Ще ме срещаш навсякъде. Или просто ще вярваш в това.
Ще откриваш, от моите думи, по зрънце у себе си
и ще виждаш в очите на румено свежа зора
моя поглед и моите мисли - объркващи ребуси.
Аз преминах така, както лятно игрива вълнá ...

в една страна е
свободата срината
и прокълна̀та

От няколко дена сеньор Джовани Бочели и сеньорита Марчела летуваха на морето. Бяха си наели малка, уютна виличка, кацнала на скалите , високо над синьо-зелените води . Гъста борова горичка обгръщаше и криеше в ласки това тяхно гнездо на любовта. Единствено сребристите чайки бяха виждали преплетените ...

На какво се радваш, Българийо?
На абсурдите ли в които живееш?
На тирадите лъжовни изпяла властта
от европейски програми не спря да линееш.
На какво залагаш, Българийо? ...

Жегааа, .. ама Атинска жега...
Гърдеста синоптичка, сякаш да подчертае горещината, се фръцка по екрана,
само по нещо, знам ли го как точно се казва, но се виждаха само едни тънички презрамчички и
нещо отдолу за прикритие,.. така де това дето има мляко за бебетата,.. тя показваше плюс 43 градуса по Ц ...

Снима си "човекът" полицай
момичето нещастно от протеста.
Гаврата с хора сякаш няма край -
такава е реалността безчестна.
Добитък ли сме, или хора? ...

Медитация
Ти винаги присъстваш в част от мен
ти, вярна спътнице на моето ежедневие.
Откривам те в покоя съвършен,
в нощта зова покоя ти безбрежен. ...

Една старица трепери, брои си деня
в паничка със жълти монети.
Зад завоя на крехката, стара душа,
буйна младост в очите и свети.
Живот - подаяние! Няма за хляб. ...

Мила, Лия
Намерих старите ни снимки на тавана. Помниш ли как брат ти ни дебнеше да ни снима за клуба си по фотография? На колко сме били? На 14-15 години? Гледам се на снимките – слаба като клечка, с онази червената рокля, която мама ми уши. Боже, колко обичах тази рокля! А ти не излизаше от сините ...

Не, не, Марче – в тая жега трябва диета. И то сериозна диета. Приятелки сме и ти признавам честно. Ето – аз вчера закусих съвсем семпло. Направих си бухтички. Малки, вкусни, леко мазни… И се сдържах – изядох само десет… С пудра захар, разбира се…
Трябваше да се огранича, защото мъжът ми омете остана ...

МЪЛЧАНИЕТО И АЗ
Автор: Джабер Садич, Босна и Херцеговина
Създаденото за секунди
и поддържаното от векове
се унищожава в един миг. ...

Капитанът, моят шеф каза, че няма проблем. Не каза точно това, ако трябва да съм честен. Той е голям мъж, имам предвид не само това, че е едър. Каза ми, че мога да отида на погребението, после ме попита на колко е приятелят ми. Отговорих му. След това, докато излизаше от офиса ми, Капитанът си мърмо ...

Гордейте се с България, Деца,
родината е нещо съкровено.
И нека там, във вашите сърца,
тя значи святост и любов безмерна.
Гордейте се – тук хиляди сърца ...

Боли ли те, че вече няма огън
в камината, очите ни, сърцето?
За неволите ни знае само Бога,
който вечер гледа от небето.
Боли ли те, че трудно разговаряме, ...

Аз сега ще ви разкрия,
моята мечта,
да си имам вертолет,
и да си летя навред.
Който има вертолет, ...

Ставам в ранни зори,
с приключенски мечти,
във очите с искри,
за велики бели.
Жълто слънце, здравей, ...

ПРОШКА
Автор: Гордана Радованович, Босна и Херцеговина
Короната
обича спящи птици
с хладни пръсти, ...

Май трябва да почине тоя свят
от воплите ми, подредени в рими
и пръстите ми в щърбава бразда
да спрат невпрегнати с' спокойни жили.
Май трябва да обуя сутринта ...

На теб, учителко, любима!
Не беше тя по мое време “ госпожа”-
зовяхме я“другарка”- като всички…
Гушкаше ме вкъщи- бях нейна дъщеря,
но на чина- обикновена ученичка! ...

Победата на клада не изгаря!
Светът в победа пак ще се роди.
Една победа значи нова вяра
и нова смелост в твоите гърди.
В победата ти сила зла се цели. ...

който
е
отворко —
плаче
за ...

Учителко... не зная към коя от вас...
но към всички с обич аз ще се обърна...
На детството ми дадохте крила...
с "Благодаря, Ви!", днес ще ви прегърна!
Показвахте ми нови светове, ...

Морето диша
бавно,
равномерно,
във закътания залив.
Вълните му ...

Когато дойде утре,
едни ще се събудят,
други – не.
Когато дойде утре,
едни ще са добри, ...

Безсмислен труд кипи навред,
и силите хабят напразно,
едно назад и две напред,
преливаме от пусто в празно.
И смисълът е във целта, ...

“Ако някой дойде при теб с една рана,
не го изпращай с две.”
Което виждаш днес във огледалото,
харесва ли ти ми кажи?
Питам за душата, не за тялото... ...

Денят от сутринта е сив,
а моят дом приятно тих...
Навън дъждът в сребристи нишки
облива с обич в сън триптих.
Но тук е тихо, просто мир... ...

Защо ли пътят ми да продължава –
пред мен и тишината ръси пепел?
Безсмислени са суета и слава,
щом всичко избледнява постепенно.
Животът ми – като във нямо кино, ...

Питаш ли едно сърце, какво е любовта, какво ли то ще ти разкаже?
За него чувство е това което с думи няма как човек да го изкаже.
Навярно случва се понякога любов лъжлива да тя. Но бедното сърце не знае, то родено е да чувства любовта.
Обича истински, но никога не мрази, дори и на парченца да е то р ...

От южни ветрове, сега сърцето
подпали се, задрямало преди.
Усмивката не слиза от лицето –
аз следвам жадно твоите следи.
Защото трябва ми душа просторна ...

И денем, и нощем събирам
отломки от мойто сърце,
във всяка частица намирам
красивото твое лице.
От лунната нощ те създадох, ...

Понеже януарствам всяко лято,
реших че термометърът блъфира.
Извръщам взор от нечий юг, когато
надиплям мраз по знойната му диря.
И стърже скреж по тънките ми вени... ...

Всяка дума е моя
и ги владея – всичките.
Оставям ви покоя –
мочурите в душичките.
Гледам ви и желая ...

-Искам да отсея от масата, започна да обяснява въодушевено Хенри, размятайки хаотично ръцете си. Най-много размяташе показалеца си. С него придаваше по-голяма важност на думите си или поне така му се струваше. Забързано се почеса по темето, а сетне отпи мека глътка кафе от бялата чаша със златния ка ...

Не помниш ли, море, преди да се усетя –
на тръгване, какво ти обещах?
Че ще се срещнем пак на твоя бряг, където,
вълните се превръщат в звезден прах?
А времето лети. Пълзят по календара ...