Днес гледах, че извънземните
пръст имат... за това че сме нещасни.
Ужас и защо? Та те са наши Биографи.
Лъжат ни и ,Бога ми успяват...
Защото винаги сме вярвали в ,лъжи. ...

🎶 Трудна за обичане (текст за песен)
Куплет 1: Не съм от онези, що чакат спасение, в очите ми няма следа от съмнение. Сърцето ми пази отдавна стена, но вътре гори — неугаснала жена.
Куплет 2: Не вярвам на думи, които летят, обичах веднъж… и платих със живот. Сега съм мълчание, огън и лед, ако ме док ...

Изцяло VSTi компютърно сътворен. Защото за разлика от тукашните публикуващи добри иЕнструменталисти си останах мнооого бивш бас-гуй итарист...
Мое предложение към одобряващия редактор е да съобрази/съобразява силата на звучене с муз. жанра. Хард-ът, затова е хард, звучи по-силно-чко... А има и, тук ...

"Остаряваме бавно" се пее в песента...
(Е, момчето ми отдавна е с бяла коса).
По-невидимо аз... ( поне така ми се иска)...
Но факт е - неотстъпно времето ни притиска.
Макар, че то вече е наше! (Цялото), ...

Тръгни когато има светлина,
не ме наказвай с танц на силуета,
решил да ме остави през нощта.
А чувствам го със същността си клета.
Ще бъде тежко знам, ще бъде край – ...

Ще дойдеш, зная обич, ако си готов,
върбите сплитам и на чакане се уча.
Изплакват вместо мене моята любов,
преля реката... В нея си изпуснах ключа.
От къщата, онази с кривия темел. ...

ПРЕМИНАВАНЕ НА ЛЕТА
Преведи ме до другия бряг.
Той изглежда красив отдалече.
Свита нямам, победният стяг,
като дрипа в нозете се свлече. ...

Макар и с поглед на дете,
което нищо не разбира,
светът започна да расте,
преди да се мултиплицира!
Отиде пеш до Марабу!... ...

Сякаш бе вчера, той любов срича:
- Сипи кафето! Да горчи!
За подсладител ми дай целувка.
Стрелни ме с черните очи.
След таз целувка, ми дай милувка... ...

Обсаден съм от бол коскоджамити нежалостиви врази - безспир повреждащи се ключове, кранове, брави... и навреждащи реклама, спам, фейк..., та изревах като на умряло, ама с глас вопиющего в пустыне.
Аман, бе, защо дедите ни разтурили рахатлъка на Османия?

Животът ми е блус, любима
Величка Николова -Литатру 1
Танцувам блус в средата на нощта,
но не със теб, а с бялата луна.
*Животът ми е блус, любима, ...

Такова дръвче никой още не бе виждал. Фиданката донесоха братовчеди от Гърция. Цяло село се извървя да огледа дръвчето.
-Райска ябълка му е името – пъчеше се горделиво стопанинът. – Ей тук ще го посадя, на най-слънчевото петно в градината, срещу прозореца.
Посадиха го и то взе, че си хареса мястото ...

От края на Гражданската война в САЩ (1861-1865) досега, на всеки 40 години Русия и САЩ са се оказвали въвлечени (и всеки път по различен начин) в някакъв процес на установяване на мир. По време на споменатата война Русия е поддържала северните, а Великобритания и Франция – южните щати, откъдето те с ...

Един народ изстрадал и велик,
един народ достоен за прослава,
написал с кръв наземния си лик,
в земи свещени с чест и слава.
Днес пак ще тачим храбростта, ...

Скита, броди, няма дом и двори,
ни възглаве. Сън да я обори.
Кукувица – тъжна без адрес е,
кука не навреме. А е есен.
Нощ я крие, слънцето гори я... ...

Бъди, България, бъди.
Над всички грижи и тревоги.
Над тебе нека Бог да бди,
от всичко ти е дал по много.
Бъди, България, бъди! ...

В памет на бат Стефко Данаилов
Трябваше да пишеш "по-така" -
вътрешният глас веднъж ми рече.
Нека да е ужким нашега
и не се сърди сега, човече... ...

