Дали оставих себе си фатално неразбран,
а моите странни мисли – разбъркан океан.
Защо не чух сърцето, тих повик на любим,
да слеем топли устни и пътя да делим.
Как слепи са очите за нежност, доброта ...

Аз някой ден изведнъж ще стана звезда.
Ако не в киното, то със сигурност на небето.
Отвисоко с малко тъга ще погледна земята,
ще говоря тогава с гласа, който сама си отнех.
Ще кажа колко неистово трудно ми беше ...

Не спирай към звездите да поглеждаш,
зареян в изгреви и залези далечни.
В житейски пъзели съдби подреждай,
създавай спомени от минало за вечност.
В изгарящ танц пулсират сетивата, ...

Хороскопът ми познава, като врачка
от онези, ромските, разбираш -
Щастие, орална радост, пачка,
според него всеки ден все имаш
поводи за празничен банкет... ...

Дълги години съм се питал за смисъла на съществуването! Колкото и интересна тема за размисъл и дебатиране да е това, и въпреки че е възможно човек да си даде отговори по нея, тя е не много практична и приложима в човешкия живот и ежедневие! Затова нека по-добре се запитаме нещо по-близо, конкретно, ...

Защо Пандьо от село Съборетиново се усъмнил в способностите на универсалния лечител? Какво подсторил съселяните си? Как лечителят му описал целебния си метод и как възнамерявал да го приложи върху него? Защо не успял да го стори и защо това се оказало спасително за мнозина?... - Отговорите са в звук ...

Една сряда Гергана се престраши и звънна на адвокат Петрова.
-Заповядайте – любезно я покани юристката. – Чакам ви в офиса.
Седяха една срещу друга. Гергана беше спокойна. Адвокатката се чудеше откъде да започне. Имаше доказателствата, че девойката е дъщерята на сестра ѝ. Но как да ѝ го каже. И как ...

Прелитат бързо сенките на дните,
но идва миг от нищичко непричинен.
И само той единствен не отлита
от орихалк изваян и свещен.
Пред него падам ничком на колЕне ...

В коридора на празната болница
сред стерилните бели стени,
в тишината, подобна на гробница,
гробен сякаш покой се слои.
И ето - вратата фатална ...

Лоза-лозница, плачеща девойка
и ножицата остра на лозаря.
От кръв Христова по-червено вино,
във чашите ни сипва февруари.
До грях и святост, с дланите си груби, ...

Въпреки че сме последни
на терена на Шенген,
от години - много бедни,
с пообъркан явно ген,
тук Бай Ганьо… оцелява! ...

ОПРОЩАВАНЕ НА ЕСЕННИЯ БРИЗ
Спи луната, покоят трепти –
моят път през морето извива.
Тлее здрачът в прощалния стих –
щом боли – значи още съм жива. ...

https://www.mureka.ai/song-detail/Bz9HSMcWzBjDRiJaPM1Mch?is_from_share=1
I walk…
on the edge of time.
I walk
on the edge of the Universe. ...

Целувала жабоци от сърце
в надежда някой в принц да се преметне,
с брадавици покрила бе лице,
та никой мъж не пожела я сетне.

Много обичам котките. Откакто се помня, все сме гледали поне по една, а понякога и по две котки. Помня имената на всички. Но искам да разкажа за котките, които имам и съдбата на техните деца. Нашата женска котка се появи у нас като малко коте. В задния ни двор стояха три малки котета, явно изоставен ...

ЖАДНА НАДЕЖДА
Не вярвам на клетви, които се вписват
в тефтера лъжлив на небето.
На жадна надежда – ни рокля ще липсва,
ни пътя по чужди рецепти. ...

Жив съм... жив съм, там на Балкана до Петрохана,
където достойнството на България ниско остана!?
От потърпевшите-Виена

Чувайки името "Мунчо", Авторът не можа да се въздържи да не направи едно малко Отклонение от темата на романа. Отклонение посветено на родния му град който той бе напуснал толкова, толкова отдавна, но все още съхраняваше у себе си топли и малко сантиментални чувства за него.
Понеже като дете той бе ...

Говорехме с Вяра. Не помня къде бяхме — само усещах тежестта на думите си още преди да ги изрека. Те стояха зад зъбите ми като нещо твърдо, което не иска да мине през гърлото. Казах ѝ, че искам да отидем до гроба на майка ми. Селото беше на три часа път от София. Изрекох го спокойно, почти делово, с ...

Бял потник и къса, бяла пола,
тъмен загар, доколкото могла,
в магазина влизам с рошава коса,
тъмни очила, черна маска на уста.
Три жени ме гледат целите в захлас, ...

Някога взирал ли си се в небето
Мислейки си за мен?
Аз спрях да го гледам
Напомня ми за усмивката ти
Тази, която така грижливо пазиш ...

Сърце, тъй младо и крехко,
Но за теб, омразата ще погубя,
и във вана пълна с червеи аз
ще вляза, за да не заплачеш ти
от мъка. ...

На сутринта мекото утро ме обгърна с първите слънчеви лъчи, които си проправиха път към лицето ми. Започнах деня с добра и пълноценна закуска, а междувременно любимата ми песен отекваше от съседната стая. Отдавна не се бях събуждала с усмивка. Облякох удобни дрехи и излязох сред природата. Отдавна н ...

Една кокошка в селски двор...
решила, че яйце от злато ще снесе...
Напън, втори, но уви!? Болки, пот.
Няма изглед за яйцето и да се получи.
Иска ѝ се, хем да плаче... и от ...

Да купя свещи, вино и кибрит.
Игликите във вестник да увия.
Преди да тръгнем Добри да е сит.
Тъгата си от всички да прикрия.
Брашното да пресея два-три пъти ...

Как старият пън заговорил седящия върху него старец? Какво било началото на човешкото му битие преди да стане пън? Какви били взаимоотношенията му с любимата, с шефа му и с приютилите го благотворители? Как бил превърнат в пън и защо се отвращавал от предходната си човешка форма?... - Отговорите са ...

We were liars
Thought we were different
And we'd change the world
for the better
If we were just a little bit stronger ...

Прибира ми се снощи моят дядо,
рекох снощи, но бе почти заран.
Абе уж дядо, ама сърце му младо,
зарязвал бил за Трифон Зарезан.
Надясно се клатушка и наляво ...

Песен ми такава избери,
да ми бъде благ мехлем на рана,
да поискам с тебе да остана,
да не тръгна – скитница в зори.
Вече наизуст навярно знам ...

Моя Любов, ако в сънища идваш,
знай, че будувам и чакам те там,
Тръпне сърцето, в нощта се разлива,
помни те само по тихия плам.
Ти си ми жаждата, дето не гасне, ...