През хиляди гари надуваше свирката влакът,
с възторга на птица размахал железни крила.
Потропваха релсите, жили опънали в мрака,
а вятър игриво кроеше от дим хвърчила.
Намигаха хетерохромни семафори хитро – ...

Горчива импресия … асоциации … самовнушения … и – да се погледнем отстрани …
Всичко започва когато се пръкнем на този свят. Нахилени физиономии и едно плясване по дупето за ‚Добре дошъл в клуба‘ …
Необходимо отклонение за плондира … Навремето футболните топки представляваха съшита топка от парченца ...

Като запалена от двата края свещ,
макар пред себе си единствено, но свети,
душата ми и в нея раждат се сонети,
от порив много искрен, мъничко невещ.
С луната нощ след нощ ще броди бос и пеш, ...

НАЙ-ЛУДИТЕ ПОЕТИ
… ще трябва някой ден да посетя във кабинета личния си лекар
с бутилка водка – и с букет цветя, изписани по здравната пътека,
да го попитам: – Докторе, защо, досущ като листо от листопада –
уж с кръвното съм вечно сто на сто, а самолетът почна да ми пада? ...

1. Българинът е измислил (и) секса... само за да може да пр.ебе другия...
2. Българинът е измислил (и) псувните... за да може да изразява мнението си...
3. Българинът е измислил (и) оралната любов... за да има оправдание, когато си мълчи...
4. Българинът е измислил (и) себе си... и още не знае, защо ...

Пийнахме. Алкохолът ни отпусна, напрежението бе отминало.
- Да ви попитам, играете тенис, а носите масивен бастун и умрело се подпирате на него без да имате нужда,... Защо, ако не е тайна.
- Не е, просто за самоотбрана. Навъдиха се доста хора, които не използват мозъка си правилно и мислят само как ...

Моля ви! И моля без причина-
не плюйте с жлъч по моята Родина!
Тя няма депутати, ни министри...
От де да дойдат политики бистри?
Родината ми е като невеста млада- ...

Докато е жив, всеки човек (по един или друг начин) се преструва на дявол, а когато умре (някак си) неусетно... всеки „става“ ангел (в нечии очи)!

При Големия взрив къде се разширява космосът?
Какво има между паралелни вселени?
Съществуват ли перпендикулярни светове?
Искам да погаля котката на Шрьодингер.
Не ме е страх от демона на Лаплас.

Г-н президент,
Обръщам се сега към Вас като един обикновен, средностатистически, средно интелигентен гражданин, Ваш избирател и почитател,
но комуто вече са омръзнали непрестанните дрязги, интриги, конфликти и гласувания. Искам да Ви споделя относно референдума, който
предложихте така внезапно, но м ...

Да можех да избягам днес от себе си,
да можех да се слея с тишината,
в душата да изчистя всички белези
и да изпея песен недопята...
Да можех в пясък топъл да потъна, ...

Отвсякъде ме окръжават с нечестиви думи,
без причина се въоръжават против мене...
Псалом 108,3
Търговците висят от изгрев до залез
пред Храма на живота и любовта! ...

Тъга с цвета на тоя късен залез-
сбогуване с най-Скъпото в Света,
което имаш.
Ти нямаш!
На тая пренаселена Планета, ...

Аз имах сън, далечен, съвършен,
за морни птици, тръгнали на юг.
И вятърът е в мен неукротен
и в шепот тих превръща всеки звук.
И този свят е приказен кортеж, ...

Колко те обичам, зная,
само мисля, че го знам,
изгревът расте безкраен,
погледът ти е Сезам
щом те зърна и разбирам, ...

Не, не ми пейте вие песни прощални.
Във този миг - аз просто съм никой.
Но не ви пиша аз нищо специално.
То само във мен, в момента, ми идва.
Не казвам небивалици, и не съчинявам ...

Тоз дон прословут - Доналд Тръмп,
зарад Америка решил
дори себе си да изтрампи,
от Белия дом вдигнал
по-внушителен ръст, ...

СВЕТЛО
Върху мрачните зимни градини
топъл вятър дланта си прокара
и разгърна бродерия фина –
куп тревички покрай тротоара. ...

На Първи май, реших да си почина
от писане, от труд и от жени.
Качих се на Москвича, и заминах
към нашите, високи планини!
За моя радост пътят бе без трафик: ...

Хладни тръпки ме побиват,
а луната – хвърлен зар.
Миза е душата жива.
Комарджия ти си стар,
знаем се от вечност цяла, ...

старите хора ходим
на кино в Одеон
там билетите са евтини
и филмите - черно-бели
стари филми за ...

Спри до мене, минутка ми дай.
Аз съм мъничък, слаб и бездомен,
плач прозира в тъй немощен лай,
подари ми милувка. За спомен.
Майка нямам. Градът я уби, ...

РОДИЛНОТО НА СВЕТЛИНАТА
... дали е стон, или е вик? – животът върху стих ме сведе –
записвам всеки следващ миг с надежда – да не е последен,
да се събуждам сутрин чист! – и връз световния мравуняк
над моя смачкан празен лист да изкадим лула тютюнец, ...

ПРИСТАН ЗА ИЗГУБЕНИ КОРАБИ
Имам таен прозорец в сърцето си,
там надничам понякога плахо –
избледнява сред здрача селцето,
капе тъжно дъждовната стряха, ...

Приспаната ми обич отлетя.
Зачева яловата си неделя.
Досущ като дете през пролетта
със зимата когато се разделя.
А ти стоиш пред мен – красив и ням, ...

КРАХЪТ НА МЕЧТИТЕ
... отказах се да вярвам в чудеса, зачеркнах ги и в моя римен речник –
че утре всички хорица ще са щастливи, ще се будят по-човечни,
че най-подир държавата ще спре да ни будалка – пет милиона роби,
и аз ще пея цял ден с горно "Ре", че този свят създаде Бог за обич, ...

Не се познаваме.
Дори не знам името ти.
Не сме се срещали.
Не знаем
как биха се усещали телата ни ...

Билет за влак, не е само дума,
а вик към път далече от шума,
към райски кътчета и друми,
посока нова към твоята душа.
Лотарията, само сън в надежда, ...

След цял век непрогледност и тъма отворих подпухнали очи и се взрях в розовата мъгла пред себе си. Тя постепенно се отдръпна и разкри женско лице, чието изражение далечно напомняше на загриженост…от или за нещо си. Това лице беше привлекателно и дори се опитваше да ми каже нещо. Напрегнах всеки муск ...

Не съм като онези, които не са като мене, и не искам да стана.
Ще се отърва от света, когато той се избави от мене.
Обич към обичта и омраза към омразата.
Неможещ да е алтруист поне да е емпатик.
Неможещ да е бял лебед поне да не е черен. ...

Послание за мир и единство,
за път към доброто в света,
за призив да търсим предимство
в мъждукащата красота.
Единни да бъдем в мечтите, ...

Учудвам се и настойчиво търся
причината това писмо да пишеш
до този, сгъпкал теб с обувки мръсни,
отнел ти право изгрев нов да видиш.
Блатистата виновност на човека, ...

"И когато се срещнаха при Елба,
Те дойдоха като бойни братя!"
Из спомените на един военен репортер
1.
Един живот е твърде недостатъчен. ...