Добър вечер, слънчице! Толкова много искам да ти кажа, а времето ме спря. Спря ме в момента, в който най-малко мислех за себе си, когато ти беше около мен, но не и с мен, до мен, но не и при мен. Когато аз се надявах на нещото-онова човешкото, а не на нагона, за който твърде късно разбрах, че е на п ...

Когато се усмихваш,
Безпричинно, искрено и чисто
Когато грееш от сърце
Когато себе си намираш
Когато бурите в тебе стихват ...

Гърми заря до пчелояда -
наблюдавате, блести.
Коледа е и желая
да ме видиш, но уви.
Ето, цветовете избледвяват ...

Явно смяташ за ненужна
моята душевна рана.
Просто търся топло чувство,
за което да се хвана.

Това се случило в далечни времена, преди 400 години...
​Селото, сгушено под Балкана, години наред живя в привидна тишина. Но страхът, стар и студен, седеше на всеки одър. Един ден той излезе от сенките. Девширме.
​Костадин, чедо на Стоян и Яна, бе здрав и умен, като дар от Бога, но сега бе отбелязан ...

— Изгубена си в нощта. Студено е. Очите ти казват повече от думите. Нуждаеш се от мен, нали? Животът не е такъв, какъвто изглежда. Спри да живееш в мечтите, самотна, топла душа в този свят студен. Късно е. Ела. Да се махаме от тук.
— Млъкни! Замълчи!
Гласът продължаваше да говори. Тя го чуваше, не в ...

Настъпи ли последната минута
на гроба ми да не пристъпва поп!
Живях такава - еретичка люта,
не проста пешка, а гръмовен топ.
И вещицата в мене не корете, ...

Когато бях край Турция на служба,
в баирите на Странджа и Сакар,
със куче, там завързах вечна дружба!
До него аз бях славен граничар!
То можеше - да хваща във зародиш ...

Аз не живея вече на земята,
от теб си тръгнах тихо, без следа.
Но ето ме пред твоя праг, в мъглата,
а между нас се спуска тъмнина.
Аз знам, че няма да ме видиш, ...

Думите ти са подарък
само като си пиян.
Пробваш ме и се проваляш
даже мек и настоял.
Шота с уиски пак надигаш - ...

Три бидона с пет стотинки влача от мазе на Марс,
въжен мост, строен от инки, издържа на този фарс.
Банката ги разтовари, изброи ги вещ щангист,
прясно евро имам, па́ри, вече съм евротурист.
Триста килограма „юро“ друсам в талашитен бус, ...

Не слушай Горгона Медуза, когато
зове те с гласа си от двори незнайни.
Тя казва " Ще бъдеш дарен най-богато! " ,
но в думите раждат се мрачните тайни.
Не сливай с Горгона Медуза мечтите, ...

Изплакват струните красив и тъжен блус,
акордите нощта ги знае наизуст.
Перце - парченце от душата ми ли свети?
Мелодията ѝ да претворя ли в стих,
за всички мои болки да запее тих ...

Актуално и значимо е да знаеш
и на младини да се не мотаеш.
Та когато дойде люта зима,
доверие в кола и жена да има!
Никога не давай на друг ...

Не е ли дадено на всеки свише,
да живее щастливо, в свят мирен...
Ала дали би могъл да си щастлив
днес - епидемии какви, войни...
Но, поне малки радости да имаш, ...

Татко,
Все се мъча да ти пиша...
Думите не идват
Нито в реч
Нито във писмо ...

Махалото на Фуко неуморно чертае
следите съдбовни по белия лист.
И мъки, и щастие вае, дълбае,
проправя неуморно пътя ни чист.
Каквото било е, ще бъде отново, ...

Не стига до никъде но си върви
часовникът. Живи са още,
в душата ми люляци, меки треви
и славей – с рефрен полунощен,
възпял я в красивите сънища блян, ...

„И ако възкръсна нявга от пръстта,
ще бъде само, за да се напия!“ П. Пенев
Още
заканително,
страшно, ...

В загадъчното царство на съня
отвлича ме нощта и ме оставя
на непознато място... Тъмнина
залива ме сега. Какво да правя?
И изведнъж се ражда светлина, ...

Веднъж, като се скитах из Банкóк,
препънах се - и кръста ми се схвана!
За кратко ме удари силен ток,
а болката, бе страшна и голяма!
Препуснах към хотела на мига, ...

На глава на бедняка
се качи богатяга.
Злато брои,
шашма крои.

У наше село Триклюнци - революция!: Пейо кръчмарина курдисал на видно място в хоремага някаква ваджия, дето мяза на кутия за градски опинци. К'о туй, бря?! - а той се хили и сучи мустак. Туй, казва, кой го познай к'вой, халал да са му три павурчета за моя сметка, и то не от пърцуцовата, а от синджир ...

колчем е човек
сърцат - е
млад

Вървя, а пътят е илюзия във нищото,
единствено едно е ясно – няма връщане!
По него изкушава ме излишното,
а важното... жадува за прегръщане...
Но колко рядко за това се сещам... ...

Самотно ми е! – каза във слушалката
гласът на мама. И пося вина.
Душата ми застина и разплакана
аз съвестта пових във пелена.
Прегърнах чувството, новороденото, ...

Тази кукувица малка
ме избута от гнездото.
Свята наглост и нахалство
с поглед равен без ,,защото”.
Пчелоядът мил отне ми ...

Кървя наравно със сълзите
тридесет и два сезона.
Раните ми не зарастват,
сякаш пазя в тях патрона.
Мисълта – операционна, ...

Глава тридесет и девета
„Не значи любов самотата съвместна... - не значи.
„Горчив послеслов“ е светът за нещастни играчи.
Душата ти ще разгадае случайно момиче...
Не ще подозираш дори, ала сетне несетно тя нещичко у теб безкористно ще заобича...“ ...

Ела при мен и замени ги -
белезите с красота.
Искам муза, вдъхнови ме.
Дай ми шанс да продължа!
В твойте думи ще повярвам. ...

Виждам себе си в теб.
Онази щастливата, вярваща в доброто.
Онази нещастната, убита от живота.
Но знаеш ли преборих злото.
За туй не казвай, че не можеш. ...

Разхождам се из парка — любимо място за отдих, което много хора избират, за да поемат глътка свеж въздух и да се отърсят от бита и ежедневните грижи. Сядам на пейката и очите ми се спират на двойка тийнейджъри, които седят пред мен. Прави впечатление, че двамата не отделят особено внимание един на д ...