Сините очи бяха капан.
Гилотина за обвинените в наивност.
Черна дупка за любопитните.
Водовъртеж за изгубени моряци.
Те бяха маската на екзекутор. ...

На Явор
когато доброто и злото се размиват
в един безумен, злокобен, маскарад
и на календара датите потъват
и всеки дъх поет за теб е ад ...

И ето пак,
на път отново,
с поглед в празнина насочен
и мисъл,
блуждаеща далеч из небосвода. ...

Колко е жалко, когато прозреш,
че си раздавал любов безрезервно.
В другия поглед когато съзреш
нещо, което не ти е потребно.
Колко е трудно да гледаш в очи, ...

Безбрежно море,
Маргаритка с чадърче и следобеден сън,
Скритите сенки почиват зад ъгъла,
А вълничките нежно докосват брега навън.
Вечното слънце нека си свети! Ще можеш да мирнеш, макар и за миг! ...

МЯУ!
Навярно в някой следващ мой животец ще ми се случи по-добър живот –
и няма да писукам – тъжно коте! – премръзнало във нечий зимен вход,
все ще ме гушне някоя съседка, и – щом напролет слънце напече,
кълбенцето от тихата ѝ плетка ще си търкалям в нейното стайче, ...

19. Събуждане.
Беше му жал да я събуди, но времето ги притискаше. И все пак го направи след 4, а не след 3 часа, както бе решил първоначално.
А междувременно десетки пъти бе поглеждал и телефона, но чудото не стана. Покритието така и не се появи...
За сметка на това в очите на Мел най-накрая светеше ...

Осъзнаване на действителността
Всеки ден – един живот е.
Със съдържание да се изпълни
Е необходимо, за да се
Душата храни, тялото ...

часовникът/ми/ с форма на кон
все по-бавно премества стрелките
по-бавно
по-бавно
по- ...

Сърцето ми е храм, в който има
една икона, изпълнила стените.
От нея се усмихваш ти, любима
и кипва ми кръвта във вените.
Не мога повече от теб да искам - ...

,, Какво е тишината,
мамо? "
,, Нещото, което ни убива
най-много, мило, като хора,
каквито може и да не сме. " ...

Още докато приближаваше към тях, Бартак усещаше, че ще се заядат с него. Не му пречеше. Докато бе на село, минаващите търговци винаги пробваха остротата на езика си и той беше изградил защитна реакция. Не оставаше длъжен никому и затова го изпратиха да воюва.
Бяха трима, мотаеха се безцелно, но го с ...

Главата ми, горката, заболя ме с тишината.
Ходех по купони -среднощни, алкохолни, оргии!
Вдигах наздраве, палех си цигара от цигара,
играех си на воля, с танца на живота!
Как да кажа, че е време, време за промяна? ...

Бамбино.
Казино.
Градина.
Чужбина.
Лимузина. ...

Златното лято с тебе отмина,
ти се обърна и просто замина.
Още морето изглежда си същото,
някак обаче е сякаш намръщено.
Ти ли разплака морето, кажи, ...

Дъждовно е и важно, ще открия,
че съм щастлива в тази водна фаза.
И капките дъждът ще ми пришие,
по мене как блестят, сам той го каза.
Вървя засмяна в празничната дреха, ...

Не ми се прибира в покварния дом,
да виждам стените му сгънати в сажди,
да счупя хатъра на здравия стол
и грозно да фъфля на няколко маси.
Аз тук ще остана – ...

Ямболската музикална банда отново
обра овациите на зрителите в парка!
Приканваме гражданите на града:
да бъдат отново бдителни по време
на предстоящите събития в Нощта на Музеите!🤫

Чрез стиховете ние живота си допълваме.
Защото в реалния все нещо не ни достига,
все обувката ни стяга и важното ни липсва.
Нещо празно остава и сами го дописваме
и пишейки, с рими изживяваме мечтите си. ...

На мнозина им се
струва, че правия
път се налага
само с прът.
---- ...

Обичам времето със теб
когато ме усмихваш вечер,
обичам много сладолед,
но и тебе те обичам вече.
Обичам денем светлината, ...

Приветствах мистерията,
и тя дойде от север
в образа на катерица,
тичаща из гората и събираща ядки.
Тя ме накара да помисля ...

Един за друг в живота се родихме,
на пъзела частичките редихме.
Подхождаме си, даже несъмнено,
издирваме се в топло и студено.
Прехласваме се по еднакви теми, ...

Тук наш един, усукан президент
безочливо - нас всички изработи:
ще даваме, един милион на ден
от тук насетне - ей така, на Боташ!
Тринадесет години - занапред ...

Прости, приятелю, че не успях,
с мисли или друго да помогна,
в крясъка ти болката видях,
но исках да я смажа безусловно.
Отиде си без време в светлина, ...

Ех... Саше, и ти ли, Бога ми.
Странно нали, сбогом, Родино...
А на велики се правим, истински! Дали?
Книги пишем и то за Парѝ...
Завиждаш. Защо... та нали Народът е важен? ...

Истинският подвиг днес не е непременно да направиш шоу, а да продължиш да бъдеш добър - без публика, без аплодисменти. В свят, често обсебен от зрелища и външни прояви, тази тиха, ненатрапчива доброта придобива особена стойност. Тя не търси признание, не се нуждае от фанфари, а просто съществува кат ...

Отвъд високите редути –
на път за Конго и Джибути!…
Ще тръгнем пак със теб сами –
дори Небето да гърми!...
Ще крачим дълго под Звездите ...

Не съумях в света ти да се впиша.
Изтлях и сведох цвят като кокиче,
забравило за вярата предишна,
че има право цвят да се нарича.
До теб вървях, но с етикет Излишна, ...

Паркиран свят
Стоеше в колата със затворени прозорци, точно срещу входа на панелния блок. Мръснобели коси стърчаха неестествено върху темето му. Посивяло лицето му бе набраздено от релефни бръчки. Част от тях се събираха към очите, където два ириса надничаха изпод паднали клепачи. Погледът, като коф ...

ДЪЖДЪТ НА СБОГУВАНЕТО
Напушва се и руква изведнъж
неканен, грозен, тъжен, непредвиден –
затропва по стъклата летен дъжд
и пука прегорели керемиди, ...