Залез, чисто нощно небе,
само това ми
остана от
любовта ми
по теб. ...

Не тъгувай за мен, аз дъхът на зюмбюл съм
и цветче на череша в дъжда.
Не плачи, помълчи, нека тих да е пулсът,
позволи ми да го задържа.
Твоят образ любим, светъл, мил, обожаван — ...

Днес се живее, чуваш ли? Сега.
Ни утре, нито вчера... Ще е, бяха...
А утре? Ето, виж изгря дъга,
щастливо мокри птиците запяха.
Април ли? Той е мамеща река, ...

Изгрей мечтана ти пред мен,
да бъде светъл този ден
със благослов.
Чрез теб животът възроден
разцъфва искрен и свещен ...

Аз цял живот прелиствам Кама Сутра
и винаги откривам смисъл там.
Прегледах я отново… тази сутрин,
и споделих с жената моя план:
Предложих да й купя дрешки в мола ...

ДЪЖДОВНА ЛАЗАРКА
Два облака облякоха небето
в дъждовно сив, изискан габардин.
Надвисна над църковните кубета
единствен шалът му – сребристо син. ...

Ще намажа с черешите ръцете си
и ще те погаля с кървав цвят.
Пролетта се влюби и закле ти се
да е винаги на този свят.
Ще откъсна плод от плодовете ...

Ако до седмия ден някой стигна да те закара,
нямам огън да запаля последна твоя цигара,
дори и шестия вълк да повали, понеделник е днес
седмият .... настигна теб и възкръсна.
Зад теб са шест куршума ...

Стодумник или сто думи с действителните им значения
(Излишно е да подчертавам, че долният текст не бива да бъде приеман сериозно, но все пак го правя в името на коректността. Това обаче не значи, че е излишно да се замислим върху някои от твърденията в него.)
Авторът
Думите значат много. Грешка: дум ...

Векторът му губи свойта вярна посока,
щом се докосне до пулс, забавен от страх.
Времето не е константа – то е дълбока
мъглявина от мисли, превърнати в звезден прах.
Ако имаше център, ако имаше маса, ...

Векторът му губи свойта вярна посока,
щом се докосне до пулс, забавен от страх.
Времето не е константа – то е дълбока
мъглявина от мисли, превърнати в звезден прах.
Ако имаше център, ако имаше маса, ...

Когато с четката върху платното
поставя със замах последен щрих,
преражда се светът във цвят наоколо
и неусетно се превръща в… стих.
Навлизам в зимата си, но не прося, ...

ВРЕМЕТО Е НАШЕ
Щом цялото време е наше,
тогава защо го пилеем?
Животът ни не е ли страшен,
когато без време живеем? ...

Коматчето на делника баято,
понякога насила го гризеш.
Спомни си, че филизът млад и свеж
е люляк, който обещава лято,
че си любов и няма как да спреш, ...

ПРЕОБРАЖЕНИЕ
Тя дойде пред разделната нощ – от незнайна посока.
И блестяха косите ѝ мокри в здрача – до съмване.
Той копнял бе с години страстта на водите дълбоки
и – когато я люби – докрай да обяздва дъха ѝ. ...

Векторът му губи свойта вярна посока,
щом се докосне до пулс, забавен от страх.
Времето не е константа – то е дълбока
мъглявина от мисли, превърнати в звезден прах.
Ако имаше център, ако имаше маса, ...

ПРОЛЕТНИ ПОТПУРИ
На зимата просторните салони
след валса на вихрушките са пусти.
Седефа фьонът скоро ще изрони.
Тъгата не е повод за изкуство. ...

С жената бях под плажните завеси,
когато мернах мацето зад мен.
За миг забравих моята… принцеса
и почнах да събирам морски тен.
Започнах да копая - без посока. ...

Това е песента по публикувания тук текст.
Правена е без Ай и въпреки че може да има доста недостатъци е истинска

Посвещавам тази история на начеващата пролетна ваканция. Особено подходяща е за лелеещите обучение без напрежение. Защо ли? Ако я прослушате, ще разберете...
Аудио прочитът е на фона на песента „Един неразделен клас“ (текст: Милчо Спасов, музика: Недко Трошанов, изпълнение: „Тоника СВ“).
Текст и зву ...

Милка, невестата на Гинин Кольо, излиза из вратника на схлупената им къщурка и заситня към мегданя. Птичките жужат, пчеличките чуруликат - или обратното, но по-важното е, че Милка е сгодна и за гледане, и за пощипване, Кольо си е късметлия. Келешът на Боньо Маймуна й подсвирква като на коча на баща ...

Светове прегръщат се във вихър...
И Минало, и Бъдеще едно са,
и страшна буря е със рев на тигър,
Фортуна неизбежно се ядоса.
През времена препусках аз, до тук. ...

Каква емоция във вас инструментът скалпел създава? Нищо и никакъв предмет, с функция рязане! Рязане, за достъп, за отстраняване, рязане за лекуване... ама не винаги! И всичко зависи, от това, кой го управлява? Дали добронамерено, или злонамерено? Дали, да лекува, или да осакатява! И пак да обърна вн ...

В зениците се сбират очакване, тъга,
светликът сякаш гасне, проблясва без следа.
А времето е спряло за миг на колене,
посърнало от горест, привело рамене.
Там бял самотен гълъб безпомощно кръжи, ...

Агнѐц
възкръсва
в нас самѝте!
И
нас самѝте ...

Заклевам те да бъдеш като мен,
да се чувстваш толкова малък
Да бъдеш и ти заблуден,
а животът ти жалък.
Заклевам те и ти да се влюбиш, ...

Родих се сега
под щастлива звезда –
детенце обичано,
в рими обличано.
И мечтите ми волни ...

Богатството създава блага, за да осигури спокойствие. Ако не осигурява спокойствие, това не е богатство.
Когато оценяваш другите, гледай се в огледалото. Ако не виждаш добре, първо почисти огледалото, после себе си, накрая оценявай.
Всичко, което мислим и правим, е дело на живота. Смъртта - също.
Лю ...

Заклевам те да бъдеш като мен,
да се чувстваш толкова малък
Да бъдеш и ти заблуден,
а животът ти жалък.
Заклевам те и ти да се влюбиш, ...

Не вярвам в тебе. Знаеш го, навярно.
Ти неведнъж изричаше лъжи.
Кажи ми, как на тез лъжи да вярвам -
та пак лъжата, да ми натежи?
Навярно прекалено съм критичен... ...

Денят, окъпан в утринна роса,
намята цветна мантия върху земята.
Тревиците протягат крехки стъбълца
към светлото око на синевата.
Избухва в аромати, в пищен цвят ...

Авторска песен по авторското ми стихотворение "Понякога"
Без Ай.

Ще те сънувам
като цветно ухание
на люляк в пролетен ден,
като лунно сияние,
спиращо пътя си в мен, ...

Нарадваха се хората на поредния ден
и всеки остана от него впечатлен,
но не видях аз в него нещото специално,
той е просто ден, пак тривиално...
... ...