Аз те търся, ти ме търсиш,
но непозволено ни е с теб да се открием.
Аз те викам, ти ме викаш,
но зовът затихва, не намерил прием.
Аз те чакам, ти ме чакаш, ...

В тишината те намерих,
свита на кълбо,
обгоряла цяла във рани,
задъхваща се от любов.
Толкова ли страшно беше, ...

Когато пак вляза в своята мечта
и усетя да изпълва мойте вени,
откривам нов свят, чувствам топлина
и оставям зад гърба си всичките проблеми.
А там ме чака сладостта ...

Поетът с нежната душа
Душата ми е бяла като птица, ранена,
която се снишава и към изгрева полита.
Излита и се връща пак при мен наранена,
слънцето и раните лекува и тя пак излита. ...

Неспокойна птица е душата.
Щастлива е само когато лети.
Широко разперва крилата
и литва. Птица в клетка не стои.
Тя истински жадува светлина. ...

На пръв поглед момичето не беше нищо особено. Не се различаваше съществено от останалите девойки на нейната възраст – не носеше очила, имаше добре поддържани зъби, които непрекъснато показваше, малък, но стегнат и изискан бюст, дълги крака и безупречни задни части. Обаче нещо в нея дразнеше погледа. ...

- А, кирио Петро, това е кирия Мари-Елен от Белгия - ме представи Панайоти на нежна годпожица
Кирия, това е кириос Петро, той е от България....
О како, уж имало много вилички твои познати, а до сега не си ме обзавела с никоя,.. тя мацката
била съседка, ама кой да знае... разговарях със себе си наум
...

Дали ми липсваш? Не.
Студено е, защото идва зима.
Но пък ми липсва светлината,
в тебе отразена и любовта,
която ражда рими. ...

Нямаше как да не я загледам. Толкова красива и елегантна жена отдавна не бях засичал в нашия квартал. Вероятно не беше оттук. Прииска ми се да й се насладя повече, затова тръгнах след нея. Не мислете, че съм женкар. Рядко се мъкна след красавиците като кученце. Но имаше нещо наистина странно – тя из ...

Последен куршум
Не е ясно колко
време ще ме няма.
И дори не знам колко
още време ще остана, ...

Устремен вървях по есенните пътеки,
потрупани с мокри умиращи листа,
вървях без чувства, отдавна ми отнети
от ръцете ожесточени на любовта.
Вървях в утрини дъждовно мъгливи, ...

Тя пристига и тръгва бездумна;
без покана, известие, знак;
безпощадна, и страстна, и блудна,
стъпва нагло на нашия праг.
Тя вода е и въздух, и огън. ...

Беше горещото лято на 1932 година. В прашното ателие на Спирос Никодимос се бяха проточили два слънчеви лъча, оставящи бели кръгове.От близо година никой не беше идвал да даде поръчка, та дори и за надгробен паметник.Времето да твори с длетото си, сякаш бе спряло. Не беше Микеланджело, но статуите, ...

Стабилна криза…
хххх
Пешо се кани да изкара зимата без топливо – запасил се е с антифриз…
хххх
Защо ли всички глупачки са хубави жени? ...

В очите е на котката бездомна,
която по вратата драска.
Отчаяно опитва да си спомни,
забравена на прага ласка.
Снежинка лека, на носа на куче, ...

Събужда се деня като молитва,
от есенни лъчи в поток листа,
минутите с възторг нагоре литват
и в цветни аромати си растат.
Избирам си най-цветната минута, ...

Поредният работен ден. Вече пет учебни часа съм в моята служебна Машина на времето, която управлявам повече от 22 г. със свидетелство за правоуправление за категория "Даскал".
Чувствам се малко уморен от това прескачане от епоха в епоха, но няма как. Досега бяхме с осми клас на борда на испанска кар ...

Аз идвам от север, от много, от много далече
и не броя без апломб преброените стъпки,
не от страх аз заставам пред вас разсъблечен,
не в страха си прикривам плътта с оределите кръпки.
Тук съм дръзко изправен, нека гледат ме всички, ...

В съня ти
В съня ти всяка нощ ще бъда –
вълшебна, мила и добра,
а ти ме приеми такава,
за теб рисува ме нощта. ...

Ухание на прясна паста...
На чесън, мащерка и топъл хляб...
Две вилици, два ножа...-
един е само срещу тях...
Сълза търкулва се... ...

Бял череп със очи светлочерни,
аз съм и кукла и вентрилоквист
света понякога ругая с думи бедни,
нима съм отегчен, болен песимист?
Не! Затова търся свобода ...

Тежка мъка в душата си имам.
Аз дечица си нямам. Дечица.
Сам живея. В студената зима
се спомина жена ми Зорница.
Къшей хлебец на масата плаче. ...

Час без теб се усеща като месец.
Ден без теб се усеща като година.
Седмица без теб се усеща като век.
Месец без теб се усеща като хилядолетие.
Година без теб е същинско мъчение.

Айрин- 2
В навечерието на визитата, Айрин сънува сън, който сама изтълкува. Уж столица, уж център, а пристигнаха в двуетажна къща с малко дворче, която приличаше на вила между големите сгради, наричани тук не блокове, а кооперации. Обитаваше я само семейството на Г.
На вратата ги посрещна дребна жен ...

Ще ме забравиш ли преди да се намерим?
В началото сме били близко.
Сега е трудно да вървим един към друг.
И времето със разстоянията ни разделя.
...Разговори...разговори... ...

на любовта са
некъсливи нишките
и зарева са
и украса нейна са
и Божи чудеса са

Любовта си купи колело
и ненадейно завъртя спици.
Не застрашавайки никого,
приложи чувства с динамото
на незащитения си център.

КРАТКИТЕ ЛИТЕРАТУРНИ ФОРМИ КАТО ВРЪХ НА СИНТЕЗ В ЛИТЕРАТУРАТА
Кратките литературни форми като върхово постижение на синтетичния изказ в литературата – специфики, характеристики и резултати
Всеки литературен жанр има своите правила, които служат като ръководство. Кратките литературни форми са мъдросл ...

От десетина години всяка свободна минута ми е заета в обмисляне на важен въпрос, стоящ пред всеки уважаващ себе си и мама млад мъж „Да се оженя ли и като коя мома ще ми пасне най-добре!” А аз съм много добър в сметките, защото не само, че съм математик, ами съм и доктор на споменатата наука. Няма не ...

Мисли, изказани от дъщеря ми и стихотворения, съчинени от нея, когато е била малка.
На 6 години:
Отдай се на игри,
грижите забрави
и самотата изостави! ...

Вълчицата нададе силен вой,
запрати го нагоре към луната,
но пусто беше в мрачния усой,
самотна ѝ отвърна тишината.
Изправена над стръмните скалѝ, ...

За всичките тези години научих,
че няма го "белия кон"...
че има едничък
спасител всесилен
и той се нарича ...

Каза ми, че ме обича,
но не показваше това.
Каза ми, че съм единствена,
а все при други ходеше.
Каза ми, че съжалява ...

Пак тук сме. Ето, пуканките, колата,
не се стеснявайте, студена е и вкусна.
Рефлектор, сцена... А коя е голата?
Ах, истина била! И кой профан я пусна?
Самотна дума хлипа, зад кулисите, ...

СОФИЙСКИ РОМАН
Глава двадесет и шеста
Вечерите в Рабат бяха необикновено приятни. След 9 часа, под влияние на приливите и отливите на океана, вятърът утихваше и човек дишаше леко. Свежият океанският въздух се напояваше с аромата на жасмин. Този мирис имаше необикновената сила да се просмуква навсякъ ...