старите спасители на плажа спретнаха каре за бридж-белот.
Сетният турист събра багажа – в Нищото пое на собствен ход. ...

Когато си до мен, светът утихва,
и всяка рана в мен се превръща в дъх.
Ръцете ти са моето начало,
усмивката ти — моят път.
До теб сърцето бие по-различно, ...

Мисъл.
Спомен.
Край
и рай!
Самотност. ...

В студена нощ и хладна стая,
че пенсията не стига за дърва,
имаше старец, там на края,
с гъсти вежди и побеляла брада.
Денят минаваше в самота, ...

След мен животът ще горчи,
ще се усмихваш, ще се стараеш,
ала вътре в тебе ще вали.
За мен тайно ще мечтаеш
и ще прехвърляш отминалите дни. ...

Нежен дъх и шепот тих на вятър,
отлитат на далече птичите ята.
Слънцето препича в лятото за край
тук ще пристигне скоро есента.
И ще се сменят бляскавите му одежди ...

БОЖЕСТВЕНОСТ, ПРОКЛЯТИЕ
ИЛИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО
Единствената възможност
за постигане на дълголетие,
освен, ако Бог предварително ...

СЛУЧАЙНИ СРЕЩИ И РАЗДЕЛИ
Прежуря Август, с кротък ритъм
изтлява лятото в сърцето.
Не смея нищо да попитам –
защото тъй не е прието. ...

Да... възрастта ми, е с друга усмивка
и с други очи ме следи...
под печата на ситните бръчки
отдавна улавям се... с други мечти!
Напоследък все ми е тая, ...

Един мъж на 55
Родил съм се отдава в столицата,
един мъж на петдесет и пет лета!
За да пиша стихове, да редя слова
виновна е единствено Тя, Любовта! ...

На един самотен кръстопът,
прашасало със протрита роба,
като , че загубило домът,
скиташе доброто, в късна доба.
Под скъсаните дрехи видях, ...

Мина време и забравих за този случай.
Работех нещо из двора, ръцете кални, когато се почука на желязната врата. Погледнах един от часовниците из двора, 10 и 20, кой ли е по това време.
- Идаа, заключено е - по навик се провикнах.
Отключвам, изненада, бай Жельо с шишенце в ръка...
- Петре, абе няма к ...

По пустата крайбрежна алея
закъсняла двойка по нея
крачи към морското казино
на раздяла за по чаша вино.
Високо над вълните бели ...

През август дъждът е солен,
най-тъжния месец от лятото,
сълзите му стичат се в мен,
последни мечти сбира ятото.
През август горим от любов, ...

Две годин тя сдържа се,
сал „Зайо Байо“ яде,
та от тяло
скелет стана.

на Ивайло Балабанов
Поезията всъщност е значение
и изказ на един сакрален свят.
Не се влияе тя от умножение,
но се дели на липса и на глад. ...

Време, в което думите отчаяно глъхнат,
погълнати от картинки пълни с емоции,
които се сменят провокиращо бързо
и превземат съзнанието на бебето,
когато липсва отговорността ...

не ми казвай какво да правя
не съм този който искаш ти
не си това за да ме върнеш
и няма моят дух да изгасиш
"оставете ме на мира ...

Кога... кога ще се научим
от мъжки цици да не сучем!?
Да не се подаваме на думи празни.
Обещания тъй безобразни.
Велики бяхме... не че ние имаме ...

https://otkrovenia.com/bg/stihove/jestoko-e-2
Жестоко е внезапно да излезеш
от рамката на своя сън последен -
да станеш стръкче цвят върху паважа
под шествието на случаен делник. ...

Силен си, когато вървиш напред без да спираш
(независимо от траповете по пътя).
Силен си, когато и днес си успял...
Силен си, когато даряваш от сърце някому... нещо...
Силен си, когато вярваш и знаеш, че именно това е твоят път... независимо колко ти струва това.

Колко тъжно –
векът ни, започнал с кървави нощи и дни,
ще зъвърши отново с разруха и смърт.
За сто лета човекът не можа
да загаси у себе си враждата ...

В отминалия залез суетата,
гасне с умиращия ден.
Самотна чайка на кърмата
изпраща и този летен спомен.
А там, далеч, на хоризонта, ...