ПОМЕН ЗА ДЪРВО
... отсече някой старото дърво,
и сякаш че нозете ми отсече,
и да се чудиш, Боже, за какво? –
се питам във припадащата вечер, ...

Не е
като да ме захвърлиш
през рамо в нивята
и там да поникна.
Не е ...

Б О Ж Е С Т В Е Н О Д О К О С В А Н Е
Положиш ли ония тънки усилия така,че
поетичното изкуство да оживее-
смехът в стихът ти да може,да плаче,
а тъгата пречупена да намига и да се смее, ...

Доброто е тайна,
доброто е мит.
Заровено скришом,
покрито в зимник.
Доброто остава в сърце да тупти, ...

Не знаеше ли?
И в душата понякога никне тро̀скот
и се разливат във вените мътни потоци…
Търсиш изход, денем и нощем,
но няма пътека, ...

Любов една.
Не първа, но последна.
Единствена във моя тежък ден.
Загубена, обречена, не вярна,
но истинска и жива още в мен. ...

Пожарната кула води към нищото,
зеят прозорци без рамки
като очи на огромен робот –
кухи, зареяни в тъмното...
Пожарната кула е бетонно чудо, ...

Не ме съдете, аз съм си такъв!
Характер сложен и непоправим!
Приятел съм до гроб, и то какъв!?
Приятел верен и неповторим!
Не ме съдете! Даже ме боли ...

Един е, но не е.
А цял е, макар на две.
Тих и скромен, хрисим.
Палав и буен, необясним.
Стои си кротко, сал наблюдава, ...

ДВЕ КРАЧКИ ДО НОЕМВРИ
Как искам някой да ми каже
какво е всъщност есента.
Дали защото ми е важно –
за вечно лято си мечтах? ...

ОБРАТНАТА СТРАНА НА ХИМНА
... един несъстоял се земен Рай! – това си ти, Родино моя мила,
с неземните ти хубости безкрай, със лакомата властна камарила,
с безумците на всякое кьоше! – мишленца по високите етажи,
с Пожарникар, готов с едно шише пожара под нозете си да смаже, ...

Три от пустинните дни (тема за три разказоида)
Ден 1 – Не на страха !
І –ви разказоид
/ някъде четири-пет часа след “Лека нощ , деца!"/
Вчера съседът отляво се върна след полунощ пиян като мотика, и взе, че за пореден път се качи на по-горния ни етаж, а там е таванското помещение на кооперацията. Чу ...

***
Потъвам в дълбините на очите ти!
Помощ, спаси ме, не виждаш ли!?
Не ми стига въздухът - давя се в море от чувства
и колкото по-надълбоко навлизам, ...

Спокойна сутрин
през прозореца ми влиза,
отвива тихия ми сън,
росата слънцето облиза,
небето ме зове навън. ...

Есенно и тихо.
Дните в слънчев впряг.
Мигове изпиха
щастие без бряг.
Кротко и красиво. ...

( посветено на Мелина Бошнакова - Костадинова)
Наздраве!
За жена специална -
с изискан секси стил,
пряма, искрена, ...

“Водният континент… Що за идиотска задача! Да накажеш огън с вода… Истинско кощунство! Светотатство! За какъв се мисли оня изкуфял маразматик? Веднъж да се измъкна, ще му дам да разбере! Може и да ме е надвил веднъж, но победата ще бъде моя! Наша, всъщност. Защото и Тарелин е мой. Нека само изляза…” ...

В България, единственото дърво, което всяка година дава плодове е... корупцията; само дето хората не могат да ги ядат тези плодове, защото те са в менюто на свинете!
NB: Този текст е пример на грегерия (на испански: greguería) — стилистична фигура, характерна с кратки, остроумни и поетични изрази, ч ...

Дори не им остана време да промълвят:Господи,нам спаси!
Нима е български септември,че мъката човешка не спести?
А нощите за мир са отредени;и за жадувана во веки любов!
И за кървави,жестоки промени;и за смъртен мълчалив зов...
Когато луната носи зрелост;и слънцето налива сладък сок: ...

В черупчица от орех се побира,
със зрънце се смалява пак денят.
Светулките отдавна нейде спят.
Прибра си фойерверките Всемирът.
И вятърът листата грубо лашка, ...