Аз търсех я сред мрачните усои,
по ъгли и тупици на нощта.
Сред дворцови палати и в покои
на не една прехвалена жена.
Преследвах я по скалните пътеки ...

Че съм щура знам го от рождение,
фондът генетичен е такъв.
Все едно морето до къде ми е,
кипва в миг балканската ми кръв.
Щом работя - с хъс е и желание, ...

Когато бях дете вярвах, че ако съм си облякъл пижамата обратно мога да извадя само единия си крак да я завъртя и всичко ще бъде наред. Вярвах още че ако се изсекат всички дървета няма да има вятър.Забърквахме от кал кюфтета и си ги продавахме срещу листа от черницата. Случваше се да отидем до Търгов ...

Пойдох си поведох, пиле Стано,
коньо по мене, пушка на рамо.
Сретнах девойче от баня иде,
обаняло се, променило се.
Народна песен ...

„Идеологиите са „котви“. Не разполагаш ли с идеологическа ориентация, непременно... ще се „удавиш“!...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

И докато ти казваш си:
,,Времето все още
не дошло е и е далеко,
то всъщност така и не идва,
не чака, а само отива си, човеко. ...

Мислиш ли се за великолепна
с интригите си - пясък във очите?
В душата ми като катран налепна
черна гнус, поробила гърдите!
Честна ли да бъда аз със тебе? - ...

На времето е писал Ботев
за един поет - "Пишурка"
-възпяващ пламенно и вдъхновено
една обикновена, проста "хурка"....
И днес ги има тез "Пишурки"... ...

[Verse 1]
Черен здрач над водата е плъзнал,
свещ изгасва в ледена скала.
Твоят дъх в мъглата е замръзнал
и името ти шепне ...

( Посвещава се на всички, прехвърлили 50-те...)
Пораснахме ли вече или все още сме деца
на Времето платили свойта дан безмълвно?
Проряза то бразди дълбоки в нашите чела,
но ямите душевни нивга не запълни. ...

[Verse 1]
Черен здрач над водата е плъзнал,
свещ изгасва в ледена скала.
Твоят дъх в мъглата е замръзнал
и името ти шепне ...

Sometimes, I wonder:
"Am I better than I was long ago?"
and whether you would love me
and think about me
in a way you have never done before. ...

Новият заместник-министър беше слаб човек. Имаше прекрасен костюм в лилаво или бежово, все едно.
- Изглеждате великолепно в този десен! – възхити му се младата журналистка от първи ред.
- Благодаря, госпожице, знам. – Така отговори. И ѝ намигна.
После заместник-министърът проговори. Каза куп глупост ...

Който е слушал навремето песента «Урок по френски» на покойния Тодор Колев, може би си спомня припева:
«Пием, пеем, пушим и французки учим,
чака виза за Париж да излиза.
Ох, като са изучим, дали ша са случи
и отблизо да видим Мона Лиза.» ...

Аз съм простак и неграмотник,
не съм завършил даже трети клас...
Муча и тъп съм си като животно,
щом нещо не устройва вас...
Когато някой е подразнен ...

Дали успях да те забравя
и още стихове ли пиша,
пресъхнаха ли вече сълзите,
научих ли се пак да дишам.
Дали разбрах, че романтички ...

Свободата не е притежание. Свободата е достижение.Достижение не на "търсещия" с ума,а на "търсещия" чрез сърцето!!
Умът, в своя вечен стремеж да анализира и категоризира, е способен да търси „притежание“ – той иска да рамкира свободата, да я превърне в концепция. Сърцето не се стреми към притежание. ...

В началото беше страхът —
големият, всепоглъщащият!
Страхът... от раздялата
или, може би, от смъртта:
болезнената, неизбежната— ...

Не ми се пише
за любов...
След всичко
случило се между тях.
Баща си пуснах - ...

МОМЕНТНА СНИМКА
Три гладни плъхчета в долапа шетат
и стърготини вятърът раздухва.
А скрити зад клонака гъст потрепкват
очи на сънен и самотен бухал. ...

Пак са узрели червени сълзи по черешата.
Вятърът сприхав замерва душата с костилки.
Гробът ти, мамо... Тука ли някъде беше?
Цяла година тъгуваш под твойта могилка.
Мен ако чакаш, ще буреняса надеждата. ...

В началото беше страхът —
големият, всепоглъщащият!
Страхът... от раздялата
или, може би, от смъртта:
болезнената, неизбежната— ...

Колелото на Вселената се върти без звук в нощта,
преплита мигове и сенки в безкрайна светлина.
То носи раждане и залез, смях и тиха скръб,
рисува пътища от звезди по небесния кръг.
Във всяка своя обиколка крие древен зов — ...

Морето в твоите очи (На една поетеса)
„...Душата ми те чака. Тя е твоя.
В очите ми е цялото море.”
Ралица Монева
Синьо е морето в твоите очи – ...

Искаш в романтична обстановка
да ти говори за звездите и небето,
да те води до луната на разходка,
да ти гали с думички сърцето.
А опре ли работата до леглото ...

Този стих е част от моята втора книга "Огледалото на сърцето" —продължение на моята първа книга " Стихосбирка тиха спирка, откровенията на една душа".
Когато имаш смелостта да видиш себе си такъв, какъвто си се ражда истина.
След като сърцето е проговорило, идва време да се чуе гласът на душата.
„Ог ...

„Защо проявяваме солидарност? Защо толкова много тачим наличието на такава? Как защо?! - За да се сплотим срещу някого и/или нещо, разбира се!...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

Много грешки съм правил
в моя дълъг живот.
В алкохол съм се давил
и съм искал развод.
На рулетки съм губил ...

Много грешки съм правил
в моя дълъг живот.
В алкохол съм се давил
и съм искал развод.
На рулетки съм губил ...

И бави се, а знае колко чакан е,
от жаждата с напукана уста.
Дъждът... Хей, свърши времето за плакане,
усмивки само слънчеви пестя
в портфейла си. Комай отдавна празен е. ...

По-късно през нощта Лютица се плъзна до Вълкан в общата им постеля и протегна ръка към него. Той с привичен жест я прегърна, но мисълта му пак беше някъде далече. Бялата ѝ, гладка плът, на която толкова се възхищаваше преди, сега му се стори хладна и отблъскваща, като на мраморна статуя. Червените ѝ ...

Опасни завои с обратен вираж
Господа политиците постоянно нещо все мътят,
но за нищо на света и в никакъв случай пачи яйца -
винаги успяват някак си тъпо и грозно, да се измъкнат
преди плащането на огромните сметки за грешни дела. ...

Камбаните бият неспирно,
посрещат деня сутринта,
звездите мигат щастливо,
че виждат отгоре света.
А долу, облечена в черно ...

Писането ме убива
Поет съм… От раната – кървав поток –
все още извличам мелодия нова…
Изграждам в затвора – гнетящ и жесток –
щастливи епохи на книжна основа… ...