Сънят не идва този път…
и нямам рамо аз да се подпря.
Дърветата са ми приятели – добри,
и с птиците понякога говоря.
Но по-добре така, отколкото в лъжи ...

събирам мълчанието
нямам думи
понеже
всичко е казано
и се раздава

Седя край вълните с коси като пламък,
във шепи - лъчи, на чело́-слънчев камък,
очите ми - буря, проблем без решение
мърморя във транс: "Не търси обяснение!"
Цветя ли? Приемам, но само със повод. ...

Завинаги ще ме погълне нощта,
вечността своите порти ще отвори!
Ще бъде болката, ще бъде есента,
но докрай човек трябва да се бори!
О, мила, сълза в душа потича, ...

Васил скиташе на едно от своите любими места – границата между двете области Бургас и Варна. За разлика от повечето пътешественици, които си падаха по морския бряг, той предпочиташе гората. Заради това неговата погранична разходка не беше по плажната ивица край Обзор, а в горската местност между сел ...

Месец юни с дъх на детство,
сладки алени череши.
Юни - бос, безгрижен, весел.
Дъжд пороен пак валеше.
И се втурна в мен детето ...

Поетичен цикъл в рубаи
(Рубаите, подредени като едно цялостно пътешествие – от формата към същността, от тежестта към лекотата, от златото към духа.)
---
Увод-предисловие:
Това не е приказка, нито изповед. ...

КЛЕТКА ЗА НЕПОКОРНИ КРИЛЕ
Садих фиданки и цветя
и не една слана попари
страстта ми, после долетя
ревнив и смръщен Януари. ...

Обувките му скрий, ще тръгне бос и
душата си ще вземе само. Бялата.
Недей го връзва с примка от въпроси,
недей вгорчава до пелин раздялата.
Сипи вино̀ . Напиеш ли го – твой е ...

Ще я постави на везните
прецизно мерещи до грам.
Почти злорадо любопитен,
за тук ли е, или за там?
От седем вечности бе хладен ...

(на Петя Дубарова)
„Не за да бъда всевластна незнайница,
нито с човешки съдби да играя,
а да гребете от мене и никога
да не ме изгребете докрая!“ ...

Обичам те. Какво ли още искам.
Не искам нищо. Чувствам само, дишам,
възторжено в сърцето ти се плискам
и стиховете ми сами се пишат.
Намирам, думите все по-красиви, ...

РЕЦИТАЛ СЪС СТИСНАТО ГЪРЛО
Опротивял съм си съвсем,
дори без видима причина,
щом облакът с подут корем
над мене мина – и замина, ...

Днес е моят ден рожден,
най-добрият ден за мен.
На този ден аз съм се родил
и Господ Бог ме е благословил.
За Него аз пиша свойте слова ...

Мина се време, а тебе те няма.
Избяга от мен, не остави следа.
След тебе остана сянка на дама,
с устни червени, в ръката – кама.
Преди да те има, не знаех тревога, ...

Прелиствам себе си до дъно
в един междумоментен стих
и каня те, мой страннико безсънен,
ела и приседни до мене тих.
Ще ти разкажа на какво ухае ...

Имало две очета, които никак, ама никак не си харесвали собственика. Той бил много мързелив и никога не си миел лицето, и очетата се задръстили с гурели. Затова един хубав ден очетата избягали.
След тях избягали зъбките, защото човекът ги миел много рядко и те пожълтели като лалета.
Последвал ги нос ...

Сватбите на пролетта
отдавна вече са легенда.
Добре че птичите ята
от дълъг път са вдъхновени;
добре че слънцето разлива ...

Пролетта беше разцъфнала с цялата си прелест. Слънцето вече се беше издигнало над хоризонта и през отворената врата и прозорци нахлуваше свежа, приятна топлина. От близката гора идваше ухание на зеленина и се чуваше птича песен. Две градски врабчета кацнаха на парапета на терасата, припряно изчурули ...

- Ще ти кажа, ние с Радослава сме с много добри впечатления от теб, разказвала съм й детските ни преживелици...Петьо, и тя те харесва...
Направих се, че не съм чул или разбрал.
- Знаеш ли - продължи тя тихичко - С Радослава искаме да сме семейство, искаме да имаме дете,... но физиологически трябва ч ...

Сварени бяха криво-ляво деелинизация, деосманизация, денацификация.
Неварени остават криво-дясно десърбизация, десъветизация, дерусификация.
(Има убийства - няма евтаназия. Има Капалъ чаршъ - няма Истанбулска конвенция. Има лев - няма евро.)

ВАРНЕНСКА ЛЮБОВ
... по късичката улица "Славянска",
на сенчица под старите липи,
те милнах тихо – жегата бе канска! –
и твоето парфюмче ме опи. ...

Накъсан пулс,докосване горещо
в очите ти за малко се стаих,
ръцете ти по мен говорят вещо,
миг на щастие си позволих.
Тази нощ вселената ще се взриви, ...

Ще поръчат до входа карета,
под прозореца тих ще се спре.
Ще излезе тя – в плащ, с воалетка,
в пищна рокля и влачещ се шлейф.
Елена Гуро ...

Силиконова прегръдка
и дълбока глътка
овладели са пазара,
мамата му стара.
Нема чувства, чувства нема, ...

1.
Малко преди залез, когато вечерта плавно заменяше с по-меките си топли талази онази палещата убийственост на слънцето, хоризонта се насищаше с кървава мътилка в която поаленялата звезда плуваше призрачно, но устремено надолу. Пустинята потрепваше от рояците на медните отблясъци, хукнали по пясъци ...

ИМАШ ВСИЧКО
— Мамо, моля те кажи,
толкоз ли сме бедни?
— Кой ти шепне тез' лъжи,
че сме слаби и последни?! ...

Целият свят затихна. Не защото нямаше шум, а защото шумът вече не бе от този свят. Двата интелекта, тези, които някога бяха Йоан-Светослав и Алекс-Владимир, бяха влезли в мрежата. Не като код, не като логика. А като воля. Като сянка на човешкото в най-крайната му форма.
В Квантовото поле, където тъм ...

Запленен от утробата
на завистта,
няма как да разбереш,
кога е ден, кога е нощ!?
Застанал на ръба ...

Разнищените крайчета плета
на мислите си. Черните прескачам.
Аз помня тези влюбени лета –
заспали там, в сърцето на косача.
Сред росните поляни повей тих, ...

ХАЗАРТ
Спести лъжите. Уморих се –
от чакане в студени празни дни,
от вечната тръпчива липса.
А самотата никак не сладни. ...

На черна дъска
бял маркер другата бяла сега
същата в ръцете дето гледаш това
онова ли беше дето сега теб ше учи
след време както мен ...

Не е полезно никак, ама грам,
да ме ядосват, нищо, че съм дама.
И силата, и слабостта си знам,
а силата, повярвай, е голяма.
Аз никога не повишавам глас ...

Дъждът мие калдъръма, ала не и душата.
Жадувам аз да се очистя — мене от рода ми проклет и себе си да погубя, да се махна от тоя свят загнет.
Навън вали роса небесна, ала колкото и да ме облива,
аз никога не ще се отмия от баграта си злочеста.
Нямам страх от смъртта — имам от огледалото съдник. ...

Нашата истина,
голяма и синя,
в този миг
разделихме на две.
Моята част подари на безкрая, ...